Решение № 73 от 09.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Велико Търново, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Св. П. Ив. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600109 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения М. С. К., чрез адв. Ж.Н. за възобновяване на ВНОХД 154/2022 г. на Окръжен съд - гр. Плевен и НОХД 1054/2022 г. на Районен съд - гр. Плевен, отмяна на постановените по тях решението от 09.03.2022 г. и присъдата от 17.12.2021 г. и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се измени решението на въззивния съд в полза на М. С. К.. В съдебно заседание искането се поддържа от адв. Ж.Н..

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на искането.

Осъденото лице не се явява, за да изрази становище лично пред съда.

Процесуалния представител адв. Ж.Н. излага съображения за възобновяване на производството и намаляване размера на наказанието, тъй като е явно несправедливо.

1

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК.

Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване неоснователно, като съображенията за това са следните: е

С присъда №97/17.12.2021 г., постановена по НОХД№1051/2021 по описа на Районен съд – Плевен съдът е постановил: ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. К. за ВИНОВЕН в това, че на 21.01.2020 година в село Буковлък, обл. Плевенска, в условията на повторност държал акцизни стоки – 81.045кг фино нарязан тютюн за пушене по смисъла на чл.12, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизните и данъчните складове, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като случаят не е маловажен и пазарна стойност на държаната акцизна стока без бандерол е 16 209.00 лева, а размерът на причинената вреда на Републиканския бюджет от невнесения акциз възлиза на 12 318.84 лева - престъпление по чл. 234, ал.

3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 234, ал.

3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим. Осъжда на основание чл.

189, ал. III НПК подсъдимия М. С. К. да заплати направените деловодни разноски в размер на 922,08 лева, от които 360,00 лева по сметка на Районен съд - Плевен и 562,08 лева по сметка на ОД на МВР - Плевен. ОТНЕМА на основание чл. 234, ал. 5 НК в полза на държавата веществените доказателства - 81.045 кг. тютюн за пушене, на съхранение в ТБ на ОДМВР - Плевен /КАТ/, като постановява унищожаването им.

За да постанови присъдата си ПРС е приел следното от фактическа страна: Подсъдимият М. С. К. е роден на 09.10.1968 година в гр.Плевен, живее в с. Буковлък, обл. Плевен, българин, български гражданин, с основно образование, женен, не работи, осъждан. С определение, постановено по 2

НОХД№ 2100/2015 година по описа на PC Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което подсъдимият К. се признал за виновен в извършено престъпление по чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и три месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години и шест месеца. Определението влязло в сила на 08.10.2015 година.

Подсъдимият К. живеел в село Буковлък, обл. Плевенска, на адрес:

********, заедно със семейството си. На 21.01.2020 година в село Буковлък, Плевенска област, на горепосочения адрес, подсъдимият К. държал акцизни стоки без бандерол, а именно - раздробен тютюн за пушене с общо тегло 81.045 кг., разпределен в осем броя черни полиетиленови чували. Същите ги съхранявал в двора зад къщата. На същата дата /21.01.2020 година/ по утвърден план, във връзка с получена оперативна информация, била осъществена операция по линия „Акцизни стоки без бандерол” от служителите на реда, които извършили проверка на адреса на който живеел подсъдимият К., а именно: с. Буковлък, обл. Плевенска, *******. При пристигането им на адреса, те сигнализирали за присъствието си, но никой не се показал от къщата. През това време подсъдимият К., когато ги забелязал, веднага започнал да прехвърля държаните от него чували в съседния двор, който бил с административен адрес: с. Буковлък, ******** и обитаван от свидетелката Д.. Свидетелите Б. и Г. влезли през отворена врата в прилежащия двор към къщата на подсъдимия К., като след като я заобиколили, видели как последният прехвърля през оградата последния черен чувал в съседния двор. Свидетелите погледнали през оградата и видели в двора на свидетелката Д. осем броя чували, които при падането си се скъсали, а от тях се подавал нарязан тютюн.

Полицейските служители докладвали за случая и запазили местопроизшествието. На мястото пристигнала дежурната оперативно следствена група от Сектор „Противодействие на икономическата престъпност”. В условия на неотложност било извършено претърсване в имота, находящ се на ул. ******, при което е намерено в барака зад къщата, малко количество нарязана листна маса с мирис на тютюн, пръсната на земята. Извършено е претърсване и в съседния двор, находящ се на ул.

*******, където са намерени и иззети изхвърлените през оградата от подсъдимия К. осем броя чувала с тютюн с общо тегло 81.045кг.

Първоначално за иззетата акцизна стока, подсъдимият К. отрекъл да е негов.

Впоследствие пред свидетеля Г. признал, че го е държал, малко след това отново променил тезата си пред органите на реда, а именно, че не е негов, като започнал да твърди, че е на свидетеля П. Ю..

Протоколите за претърсване и изземване били одобрени по съответния процесуален ред - с Разпореждане № 214 от 22.01.2020 година по ЧНД №149/2020 година по описа на Районен съд - Плевен и с Разпореждане № 215 от 22.01.2020 година по ЧНД №150/2020 година по описа на Районен съд 3 Плевен.

