Решение № 390 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100501640 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, срещу решение № 3583/28.02.2024г., постановено по гр.д. № 19601/2022г. по описа на СРС, 123-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 1 169.68 лева, представляваща регрес по щета № 44010312107023, ведно със законната лихва от 12.04.2022г. до изплащане на вземането.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно СРС приел, че по делото не било доказано, че ПТП настъпило по вина на застрахования при ответника водач. Първоинстанционният съд се позовал единствено на разпита на св. Г.П., като тълкувал показанията му превратно и без да ги обсъди ведно с останалите събрани по делото доказателства. Неправилно тълкувал и съдържанието на представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП и приел неправилен механизъм на ПТП – видно било, че знак „Стоп“ бил приложим за водача С., подчертава отбелязването в поле т. 12. В случая ответникът по делото не оспорил вината на водача С., предвид на което СРС нарушил основни принципи на доказването. Произволно и необосновано било направеното от СРС тълкуване на доказателствата, решението 1 почивало на предположения и догадки, необосновани били мотивите на съда, основани на правилата за предимство при неурегулираните кръстовища, каквото въпросното не било. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск - уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Решението било правилно и обосновано. Съдържанието на ДКП за ПТП било противоречиво – отбелязвания в полетата по т. 12-14. При разпита си св. П. потвърдил изчертаната в протокола схема и заявил, че от неговата страна нямало никакъв знак.

Установено било, че кръстовището не било регулирано с пътни знаци, което изключвало приложението на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, приложим бил чл. 48 ЗДвП. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не спорят и от представената по делото комбинирана застрахователна полица № 440220601003489 от 30.10.2020г. и общи условия на застрахователя се установява, че ищецът и „ОББ Интерлийз“ ЕАД (собственик на застрахованото МПС съгласно свидетелство за регистрация на л. 26 от преписката на делото на СРС), сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за т.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ****, с клауза „Пълно Каско“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 25 490 лева и период на покритие на застраховката от 02.11.2020г. до 01.11.2021г.

О т писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 04.09.2021г., уведомление за щета, депозирано пред застрахователя на 07.09.2021г., ведно с допълнителни пояснения, опис-заключение по щета от 12.10.2021г., неоспореното заключение на САТЕ и събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на св. Г.П. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 04.09.2021г., около 18.00 часа, застрахованият автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ****, с водач св. Г.П., се движил в гр. Варна, по ул. „Арх. Манол Йорданов“, когато на кръстовището с ул. „Алеково“, при наличие на пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!) от 2 дясната страна на св. П., в кръстовището навлязъл л.а. марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ****, управляван от св. Р. С.. Възприемайки навлизането на автомобила от дясната му страна, за да избегне сблъсък с него, св. П. предприел маневра отклоняване на автомобила наляво, при което ударил управлявания от него автомобил в насрещния бордюр. След ПТП застрахованият по имуществената застраховка т.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ****, получил увреди отпред вляво (отбелязване на ДКП за ПТП), детайлно посочени в описа-заключение по щета № 44010312107023/07.09.2021г. на застрахователя – гума предна лява, джанта предна лява, греда преден мост, носач преден ляв, амортисьор преден ляв.

Видно от съдържанието на представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, инцидентът настъпил на 04.09.2021г., около 18.00 часа, в гр. Варна.

Документът съдържа детайлна информация за участвалите автомобили и техните водачи. Видно е, че по ул. „Арх. Манол Йорданов“ се движил т.а. „Дачия“, а ПТП настъпило на кръстовището с ул. „Алеково“. Съобразно изчертаната схема в поле № 13 л.а. „Тойота“ навлизал от ул. „Алеково“, отдясно на т.а. „Дачия“. Отбелязано е със стрелка отклонение на движението на т.а. „Дачия“ наляво, изчертан е и насрещният ляв бордюр, в който този автомобил се ударил. В поле № 11 се сочи, че л.а. „Тойота“ не бил увреден, а увредите на т.а. „Дачия“ били отпред, вляво (отбелязано със стрелка). В поле № 12 „Обстоятелства“ по отношение на л.а. „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ****, управляван от св. Р. С., са отбелязани квадратчета с №№ 4 и 17, които в образеца на протокола имат значение: „при излизане от паркинг/частен терен/черен п ъ т “ (квадратче № 4) и „неспазване на знак за предимство/червена светлина“ (квадратче № 17) . В поле № 14 „Забележка“ по отношение на л.а. „Тойота“е изписано, че излизайки от ул. „Алеково“, водачът не спазил знак „Стоп“ и навлязъл на ул. „Арх.

