Решение № 1592 от 09.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1592 гр. Варна, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. С. като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100501967 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 52778 от 1.08.2022 г., депозирана от И. С. И., С. С. Б., М. С. Б., К. А. М. и М. А. М., чрез адв. Б. Б. срещу решение № 2248 от 7.07.2022 г., постановено по гр. д. № 9695/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск срещу И. С. И., за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, р-н „****“, с. о.

„***“ с площ от 2295 кв. м., при съседи: ПИ с идентификатори № № ***;

***;

***;

***;

***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че ответникът не е доказал упражняването на давностно владение от 8.08.2008 г. по датата на предявяване на иска. За неправилен намира извода на съда, че съседните имоти са оградени общо с една ограда. Позовавайки се на заключението вещото лице намира, че между двата имота е имало обективирана имотна граница. Счита, че е налице 1 противоречие между свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели относно датата на ограждане на имота и започване на строителството в имота, респ. за момента на установяване на владение.

Намира, че от показанията на свидетелите В. и Б. не се установява кога е бил ограден имотът. Сочи, че от заключението на вещото лице се установява, че към м. април 2012 г. имотът не е бил ограден нито с бодлива тел, нито с масивна ограда със зелени колчета и мрежа. Посочва, че доколкото разрешението за строеж е от 23.09.2010 г. е невъзможно преди тази дата ответникът да е оградил имота. За неправилен намира извода на съда, че видната от заключението ограда е временно поставена такава, която да разграничи двата имота, съгласно изискванията на чл. 157, ал. 7 ЗУТ. За неправилен намира извода на съда, че наличието на ограда през 2012 г. между двата имота не разколебава достоверността на свидетелските показания на свидетелите Б. и В., които посочват, че на място никога не е имало обективирана граница между двата имота. Сочи, че не е доказано ответникът да е упражнявал фактическа власт върху имота от датата за закупуването му през 2008 г. до м. април 2012 г., когато е поставена масивната ограда с бетонни колове. Твърди, че е налице противоречие между свидетелските показания на свидетелите Б. и В. по повод на периода на извършване на подобренията и оградите. Сочи, че в имота ответникът не е разположил камиони и машини, не е ограден общо със съседния недвижим имот и не е извършвано каквото и да е облагородяване в процесния имот. Излага доводи, че към м. април 2012 г. не е доказано започването на садене на дървета, трасиране на алеи, изграждане на ВиК и ел. мрежи, поставяне на камери и изграждане на масивна сграда, откъдето извежда извод, че до датата на исковата молба не е изтекъл десетгодишният срок на придобивната давност.

За необсъдени намира наведените от ответника доводи за деклариране и на двата имота. Сочи, че са осъществени процесуални нарушения от страна на съда във връзка с оценката на пълнотата на събрания доказателствен материал. За преклудирани намира представените нови писмени доказателства в о. с. з. след изслушване на заключението, доколкото не касаят новоузнато или нововъзникнало обстоятелство. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на И. С. И., чрез адв. Г., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Намира, че между страните не е спорно, че към датата на предявяването на иска между двата имота няма обща ограда, доколкото между тях е построена масивна сграда със значителна площ. Сочи, че в процесния недвижим имот са извършени действия по електрифициране, водоснабдяване, засаждане на овощни дървета. Намира, че събраните по делото свидетелски показания са последователни и взаимно непротиворечиви, като установяват, че през 2008 г. ответникът е започнал с явни и трайни действия да разчиства, облагородява и загражда и процесния имот. Сочи, че от насрещната страна не са наведени доводи, а и не са 2 представени доказателства в насока за смущаване на владението му. Счита, че е налице противоречие в оплакванията на въззивника, доколкото твърди, че в имота нямало камиони и машини, като са се позовали и на заключението на СТЕ, според което безспорно в имота има фургон и цистерна. Излага доводи, че установената от вещото лице временна ограда между двата имота през 2012 г. е била изпълнена единствено в изпълнение на нормативните изисквания за ограждане на строителната площадка. Сочи, че временната ограда не е налична към настоящия момент. Твърди, че едва във въззивната жалба е наведено твърдение за изградена от ответника ограда между двата имота. Излага доводи, че с оглед разкрИ.ето на обективната действително, правилно съдът е събрал данни относно обективираната на терен граница между двата имота по КК. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Въззивниците М. А. М., М. С. Б., К. А. М., И. С. И. и С. С. Б., редовно уведомени за о. с. з., не се явяват, представляват се от адв. Б.. Същият излага доводи за основателността на жалбата. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Въззиваемият – И. С. И., редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител в писмена молба изразява становище по същество на спора. Претендира заплащането на разноски, като в условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 9695/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявен иск от И. С. И., С. С. Б., М. С. Б., К. А. М. и М. А. М. за приемане за установено в отношенията между страните, че И. С.