Била назначена физико-химична експертиза като видно от заключението по същата, представената за изследване тревиста маса представлява годен за консумация нарязан тютюн, който потребителите могат да използват за направа на цигари и е тютюнево изделие. Изследваната проба може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попада в определението за „тютюн за пушене /за лула и цигари/“ по смисъла на чл.12, ал.1, т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

По досъдебното производство била назначена и съдебно-стокова експертиза, като от заключението на вещото лице по същата, общото тегло на тютюна, а именно 81.045 кг. е с пазарната стойност 16 209.00 лева към датата на деянието, а размерът на причинената вреда на Републиканския бюджет от не внесения акциз за това количество тютюн, към датата на деянието, възлиза на 12 318.84 лева.

Приетата фактическа обстановка от ПРС е на база следния анализ на доказателствения материал: Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Д. П. Г. /дадени лично пред съдебния състав и дадените такива в хода на проведеното досъдебно производство и прочетени в хода на съдебното следствие на осн. чл. 281, ал.5 вр. с чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, Б. Н.

Б. /дадени лично пред съдебния състав и дадените такива в хода на проведеното досъдебно производство и прочетени в съдебното следствие по делото на осн. чл. 281, ал.4 вр. с чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, Б. Б. Б., М. Д. Д., като логични, убедителни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. По делото не са налице обстоятелства поради които свидетелите от тази група биха могли да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетелите Г., Б. и Б. изясняват авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъпното деяние като по категоричен начин посочват, че деянието е извършено около 09:30 часа 21.01.2020 година в с. Буковлък от подсъдимия М.К.. Тези свидетели пресъздава свои преки и непосредствени впечатления, според които на инкриминираните дата и място в качеството си на полицейски служители при изпълнение на служебните си задължения извършили проверка по сигнал за държане и разпространение на акцизни стоки без бандерол в ползвания от подсъдимия имот, находящ се на ул.

****** в с. Буковлък. Посочват, че пристигайки до портата на двора на къщата извикали, че влиза полиция, но никой от обитателите не се показал, след което влезли през металната дворна врата на имота и по алея, минаваща покрай жилищната сграда се насочили към задния двор откъдето се чувал шум. Там свидетелите Г. и Б. лично видели подсъдимия М.К. да хвърля полиетиленов чувал през оградата в съседния двор, в който се намирали 2 бр. жилищни сгради ползвани съответно от свидетелките М. Д. Д. и И. М. К.а.

Свидетелят Г. погледнал през оградата и забелязал, че точно долу в съседния двор непосредствено до оградата имало безразборно разпилени черни 4 полиетиленови чували, като единият от тях се „пръснал“ и около него имало разпиляна растителна маса приличаща на тютюн. В подкрепа на това негово твърдение е информацията закрепена в съставения по реда на НПК протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи от 21.01.2020г., ведно с придружаващия го фотоалбум. Посочените по-горе свидетели споделят и свои възприятия, според които в малко помещение, тип барака, намиращо се в дворния имот на подсъдимия и долепено до къщата видели пликове, чанти и остатъци от жълто-кафява нарязана листна маса с мирис на тютюн. От показанията на свидетелката М. Д. Д. се установява, че същата забелязала черните полиетиленови пликове с наподобяващо тютюн съдържание след полицейската проверка. Описва местоположението им с думите: „бяха до неговата ограда /на подсъдимия/, но в моя двор...имаше май един скъсан“.

Твърди, че около 09-10 часа на инкриминираната дата спяла в дома си, но била събудена от полицейски служител, който я попитал за собствеността на черните полиетиленови чували в двора и, които тя видяла едва тогава.

Категорично отхвърля възможността да не ги е забелязала преди това, като в подкрепа на този извод споделя, че предишния ден /20.01.2020г./ е била в дома си и излизала понякога на двора да пие кафе.

Съдът е обсъдил и показанията на свидетелите П. В. Ю. /изложени устно и непосредствено пред съдебния състав и дадените такива в хода на проведеното досъдебно производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал.4, вр. с чл. 281, ал.1, т.1 от НПК/, И. М. К.а и П. Г. К.а, като намира същите за неубедителни, нелогични, непоследователни и дадени от лица, които поради наличие на семейна връзка или приятелски взаимоотношения с подсъдимия са повлияни във висока степен. ПРС констатира съществено противоречие между показанията на свидетеля П. В.

Ю. дадени в хода на досъдебното производство и изложените устно и непосредствено пред съдебния състав. В прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. с чл. 281, ал.1, т.1 от НПК показания, свидетелят Ю. твърди, че узнал за извършваната проверка в имота на подсъдимия и незабавно отишъл като заявил пред полицейските служители, че тютюна е негов, че преди това го закупил от „едни“ момчета и платил на подсъдимия, за да го остави в неговата къща. Посочва, че тютюна оставил „отзад в двора на М.“. В хода на проведеното съдебно следствие свидетелят Ю. излага диаметрално противоположна версия, според която имал уговорка със свидетелката И. П.