Манол Йорданов“. Анализът на съдържанието на съставения от водачите двустранен констативен протокол, противно на доводите в отговора на въззивната жалба, не разкрива никакви противоречия. Напротив - отбелязванията на квадратчета №№ 4 и 17 в поле № 12 напълно кореспондират с уточнението в поле № 14, а именно, че в кръстовището л.а. „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ****, управляван от св. Р. С., навлязъл при наличие на пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!), без да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил „Дачия Докер“, управляван от св. П..

Разпитана, св. С. потвърждава положения от нея подпис в двустранния констативен протокол и в тази им част показанията й следва да бъдат кредитирани.

Полагайки подпис в ДКП същата се съгласила с отразеното в документа съдържание и че ПТП настъпило по начина, по който е отразено в протокола. При извършена преценка на показанията й в останалата им част, настоящият съдебен състав установява, че св. С. обсъжда съвсем различно ПТП, на друго (кръгово) кръстовище, при други обстоятелства, при които автомобилът й бил увреден от самосвал (докато 3 при процесното ПТП автомобилът й не получил увреди). Ето защо показанията на св.

С. не допринасят за изясняване на механизма на процесното ПТП.

Разпитан св. П. излага, че пътувал в посока от Долна Трака към Горна Трака.

Добре си спомня как на кръстовището, без другият водач да спре и без да се огледа, навлязъл отдясно с автомобила си на около два метра и половина. Свидетелят П. реагирал на момента и за да избегне удар свил в ляво. Автомобилът му се ударил в насрещния бордюр. Жена управлявала другия автомобил, спряла в неговото платно.

После се изтеглили настрани и съставили протокола. Нямали спор относно вината.

Смята, че другият участник проявил невнимание, трябвало много леко да се излезе от кръстовището. ПТП настъпило в светлата част от денонощието, на сух път при спокойна пътна обстановка. Автомобилът му можел да се движи. На място обаче сменил гумата. Заявява, че за неговата посока на движение нямало знак. За идващите от пресечката първоначално посочва, че не бил сигурен, но след предявяването на протокола потвърждава попълненото съдържание.

При преценката им по чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира показанията на св.

П.. Същите са логични, безпротиворечиви и напълно кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на САТЕ.

Неприложима към разглеждания казус е разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, която касае преминаване през кръстовище, образувано от равнозначни пътища. Установява се, че св. П. се движил по пътя с предимство – ул. „Арх. Манол Йорданов“, а по отношение на идващите по ул. „Алеково“ бил наличен пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!).

Нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП вменява задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП предвижда, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Св. С. – водач на л.а. марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ****, съобразно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗдвП, следвало с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени щети.

Като имала задължението да спази пътния знак Б-2 и да не предприема навлизане в кръстовището при наличието на движещ се по пътя с предимство автомобил, св. С. нарушила цитираните по-горе норми. От събраните по делото доказателства и неоспореното заключение на САТЕ настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено, че в причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на св. С. настъпили описаните в протокола за ПТП вреди на т.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ****, конкретизирани в представената 4 преписка по щета на ищеца.

Вещото лице, изготвило неоспореното заключение на САТЕ, е категорично в заключението си по въпроса, че от техническа гледна точка е налице съответствие без противоречия между описания механизъм на ПТП от 04.09.2021г. и нанесените на автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № **** щети, т.е. несъмнена е причинно-следствената връзка между тях.

Съобразно заключението на САТЕ, от техническа гледна точка св. П. нямал възможност да избегне и двата удара – този в бордюра или в л.а. „Тойота“, а само единия от тях. Могъл да предотврати удара в тротоара, но за сметка на удар в другия автомобил. Не разполагал с достатъчно време и дистанция да заобиколи л.а. „Тойота“ и да продължи движението си без да напуска пътното платно. Заключението на САТЕ е задълбочено и компетентно изготвено. При преценката си по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че същото напълно кореспондира със съдържанието на двустранния констативен протокол за ПТП и останалите писмени доказателства, както и с показанията на св. П.. Ето защо въззивният съд изцяло кредитира заключението.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че било налице съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на т.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ****. В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за ПТП, заключение на САТЕ, и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св.