И. не е собственик на ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Варна, р-н „****“, с. о. „***“ с площ от 2295 кв. м., при съседи: ПИ с идентификатори № № ***; ***; ***;

***; ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се излагат доводи, че ищците са собственици на процесния недвижим имот въз основата на нотариален акт за недвижим имот, придобит по наследство, възстановено по реда на ЗСПЗЗ № 16, том III, рег. № 3367, дело № 328 от 24.11.2005 г., с който е признато, че Р. С. Б.а, И. С. И. и М. С. С., като наследници на К. Т. П. при равни квоти от по 1/3 ид. ч. са придобили собствеността върху процесния имот. Сочи, че ид. ч. на Р. Б.а, починала на 13.10.2008 г. се наследяват поравно между С. С. Б. и М. С. Б..

Излага доводи, че по силата на договор за продажба на наследство рег. № *229 от 21.12.2006 г., М. С. С. продава наследството си, получено от К. П. на дъщеря си К. С.. С.. Сочи, че наследници на К. С., починала на 8.03.2014 г. са 3

К. А. М. и М. А. М.. Твърди, че след въвеждането на наследодателите им във владение с протокол № 80 М/5.10.2005 г., същите са били във владение, продължено след смъртта им от ищците. Сочат, че след 2005 г. са заплащали данък за имота, както и че владението им е спокойно и необезпокоявано.

Излагат доводи, че в края на 2020 г. узнали, че за имота е образувано гр. д. № 850/2019 г. по описа на ВОС, по предявен иск от И. С. И. срещу П. И. И., с правно основание чл. 108 ЗС. Сочи, че в исковата молба по горепосочено дело И. И. е изложил твърдения, че е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 3/2008 г. Сочи, че с решение № 260014 от 8.09.2020 г. по в. гр. д. № 231/2020 г. по описа на ВАпС е прието за установено, че И. И. е собственик въз основата на давностно владение на ПИ с идентификатор № ***. Излагат доводи, че не са обвързани от силата на пресъдено нещо по горепосоченото производство.

Сочат, че с постановяване на съдебното решение се оспорва тяхното право на собственост върху процесния недвижим имот, откъдето извежда доводи за наличието на правен интерес от предявяване на настоящия иск. Молят за уважаване на иска.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от И. С. И., чрез адв. В. Г.. В същия се излагат доводи за неоснователността на иска. Не оспорва наличието на приключила реституционна процедура. Оспорва присъствието на ищците при въвода през 2005 г. Сочи, че ищците не са извършили каквито и да е правни или фактически действия, демонстриращи владението им. Твърди, че на 8.01.2008 г. закупува ПИ с пл. № 1413, сега с идентификатор № *** в с. о.

„***то“, гр. Варна с уговорка, че действителната му площ е 3.00 дка, като част от него попада впоследствие в процесния поземлен имот. Твърди, че на място никога не е имало граница между съседните имоти, както и че облагородявал и използвал и двата имота. Сочи, че в процесния имот е засадил дървета и го е трасирал с алеи, изградил е водопроводна мрежа, електроснабдяване, поставил е СОД с камери и е изградил масивна сграда в период от 10 години, считано от 2008 г. Твърди, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху имота. Излага доводи, че преди три години се е появило трето лице, което заявило собствени права върху имота, за което е било образувано и производството по гр. д. № 850/2019 г. по описа на ВОС.

Възразява за придобИ.е на имота по давност въз основата на упражнявано явно трайно и необезпокоявано давностно владение от 8.08.2008 г. до датата на исковата молба – 27.05.2021 г. Моли за отхвърляне на иска.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:

4

В производството не се оспорва провеждането и завършването на реституционна процедура, по силата, на която на Р. С. Б.а, М. С. С. и И. С. И., като наследници на К. Т. П., на които е възстановено правото на собственост върху ПИ с пл. № 1414,с площ от 2295 кв. м. в м-ст „***то“, община Варна.

Въз основа с реституционната процедура в производството са представени решение № 822 от 2.10.2001 г. на ПК – гр. Варна, както и заповед № 0674 от 7.09.2005 г., издадена от зам.кмета на община Варна, на основание § 4 к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

От съдържанието на представеното удостоверение за наследници № 001058 от 27.10.2008 г. на столична община се установява, че наследници на Р. С. Б.а, починала на 13.10.2008 г. са съпругът й – С. М. Б. /починал на 28.08.2012 г., видно от удостоверение за наследници изх. № 1110 от 5.09.2012 г. на столична община/ и синовете й – М. С. Б. и С. С. Б..

Видно от представения договор за покупко-продажба на наследство, рег. № *299 от 21.12.2006 г. на нотариус В. Г.а, рег. № 340, М. С. С. продава на дъщеря си К. С.. С., цялото си наследство, както и наследството, получено от майка й К. П..

От удостоверение за наследници изх. № РВР17-УГО01-10056 на столична община се установява, че наследници на К. С.. С., починала на 8.03.2014 г. са синът й – К. А. М. и дъщеря й – М. А. М..

Видно от приложения препис на влязлото в сила решение, постановено по в. гр. д. № 231/2020 г. по описа на ВАпС, е признато за установено в отношенията между И. С. И. и П. И. И., че И. С. И. е собственик на ПИ с идентификатор № *** с площ от 2295 кв. м., находящ се в с. о.

„***то“, въз основата на упражнявано давностно владение в период от 10 години, считано от 8.01.2008 г., като е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за предаване на владението доколкото не е установено, че П. И. владее имота.