Протокол № 255 от 14.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 255 гр. Варна, 14.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20223100101350 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:09 часа се явиха:

Ищецът Р. Д. Я., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от АДВ. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД, чрез управителя М. Д.а, редовно призован, представлява се от АДВ. И. З., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице М. А. П., редовно призовано, се явява. Депозирало заключение в законния срок.

АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно мотивите на Определение

Определение № 4683/18.12.2022 г.

№

3012/11.08.2022 г. и

АДВ. Ж.: Поддържам иска.

АДВ. З . : За мен искът е недопустим и делото следва да бъде прекратено, защото нови обстоятелства, които не са преклудирани са само тези, които са свързани с основанието за придобИ.е на собственост, като говорим за правото, а то е с два нотариални акта, които са разгледани от ВКС 1

РБ. Обратната логика означава, че новите факти са довели до ново придобИ.е на собственост.

Върховният съд е казал, че при евентуалното решаване на въпроса за това дали е длъжник или не е длъжник, това ще предопредели правата на ищеца, а не какви са правата на ищеца. Нямаме указание на Върховния съд, че един вид се преодолява силата на пресъдено нещо на постановеното решение, което дава възможност наново на ищеца при сбъдване на някакво хипотетично условие да преодолее тази сила на пресъдено нещо.

Искът не е бил преждевременно предявен, както твърди ищецът.

Преждевременно предявен иск според съдебната практика се счита за недопустим иск. Считам, че мотивите на решението на ВКС РБ не следва да се разбират така.

Отговорили сме на определението Ви в писмена молба, която сме изпратили по пощата в срок. Днес няма да кажа нищо повече.

СЪДЪТ по направеното искане от ответната страна за прекратяване на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането на ответната страна за прекратяване на делото поради недопустимост.

АДВ. З.: Възражението за придобивна давност е заявено в условията на евентуалност. Нямаме твърдение, че крайният период на упражняването на фактическата власт е до предявяване на възражението. Казали сме, че става въпрос за петгодишна давност и крайният момент са петте години, считано до посочените дати през 2019 г.

СЪДЪТ допълва доклада, както следва:

Ответникът е предявил възражение за придобИ.е на имота по давност чрез владение, упражнявано в периода от 13.01.2014 г. и 16.05.2014 г., съответно до същите дати през 2019 г. и присъединяване владението на праводателя, както и възражение за погасяване на вземанията по давност.

Оспорва упражняването на владение върху вещите. Твърди, че е предал владението по силата на предварителен договор.

АДВ. Ж.: Изразил съм становището си писмено. Имаме влязло в сила решение по иск на доверителя ми, с който сделките съответно от януари и май 2014 г. за тези имоти са обявени за нищожни.

СЪДЪТ заличава приетото по т. 3 и 4 от доклада в частта, в която е прието, че между страните е безспорно упражняването на фактическа власт от ответника.

ДОПЪЛВА указанието по т. 5, че в тежест на ищеца е да докаже и 2 твърдяната фактическа власт, упражнявана от ответника.

АДВ. Ж.: Нямам възражения по доклада.

АДВ. З.: Считам, че следва да се допълни доклада и с въпроси, посочени в становището ни с вх. № 1260/17.01.2023 г. и по-точно насрещното възражение на ищеца, че оспорването било преклудирано, поради което добросъвестността на владелеца не била релевантна по това дело.

Вторият въпрос е свързан с довода на ищеца, че давността не тече срещу носителя на дадено право, поради това, че същия няма възможност да прояви или да се защити.

АДВ. Ж.: Смятам, че с отхвърлянето на иска на В.Б. срещу доверителя ми, във връзка с който са отнети всички тези имоти през 2013 г. постановлението за възлагане, според мотивите на приетото тълкувателно решение, е абсолютно недействително, но това се оказва така с влизане в сила на това решение и факта, който соча във връзка с моята реплика, че до този момент давност не тече и соча константната практика, която са приели за законово положение по чл. 245, ал. 3 ГПК, че с реституцията на даденото, изпълнено и впоследствие отменено решение на отхвърлен иск се присъждат и лихви, т.е. обезщетение за забава от момента на даването, независимо колко години след това се е случило така, че искът вече е отхвърлен и основата на това решение е точно такова. Решението за отхвърляне на иска на В.Б. и влизането му в сила е новият факт.

