Решение № 171 от 06.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58587/2024
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 06.01.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43, ал. 4 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. София, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110158587 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответниците М. Й. Д., Н. Й. Т. и Р. И. Г. за следните суми при условията на разделна отговорност: сумата 4561,46 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 829,85 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.08.2021г. до 11.10.2023г., сумата от 21,60 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 5,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 11.10.2023г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 43, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, ..., ет.10, аб. № 284435 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 58062/2023г. по описа на СРС, 81 състав.
М. Й. Д. за 1/6, а именно: сумата 760,24 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 138,31 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.08.2021г. до 11.10.2023г., сумата от 3,60 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 0,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 11.10.2023г.
Н. Й. Т. за 1/6, а именно: сумата 760,24 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със 1 законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 138,31 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.08.2021г. до 11.10.2023г., сумата от 3,60 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 0,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 11.10.2023г.
Р. И. Г. за 4/6, а именно: сумата 3040,97 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 553,23 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.08.2021г. до 11.10.2023г., сумата от 14,40 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 3,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 11.10.2023г.
Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответниците М. Й. Д. и Н. Й. Т. са подали отговор на исковата молба, като по отношение на ответника М. Д., същият е след срока по чл. 131 ГПК. Оспорват предявените искове по основание и размер. Поддържат, че не са в облигационни отношения с ищеца и за процесния период не са живели в имота, съответно не са потребявали доставяното количество ТЕ. Твърдят, че не са уведомявани от страна на ищеца, че са наследници на лице – битов клиент и не са запознати на тяхно име да е откривана партида. Позовават се на изтекла погасителна давност.
Ответникът Р. И. Г. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не става ясно защо ищецът насоча исковата си молба по отношение на нея. Не е изяснено как е формирано, остойностено и отчетено претендираното от ищеца количество ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Нелбо" АД изразява становище за основателност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата 2 на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и 3 топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.12.1990г. (л. 67), от съдържанието на който се установява, че Р. И. Г. и Й. М. Т. са придобили собствеността върху процесния имот. Видно от Удостоверение за наследници от 28.09.2020г. на СО, район Люлин, Й. М. Т. е починал на 06.02.1994г. и е оставил законни наследници съпруга Р.
И. Г., дъщеря М. Й. Д. и син Н. Й. Т. - ответниците по делото. С оглед на това се налага извод, че ответниците са собственици на процесния имот при права 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга Р. И. Г. и по 1/6 ид.ч. за М. Й. Д. и Н. Й. Т.. Няма възражения и представени доказателства ответниците да са изгубили на някакво основание качеството си на съсобственици по отношение на този имот.
С оглед на това се налага изводът, че ответниците са потребители на топлинна енергия по см. на § 1, т.13 от ЗЕЕЕ /отм./ и §1 т.42 /отм./ от ДР на ЗЕ. респ. - §1 т.2а от ДР на ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, поради което дължат стойността на доставената и потребена топлинна енергия. Като собственици на имота, те имат качеството на потребители на топлинна енергия. В този смисъл неоснователни са възраженията им, че между страните липсва облигационна връзка по договор за продажба на топлинна енергия законът не изисква сключването на нарочен индивидуален писмен договор. Задължено лице по смисъла на ЗЕ е собственикът, респ. - вещния ползвател на имота, а при определени предпоставки - облигационния ползвател, ако има такъв. В случая, като собственици на имота, ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия за исковия период и отговарят за стойността на потребеното количество.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Нелбо Инженеринг” ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 12.02.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не 4 твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.
Разпечатката съдържа 26 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1b9459c-6a29-4433-9d46-0d0c82caf2c7