Решение № 329 от 21.03.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …………/21.03.2022г .,гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседА.е, проведено на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ

ГАНЕВА при секретаря Теодора Чавдарова с участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна А А , разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1568/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК.

Образувано е след разделяне на обективно съединени искове на И. И.В. с

ЕГН ********** и съдебен адрес *** , срещу областна дирекция на МВР гр.

Варна за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. / л. 161-162 от делото /.

Предмет на настоящото дело е предявеният иск от И.И.В. *** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. /л.

163/. Фактическото основА.е на исковата претенция е формулирано в т. 3.1 на уточняваща молба на ищеца / л. 156/. Видно от цитирА.я писмен документ И.В. претендира обезвреда на неимуществени вреди от незаконни действия на полицейските служители на ОД на МВР – Варна , изразяващи се във въоръжена обсада на неговия дом в гр.////, ул. „/// „ № /// на 18.06.2016 г. за около шест часа считано от 9.00 ч. По този начин ищецът е бил огрА.чен във възможността да упражни правото на свободно придвижване . Той се е страхувал за живота си и на своята дъщеря . Притеснявал се е от възможна психологическа травма на неговото дете при принудително отнемане от бащата.

Поведението на служителите на ответника се твърди, че нарушава чл. 5, ал.1 от КЗПЧОС, на чл. 30, ал.1 и 2 от Конституцията на РБ .

Периодът , за който се претендира обезщетение , е от 09.30 ч. до около 16 ч. на 18.06.2016 г / л. 159/.

Съдът присъедини за съвместно разглеждане в общо производство исковата претенция на И.В. *** , предмет на съдебното производство по адм. дело № 1571/21 г. на Адм. съд-Варна/ - л. 163 от цитираното дело/. Фактическото основА.е на предявения иск за обезщетение е индивидуализирано в т. 3.4 на уточняваща молба на ищеца / л. 157 от настоящото дело/ . И.В. претендира присъждане на обезщетение от 4000 лв. заради претърпени неимуществени вреди за времето от 18.06.2016 г. до 31.12.2016 г. заради незаконни действия на полицейските служители на „СПС“ към ОД на

МВР-Варна по употреба на сила и помощни средства- белезници , при неговото задържане , като ръцете са му били извити на гърба , той е бил ударен с коляно и усукан. По този начин се е “провокирала“ скорошна травма – счупен 12 торекален прешлен на 09.12.2015 г. Употребата на физическа сила е била без предупреждение и без да е оказана съпротива от В. . Тези действия са довели до увреждане телесната неприкосновеност и физическо здраве на ищеца. Вследствие на същите в ареста той е получил тахикардия, задух и повръщане .

Допълнително в исковата молба настъпилите неимуществени вреди се индивидуализират като изживени страх, стрес, обида , унижение, страдА.е, влошено здраве /л.7 от делото/ . Ищецът се е почувствал безсилен , защото полицията, която следва да брА. закона, го е погазила, оказвайки неправомерна подкрепа на майката на своята дъщеря . В. е изпитал срам за това ,че публично е бил „третиран като престъпник“, че е „посочен като сексуален насилник – изнасилвач/извършител на блудство“. При задържането оргА.те на реда са подходили към него като към „ престъпник“ , към „педофил“ .

В съдебно заседА.е ищецът, чрез проц. представител , поддържа предявените искове за обезщетение поради преценка за тяхната основателност, която теза подробно се аргументира и в депозирА. по делото писмени бележки . Отправя се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.

Ответникът – ОД на МВР-Варна , чрез процесуален представител , релевира неоснователност на предявения иск за обезщетение поради недоказаност на същия. Не се доказва твърдяна незаконосъобразност на действията на полицейските служители и претендирА.те вреди на И.В.. . В условията на евентуалност се отправя искане за намаляване размера на претендираното обезщетение . Иска се присъждане на юриск. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност по чл. 78 ГПК.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата претенция поради недоказаност .

Безспорен факт е ползването на помощни средства – белезници , при полицейското задържане на И.В., но това е станало по устно разпореждане на Н.П. , за което няма данни да е отменено като незаконосъобразен адм. акт.

Съдът, съобразявайки се със събрА.те доказателствени източници , приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е баща на Д И. В. , родена на *** г., а майка на детето е Р. К Б- В. / л. 14 от делото/.