Смятам, че отхвърлянето на иска на В.Б. е нов факт, на който може да се основе реплика и срещу възраженията за погасяване по давност.

Отхвърлянето на този иск лишава, от датата, на която е отхвърлен, от материалноправно основание провежданото изпълнение през 2013 г. и поради тази причина прави невзискател В.Б., считано от 2019 г. и едва от тази дата прави изискуемо всичко, което е получено назад във времето въз основа на изпълненото решение и неизменната практика на ВКС РБ, като ще посоча и решенията е, че лихви за забава се присъждат от момента на даването без покана, защото отпадането на материалното право на основание на това изпълнение настъпва едва с отхвърлянето на иска. Затова казвам, че отхвърлянето на иска освен, че възстановява правата на собственост на доверителя ми върху имота, то с това възниква и вземането за парични средства и за вреди, включително.

Репликата ми е, че давността не може да тече до 2019 г., защото до този момент въпросът с действителността на постановлението за възлагане от 2013 г. е висящ. Отхвърлянето на иска не влияе върху владението, а влияе върху възможността ищецът или действителният носител на правата да се противопостави, той не е легитимиран и по тази причина е отхвърлен искът през 2015 г. Това е становището ми, че когато имаш действителни права, но нямаш обективна възможност да ги защитиш преди да настъпи даден факт, не може да тече никаква давност. Доверителят ми е получил възможност да се защитава срещу предявената давност едва след отхвърлянето на иска на В.Б..

Също така исковете за обезщетение възникват тогава и не може да се защитават с погасяване по давност преди да възникнат.

АДВ. З.: Във връзка с доклада считам, че допълнителните доводи за довключване на аргументи към доклада, становище или реплики всъщност представляват правни доводи и не следва да се включват като нови факти.

3

Отхвърлянето на иска срещу В.Н. е свързано с нов факт, който е свързан с погасяването на правото на ищеца да има претенции, парични или вещни срещу Н. предвид обявяването й в несъстоятелност и откритото производство по несъстоятелност е изисквало всички кредитори, независимо от това, че нямат търговско качество, но и тези, които имат търговско качество в това производство да си предявят претенциите каквито и да са те. Докато тази корелация между ищеца и В.Н. всъщност е налице, то тя не е релевантна по настоящото дело, доколкото ответникът е някой друг. Това е юридическо лице, което не е обвързано със споровете на ищеца с Н. и със съответно предявените или непредявените или погасените права на ищеца спрямо Н..

Така или иначе, доколкото ищецът слага знака равенство между Н. и ответника по настоящото дело би следвало този факт, а той моля да го приемете за ноторно известен, тъй като е публикуван в Търговския регистър и развитието въобще на цялото производство, да е от значение за опровергаване на подобен тип възражения.

Имам възражение срещу заключението на вещото лице, тъй като вещото лице не е член на Камарата на независимите оценители, което е задължително обстоятелство по отношение на вещите лица, поради което считам, че на практика вещото лице не е защитило компетентност да изготви подобен вид експертиза, поради което моля да не пристъпвате към разпит на това вещо лице.

АДВ. Ж.: Нямам възражения по разпита на вещото лице.

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА постъпило с вх. № 11 681/17.01.2023 година заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК. лице.

Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещото СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

М. А. П. на 71 години, български гражданин, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.

291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Направила съм оглед на имотите отвън има и снимков материал, но 4 вътре не съм била допусната.

АДВ. З.: На снимковия материал, който е предоставил вещото лице не е сниман процесният обект, а съседния.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Оценила съм обекта, който съм снимала. Търсила съм съдействие, за да огледам обекта отвътре, но не получих такова. Успях да се свържа само с адвокат Ж.. С друг не съм разговаряла и не съм получила съдействие.

АДВ. Ж.: В момента съм затруднен да кажа дали на снимката е процесният обект.