Решение № 101 от 09.09.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600169 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №83/11.12.2024 година, постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД №925/2024 година, с която подсъдимият Ю. М. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК, наложено му е наказание лишаване от свобода в размер на осемнадесет години при първоначален строг режим, приложен е чл.59, ал.1 от НК, разрешен е въпросът с веществените доказателства, С. е осъден за разноските по делото.

Присъдата се обжалва по реда на чл.318, ал.6 от НПК от защитници, повереник и особен представител. Със самостоятелни въззивни жалби договорните адвокати на подсъдимото лице - Р. и Н., апелират за инстанционна намеса в съдебния акт при условията на евентуалност – за отмяна на присъдата и постановяване на нова справедлива присъда за оправдаване на С., за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд или за намаляване на наказанието.

Известни съображения в полза на въззивните основания се съдържат само в жалбата на адв.Р. – защитникът счита, че приетата от окръжния съд 1 фактическа обстановка на деянието е вследствие на превратно и избирателно тълкуване на доказателствата в полза на обвинителната теза - самата тя останала недоказана по несъмнен и категоричен начин, също така се сочи, че материалният закон е нарушен, както и че наложеното наказание не съответства на множеството и изключителни смекчаващи вината на подзащитния му обстоятелства, на обществената опасност на деянието, на мотивите за неговото реализиране и на степента на засягане на охранените обществени отношения. От своя страна поверениците на частните обвинители (всеки със самостоятелна жалба), също се оплакват от справедливостта на първоинстанционната присъда, но в обратна посока – считат наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер за явно несправедливо и неефективно спрямо целите по чл.36 от НК, т.к. не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, с искане за влошаване положението на Ю. С. чрез увеличаване на наказанието при втората алтернатива на санкцията по чл.116, ал.1 от НК.

В пренията в настоящата инстанция процесуалните представители на частните обвинители поддържат жалбите си – 1)адв.И. акцентира на мотива на подсъдимия да се върне в България – да провери съмненията си за изневяра от страна на пострадалата, което му действие е съпътствано с употребата на алкохол и наркотици, оспорва се и реалността на заявеното разкаяние, 2)особеният представител адв.П. атакува оценката на първоинстанционния съд относно личността на подсъдимия, припомняйки че С. нееднократно е употребявал спиртни и упойващи вещества, имал е и друг път агресивно поведение към съпругата си, също не се съгласява с извода за наличие на реално съжаление, предвид обясненията на С., че няма спомен от самото деяние, с което мотивира искането си за по-продължителна изолация на подсъдимия при доживотен затвор. Пълнолетните частни обвинители подкрепят въззивната жалба на своя повереник, от тях Ю. Я. – майка на пострадалата, желае най-тежката присъда, защото нейните внуци са станали очевидци на деянието и са лишени завинаги от майчина обич и грижа.

В защитната си реч адв.Р. акцентира върху неправилното приложение на материалния закон по отношение на квалификацията по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК с довод, че ударите в главата на пострадалата е възможно да са нанесени първи по ред, тогава тя би била в състояние на безсъзнание, без възможност да изпитва болка и страдание от продължителния побой. Искането на защитника 2 е за прилагане на чл.115 от НК, алтернативно за намаляване на наказанието на около петнадесет години лишаване от свобода при настоящата квалификация и при съобразяване на множеството смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. По отношение на жалбите на частното обвинение, защитникът пледира за неоснователност, т.к. не са налице предпоставките на чл.38а от НК - деянието не е изключително по своя характер и няма доказателства, че със срочно наказание подсъдимият не би могъл да се поправи.

Представителят на въззивната прокуратура се солидаризира с жалбите на поверениците за изключително висока степен на обществена опасност на деянието – „буквално е била помляна тази жена“ (ВНОХД, л.83) пред три малки деца, едното от които също е било ударено от подсъдимия. Според прокурора, изключително висока е и степента на обществена опасност на подсъдимия – упражнявал домашно насилие върху жертвата неведнъж, предприел действия по осуетяване на разследването, ползва се с лоши характеристични данни на агресивен и избухлив човек, а разкаянието му е привидно.

В последната си дума подс.С. моли за по-малка присъда, за да може да излезе и да съветва децата си, припомня също, че осемнадесет години е бил в чужбина, без да е задържан, а за деянието си се разкайва и съжалява.

Варненският апелативен съд, като взе предвид аргументите във въззивната жалба, становищата на страните в съдебните прения и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, достигна до следните правни и фактически изводи:

Съдебното следствие в първата инстанция е по чл.371, т.1 от НПК, при спазване на законовите предпоставки за диференцираната процедура – 1) с разпореждане по чл.247в, ал.1 от НПК на подсъдимия е била разяснена възможността за разглеждане на делото по този ред; 2) страните са запознати в съдебно заседание с процедурата по чл.371, т.1 от НПК и последиците по чл.372, ал.3 и чл.373, ал.1 от НПК; 3) постигнато е изискуемото съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, в което да не се провежда разпит на свидетелите П.П., Хр.Х., С.Д., М.Д., Св.П., Н.Н., С.С., Ф.А., Н.А., Исм.А. Е.А., Ан.Н., Ст.Я., Юл.С., М.С., Юл.Я., Ст.С., Ем.Я., Й.К., както и разпит на вещите лица В.Н., Д.Г., Д.К., П.Т., Г.С., съответно протоколите за разпит и експертните заключения са прочетени по реда на 3 чл.283 от НПК; 4)оценката на първоинстанционния съд по чл.372, ал.3 от НПК за законосъобразност на действията по разследването, обхванати от особената процедура е обективна и мотивирана, затова и споделена от настоящата инстанция изцяло.

