Определение № 15843 от 22.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15843 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508126 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу разпореждане от 17.06.2025 г. по гр. д. № 15825/2025 г. на СРС, 24 състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят посочва, че не е възможно да разполага с информация за ЕГН или ЛНЧ на длъжника, или за регистрирания негов адрес в България, за да я предостави на съда, а в случая длъжник е лице, което пребивава в страната и има известен адрес, който е отбелязан и в регистър БУЛСТАТ, извадка от който жалбоподателят е представил пред заповедния съд.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на жалбоподателя „Дженерали застраховане“ АД за издаване на заповед за изпълнение за сумата 424,12 лв., представляваща суброгационна претенция по щета, предявена пред жалбоподателя, по която, въз основа на сключена имуществена застраховка, той е изплатил на застрахованото лице дължимото обезщетение за вредите по застрахованото имущество (жилище), причинени от длъжника поради неизправност на водопровода в нейното жилище.

В заявлението като длъжник е посочена Н.А.К., като е посочена и датата на раждането , и адрес в гр. София. Съдът е указал на заявителя да индивидуализира длъжника с посочване на три имена и ЕГН. Заявителят е уточнил, че длъжникът е родена в Руската федерация и че не разполага с данни за неин ЕГН, като е приложил и справка от регистър БУЛСТАТ.

Впоследствие съдът е дал повторни указания за посочване на ЕГН или номер на разрешение за пребиваване в България, като е уточнил, че необходимостта от тази информация е свързана с проверка на обстоятелствата дали длъжникът има постоянен адрес и обичайно местопребиваване на територията на България, които представляват предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение. Тъй като жалбоподателят не е изпълнил тези указания, 1 с обжалваното разпореждане заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.

Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията към съдържанието на исковата молба (законът препраща към чл. 127, ал. 1 ГПК). Според чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът, съответно длъжникът в заповедното производство, се индивидуализира в заявлението (исковата молба) само чрез посочване на име и адрес. Изискването за посочване на ЕГН се отнася само за ищеца, съответно за заявителя в заповедното производство. Това положение е обяснимо с обстоятелството, посочено и от жалбоподателя при дадените от съда указания, че заявителят (ищецът) не винаги може да разполага с данни за ЕГН на насрещната страна, доколкото това представляват лични данни, които са по-специфични от името и адреса.

Името и адресът представляват минималната и достатъчна информация, за да може да бъде намерен длъжникът (ответникът) и да получи съдебните книжа.

Следователно заповедният съд не е следвало да дава на жалбоподателя указания да индивидуализира длъжника чрез посочване на три имена – те вече са били посочени в заявлението, както и на ЕГН или номер на разрешение за пребиваване на територията на България, тъй като последните данни не се изискват от закона и съответно не представляват задължително съдържание на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съответно в случая не е налице нередовност на подаденото заявление и неизпълнението на дадените указания не следва да доведе до отхвърлянето му.

Действително чл. 411, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК предвиждат отрицателни предпоставки (пречки) за издаването на заповед за изпълнение, в случай че длъжникът няма постоянен адрес на територията на България или няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната. Предпоставката по чл. 411, ал. 1, т. 5 ГПК – наличие на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на България – е въпрос на конкретно фактическо положение, което е практически невъзможно да се установи чрез документи. Възможно е длъжникът да има регистриран адрес в страната (както например всички български граждани поначало притежава регистриран постоянен адрес в България съгласно чл. 90, ал. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 93, ал. 4 и ал. 5 ЗГР), но фактически да има обичайно местопребиваване на територията на друга държава. В този случай съдът следва да издаде заповедта за изпълнение, а проверката и съответно събирането на доказателства относно обичайното местопребиваване на длъжника може да се извърши единствено при възражение от длъжника по реда на чл. 423 ГПК (така т. 3.б на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС).

Предпоставката за наличие на регистриран адрес на длъжника в България (чл. 411, ал.

1, т. 4 ГПК) поначало също може да бъде проверена след издаването на заповедта за изпълнение. В този случай, ако заповедта не може да бъде връчена на длъжника и при направена справка заповедният съд установи, че длъжникът няма регистриран адрес в България, той сам обезсилва издадената вече заповед за изпълнение (така посочената т. 3.б на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Смисълът на това разбиране е, че дори длъжникът да 2 не е български гражданин или по друга причина да няма регистриран адрес в България, той може фактически да пребивава на територията на страната, при което заповедта за изпълнение да му бъде връчена и да породи целения ефект.

След приемането на посоченото задължително тълкуване (ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС ) обаче с измененията на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК (от 2015 г. и приложимо и към момента на подаване на заявлението в разглеждания случай) законът предвиди задължение за заповедния съд служебно да следи за местната подсъдност и да препраща заявлението на компетентния съд преди издаването на заповедта за изпълнение. Тъй като местната подсъдност при заповедното производство е обусловена от постоянния адрес на длъжника (и от настоящия адрес, когато заявлението е срещу потребител, какъвто не е настоящият случай), съдът следва да извърши служебна справка за наличието на такъв адрес. При извършване на справката съдът може още преди издаването на заповедта за изпълнение да установи липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е. че длъжникът няма постоянен (или изобщо регистриран) адрес на територията на България.

Тогава е безпредметно издаването на заповед за изпълнение, тъй като тя може да бъде обезсилена или от заповедния съд, ако не може да бъде връчена, или от въззивния съд при възражение от длъжника по реда на чл. 423 ГПК (така отново посочената т. 3.б на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това в този случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Извършването на справка за адреса на длъжника, която е предпоставка за проверка на местната подсъдност, не е задължение на заявителя, тъй като тази проверка се извършва служебно от съда (чл. 411, ал. 1, изр. 1 ГПК). При сегашните възможности на Единната информационна система на съдилищата съдът може и сам да извърши тази справка при предоставен от заявителя ЕГН или ЛНЧ на длъжника. Липсата на такава информация, която не е сред задължителното съдържание на заявлението, не може да бъде основание за отхвърлянето му, без съдът да извърши необходимата справка за регистрирания адрес на длъжника. Когато длъжникът е достатъчно индивидуализиран (а в случая това е така при посочени три имена и дата на раждане, като заявителят дори е посочил вероятното гражданство на длъжника), съдът може да разпореди такава справка да бъде изготвена от съответните служители на съда или да изиска информация от дирекция „Миграция“ на МВР.

В тази връзка следва да се посочи обаче, че адресът на длъжника, който е регистриран в регистър БУЛСТАТ, не може да бъде приет за достоверна справка за адресна регистрация на физическото лице, още повече доколкото в случая, видно от представената в заповедното производство справка от този регистър, в него е отразено, че на 11.03.2025 г. длъжникът е подала заявление за прекратяване на регистрацията си в него. Едва след като се увери, че не може да бъде установен регистриран адрес на длъжника в България, съдът може да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а ако такъв адрес бъде установен, съответно той или следва да издаде заповедта за изпълнение, или да препрати делото на местно компетентния съд.

С оглед на гореизложеното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 17.06.2025 г. по гр. д. № 15825/2025 г. на СРС, 24 състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 24 състав за извършване на необходимите справки за наличие на регистриран адрес на длъжника на територията на България и издаване на заповед за изпълнение или съответно препращане на делото по правилата за местната подсъдност, ако такъв адрес бъде установен, или отхвърляне на заявлението, ако адрес не бъде или не може да бъде установен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4