По висящо бракоразводно дело между двамата родители № 56969/2015г. по описа на Софийския районен съд с определение от 18.12.2015 г. са били постановени привременни мерки по чл. 323 ГПК : Р. К. Бояджиева е следвало да води дъщеря си всяка втора и четвърта събота от месеца в дома на бащата и да я взема на следващия неделен ден / л. 15-16/.

Майката е живеела в гр.

София, а бащата на детето - в гр. Варна и са имали спорове по спазване на постановените привременни мерки , за които е била информирана и териториалната служба на ИА „ Закрила на детето“ в гр. Варна - л.

17.

На 12.06.2016 г. Р.Б. отново е подала жалба до V РУ при ОД на МВР-Варна с идентично искане , последвало е повторно посещение на дома на ищеца от полицейски служител , който е направил сходни констатации, както при предходната проверка / л. 18/.

С решение №

1071/17.05.2017 г. на ВРС по анд. № 446/2017 г. , проконтролирано от ВОС с решение на внахд. № 793/2017 г. И.В. е бил признат за невиновен по повдигнато му обвинение по чл. 182 във вр. с чл. 26, ал.1 НК за това, че периода от

29.05.2016 г. до 18.06.2016 г. е осуетил изпълнение на привременните мерки на СРС

/ л. 56-67/ . В цитирА.те съдебни актове е посочено, че бащата не е имал задължение по определението на СРС да връща детето на майката, а последната , на която са били възложени грижите за детето , е следвало да го взема от дома на бащата.

На 17.06.2016 г. Р.Б. е подала молба до Варненския районен съд по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие . В нейната молба се твърди ,че И.В. е упражнявал физическо и психическо насилие над детето им. Посочила е, че В. е имал връзки с лица от мъжки пол . Изложила е своите съмнения за извършено „сексуално и психическо посегателство „ от бащата върху детето във връзка с проведен телефонен разговор с дъщеря си , от който е узнала за получена рана на нейната дъщеря заради обличан бански костюм“.

Със заповед №

69/17.06.2016 г. ВРС е задължил И.В. да се въздържа от домашно насилие спрямо детето; забрА.л е на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м. , както и нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето е било определено при майката . Било е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна , която да следи за нейното изпълнение / л.

168-169 от адм. дело № 816/20 г. на Адм. съд -Варна/.

Проведено съдебно производство по чл.12 от ЗЗДН е приключило с решение по издаване заповед за защита срещу И.В. с постановена мярка на закрила по чл. 5, ал.1 т.1 от цитирА.я закон , а именно същият е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо своята дъщеря / л. 171-184 от адм. дело № 816/20 г. на АС-Варна/.

По изпълнение на издадената заповед за незабавна защита № 69/17.06.2016 г. на РС-Варна служители на ОД на МВР- Варна са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към 09.00 ч.

Предприели са действия по съобщаване на В. на издадената предния ден заповед, за който той не е знаел. В. е отказал връчване на тази заповед, както и предаване на детето на оргА.те на реда. По – късно той се е съгласил да предаде детето единствено на майката. След като е узнал за съдържА.ето на заповедта за незабавна защита на РС-Варна , в която са вписА. твърденията на Р.Б. за негово сексуално и психическо насилие върху дъщеря им , той е поставил като условие за връщане на детето гинекологичен преглед на същото и разговор с психолог. Бил е извикан съдебният лекар Б и психолога Г.М. .

Следобедът майката на детето се е появила , била е допусната от В. да влезе в дома заедно със съдебния лекар Бурурянова , психолога М. и полицай М. П.. Впоследствие В. е заключил входната врата и това е провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители . Последвало е издаване на заповед № 170 / 18.06.2016 г. , 15.35 ч. от полицейски орган при ОД на МВР- Варна за задържане на И.В. за 24 часа , като той е бил освободен на следващия ден в 12.15 ч. / л. 29/. Като мотив за задържането е бил вписан чл. 296, ал. 7 НК. Тази заповед е била обжалвана от В. и с решение № 1533/08.07.2016 г. по адм. дело № 1839/16 г.