I. От фактическа страна:

Подс.Ю. С. е жител на с.Бозвелийско, общ.Провадия. Известно време бил в съжителство и от 2022 година в брачни отношения с пострадалата М. С., двамата имали три деца – А. (роден на 07.05.2016г.), Е. (роден на 01.10.2019г.) и Я. (родена на 15.09.2021г.). Доходите в семейството били от работа на подс.С. в чужбина - конкретно през 2022 година до 05.02.2023 година той бил нает в гр.Франкфурт, ФРГ. В семейните отношения подсъдимият проявявал ревност към С., понякога упражнявал и насилие спрямо нея.

В началото на февруари 2023 година съмненията на подсъдимия в изневяра към съпругата му се изострили и той решил лично да провери тяхната основателност. На 06.02.2023 година по обяд излетял от гр.Франкфурт към гр.Варна, пътуването било пазено в тайна от пострадалата и било известно само на братята му и на св.П. П.. Преди заминаването от гр.Франкфурт подсъдимият употребил алкохол и кокаин, после продължил да пие уиски на самото летище за излитане, бира консумирал в самолета.

На 06.02.2023 година малко след 13.00 часа подсъдимият кацнал в гр.Варна, където бил посрещнат от св.П.. На изхода от салона за пристигащи пътници подс.Ю. С. на висок глас казал, че три дни не бил спал, бил само на наркотици, че се е върнал за специална работа и до два-три дни щял да влезе в затвора.

По пътя към с.Бозвелийско св.П. спрял в гр.Провадия. Там подс.С. си поръчал една бира в заведение и още една бира, изконсумирал по път.

Пристигайки в с.Бозвелийско, двамата мъже първо отишли в магазина – там С. изпил наведнъж 200мл мента, купил и още шишета с мента в различни разфасовки. В един момент подсъдимият видял сина си А., прегърнал го и заедно с него и св.П. се качили в колата. След 15.00 часа свидетелят паркирал пред дома на подс.Ю. С. в с.Бозвелийско, ул.“Тридесет и втора“ №8. Всички влезли в къщата. Подсъдимият от вратата веднага отишъл във втората стая вляво, където била съпругата му, там се събрали и трите им деца. С. започнал да се кара и да вика на жена си, тя и децата реагирали с писъци. През това 4 време св.П. се намирал в предверието на къщата, подсъдимият няколко пъти излизал от стаята при него, пиел мента и пак се връщал в помещението при жена си и децата, и продължавал да се кара на С..

След 16 часа св.П. заминал, т.к. не желаел да е свидетел на битовия скандал. Подсъдимият се възползвал от липсата на друг възрастен човек в къщата и започнал да бие М. С. – с юмруци я удрял по лицето, темето и тялото. В част от побоя държал главата й (за косата и изкуствените кичури) с лявата си ръка, а с дясната я удрял по дясна челна област, дясна буза, дясна скула, по дясното челюстно рамо, по дясно рамо, по предмишницата в предна и задна повърхност, стискал я за шията и с юмрук я удрял по брадата вдясно.

В един момент я съблякъл полугола, също така ударил главата на пострадалата в стъкло на вратата в междинното помещение и с удара го счупил, влачил по пода жената - по колене и по хълбоци, държейки я за косата. В течение на побоя подсъдимият взел нож с черно-бяла дръжка с обща дължина 23см, с който нанесъл множество удари в тялото на съпругата си, реализирайки по този начин пет прободно-порезни рани по главата централно теменно-тилно, порезна рана в областта на шията, прободно-порезни рани в областта на половия орган и по задната стена на дебелото черво, ангажирали цялата дебелина на правото черво. Със сила деецът скачал върху торса на пострадалата, която в един момент издъхнала. Подсъдимият завлякъл тялото на жена си до леглото във втората стая вляво, положил го върху него и го покрил.

Физическото насилие се осъществило в присъствието на трите малки деца, кървави следи от неговите прояви имало в различни помещения от къщата, които подсъдимият започнал да заличава с детски дрехи.

Около и след 18 часа подсъдимият се обадил на брат си – св.Н. А. и му казал, че на М. й станало лошо. По молба на св.А. (по това време в Германия), св.Севги Д. пристигнал в къщата – в остъклената част намерил децата на подсъдимия – уплашени и с дрехи, изцапани в кръв. Тях отвел в дома си и после се върнал отново при подс.Ю. С., но този път придружен от брат си – св.М. Д.. По настояване на братята Д. подсъдимият подал сигнал на телефон 112 – казал, че намерил съпругата си в безсъзнание. На място пристигнал медицински екип, който констатирал смъртта на М. С. – настъпила вследствие на остра кръвоизливна анемия, предизвикана от разкъсване на черния и 5 десния бял дроб, изтичане на значително количество кръв в коремната и плевралната кухина, от порезните рани по главата, както и от множеството кръвонасядания в меките тъкани. Подсъдимият бил задържан от органите на МВР и по случая започнали действия по разследване.

Горните фактически положения, с изключение на броя на оръжията на деянието, се припокриват с приетите от първоинстанционния съд, като същите се извличат от гласни и веществени доказателства, от писмени доказателствени средства и заключения на съдебни експертизи.

ІІ.

Относно обосноваността проверяваната присъда: и законосъобразността на

В изпълнение на задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, настоящият състав проведе собствена оценка на събраните и проверени в съдебното следствие доказателства и техните източници. В основата на анализа си постави веществените доказателства, фиксирани и събрани при извършване на огледи и въведени в доказателствената съвкупност чрез съответни протоколи. Страните не оспорват законосъобразността на способа, нито пък атакуват годността на съставените при неговото приложение писмени доказателствени средства, като служебната преценка и на този съдебен състав е за спазване на изискванията по чл.129 и чл.156 от НПК.