Варненският адм. съд я е отменил като незаконосъобразна- поради неспазена форма на акта /липса на мотиви/ . Това решение е било оставено в сила по реда на инстанционния съдебен контрол с решение

№ 2898/07.03.2018 г. на ВАС / л. 98-103/.

При полицейското задържане на В. са били използвА. белезници. Той е бил отведен в V РУ-Варна за 24 часа.

Събран по делото като писмено доказателство фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП-

Варна от 18.06.2016 г., сочи за оказана мед. помощ на ищеца при престоя му в V РУ на ОД на МВР-Варна от 18.05 ч. до 18.20 ч. поради оплаквА.я на В. за болки в гърба и чувство на задух.

Направената кардиограма е констатирала синусова тахикардия. Установен е рефлекс на Бабински, даден е „Аналгин“ / л. 32/.

Личният лекар на В. също е бил допуснат в ареста да го прегледа , като е изразил мнение за необходимост от хоспитализация с цел образни изследвА.я и лечение / л. 34/.

Представени от ищеца медицински документи сочат за счупване на негов гръбначен прешлен през м. декември 2015 г. / л. 35-42/.

Ответникът представя по делото удостоверение на началника на сектор „ Човешки ресурси“ при ОД на МВР-Варна , сочещо за липсата на образувА. дисциплинарни производства срещу служители на ОД на МВР-Варна по повод твърдените от ищеца незаконни действия / л. 197/.

От разпита на свид. М.П.П. се установи ,че на същата е било възложено разследване по досъдебно производство , образувано срещу И.В. по чл. 182 от НК .

На 17.06.2016г. към 23ч. устно й е било разпоредено от заместник- директора на ОД на МВР-Варна на следващия ден заедно с гл. разследващ полицай И И. да посетят дома на И.В. и го запознаят с издадената съдебна заповед за незабавна защита с цел нейното изпълнение.

В 9.00ч на другия ден пред дома на В. са били свидетелката ,гл. разследващ полицай И И., зам.- директорът на ОД на МВР-Варна А, началникът на охрА.телна полиция към ОД на МВР П, А.С.-психолог към ОД на МВР, около 10 полицаи от СПС. Свидетелката позвънила на мобилния телефон на г-н В. и му съобщила за издадената заповед за незабавна защита , за която той не е знаел . След това се е появила неговата адвокатка А. Г. , която се е запознала със съдържА.ето на заповедта.

В. е бил поканен да изпълни заповедта , включително и от районния полицейски инспектор, но той е отказвал да предаде детето , защото в съдебната заповед е имало твърдения за негово сексуално и психическо насилие, поради което е поискал да се направи съдебно-медицинска експертиза на детето. Свидетелката се е обадила на съдебния лекар доц. И Б. През това време бившата съпруга на В. е била пред дома на същия.

След пристигането на доц.

Б , което е станала към 15 ч., В. е допуснал в дома си посочения лекар, бившата си съпруга , психолога М. и свидетелката П.. При влизането в къщата свидетелката е поставила крак на прага на вратата, но В. я избутал и заключил вратата. Майката на детето и г-н В. са спорели помежду си, а дъщеря им е плачела . Той е отказвал да предаде детето , защото то не е желаело да види майка си. Разговорът продължил около десетина минути.

П. се е обадила по мобилния си телефон на прекия си ръководител

И., който е бил отвън, като му е съобщила, че е заключена . След това в къщата са се появили нейни пет- шест колеги от специализираното звено. Те също са покА.ха г-н В. да предаде детето, но той е отказал . Обяснили са му , че има съдебна заповед и че детето трябва да се предаде на майката. Бил е предупреден, че ще му бъдат поставени белезници . В един момент В. е предал детето на майката, но е започнал да се дърпа, да се извива на леглото и да отказа да съдейства. Именно поради тази причина според свидетелката са му били поставени белезниците- понеже е оказвал съпротива и е отказвал да даде детето. П. твърди, че след началото на поставяне на белезниците , тя и майката на детето са отишли на втория етаж, но също така посочва , че е видяла поставянето им от двама нейни колеги. В. е седял на дИа, а те били прави пред него и се опитвали да му хванат ръцете, които той е криел зад гърба си . Свидетелката няма точен спомен дали белезниците са били поставени отпред или отзад . Тя се е качила на горния етаж заедно с майката , за да вземат дрехи на детето , след което са излезли от дома на ищеца .