Решение № 1940 от 24.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1940 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330116471 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Г. М., ЕГН **********, с адрес ******, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В, с която е предявен установителен иск с за прогласяване на нищожността на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ******., поради нарушаване на императивните изисквания на чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит – нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Твърди се, че на 29.10.2024 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ******, по силата на който ищецът получена в заем главница в размер на 3000 лева, като следвало да върне обща сума от 5259 лв. в срок от 36 месечни вноски. Уговорено било заплащане на пакет от допълнителни услуги, а именно за услугата „Фаст“, за която се дължала такса от 1350 лв. и услугата „Флекси“ , за която се дължали 2520 лв., платими заедно с погасителните вноски.

В тази връзка се поддържа от ищцовата страна, че процесните клаузи, предвиждащи заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са недействителни, като нарушаващи императивните изисквания на чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Включването на въпросните такси в параметрите по сделката водело до противоречие с добрите нрави, предвид завишеният размер на възнаграждението, което се дължи на кредитора.

1

Въпросният размер на печалбата за кредитора накърнявал изискванията на справедливостта и водел до значителна нееквивалетност на насрещните престации, а от тук и до неоснователно обогатяване на ответното дружество.

Уговарянето на такси за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ пък било в нарушение и на чл. 10а ЗПК, предвиждащ забрана за начисляване на такси и комисионни за действия по усвояване и управление на кредита, каквито на практика били въпросните две услуги. Счита, че таксите по допълнителните услуги, с оглед на вида на услугите и начина на заплащане на съответната такса за тях, представляват скрито възнаграждение за кредитора, което е необосновано високо спрямо неговия риск. В тази насока се развиват съображения от ищцовата страна, която счита, че е налице нарушение на добрите нрави и неравноправност на клаузите по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Счита, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа още и че посоченият в договора размер на ГПР не съответства на реално приложимия в отношенията между страните, доколкото не били отчетени като разход таксите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. При това положение счита и че е налице нарушение относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, което имало за последица нищожност на кредитната сделка на основание чл. 22 ЗПК. По изложените съображения се моли за уважаване иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, с който признава изцяло иска предвид формираната съдебна практика. От „Профи Кредит България” ЕООД считат, че не са дали повод за завеждане на делото и моли да не присъждат разноски в тежест на ответното дружество. Възразява се срещу претенцията за разноски на ищцовата страната.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и се установява от представения с исковата молба договор за кредит и приложенията към него, че между ищцата Ц. М., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024 г., с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 3000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,00 %, при посочен ГПР от 48,95 % и обща дължима сума – 5 259 лв. В договора е уговорено заплащане на възнаграждение от общо 3870 лв. по закупен пакет от допълнителни услуги, от които 1350 лв. за услугата „Фаст“ и 2520 лв. за услугата „Флекси“. Първата дава възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а втората услуга – възможност за промяна на погасителния план при изначално дефинирани в договора условия.

Видно от представения погасителен план, изплащането на посочените суми по договора се осъществява посредством месечните погасителни вноски, като общата вноска е в размер на 253,59 лв., включваща 146,09 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 107,50 лв. вноска по закупени допълнителни услуги.

2

При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024 г., при което Ц. М., като физическо лице има качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока тя се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесния договор с императивните изисквания на ЗПК, касаещи необходимото съдържание на договорите за кредит и задължението за коректното посочване на реално приложимите параметри по сделката. За да достигне до този извод съдът съобрази, че всяко от възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнаграждението по „закупените“ допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на услугите, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужват сключването и изпълнението на договора.

Качеството на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за изплащане му, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. В същия смисъл е и приетото в т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, където е посочено, че разходите за допълнителни услуги (б.м. аналогични на процесните), които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Следователно клаузите по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, предвиждащи заплащане на възнаграждение е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Това обаче не е сторено, което обстоятелство е отделено за безспорно между страните. Последното има за резултат заблуждаване на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – 3 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Конкретно приложимият ГПР по кредита не е 48,95 %, доколкото размерът на таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ от общо 3870 лв. надхвърля чистата стойност на кредита. Предвид ГЛП от 41,00 %, при срок на договора от три години и главница от 3000 лв., то неминуемо се извежда заключение за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния такъв по кредита, което има за последица недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. и на процесните клаузи. В аналогичен смисъл е приетото в т. 2 от цитираното по-горе т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС.

С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Визираното нарушение води до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение съдът намира, че целта на посочените договорни клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

Следователно договорът е недействителен и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК, а от там и процесните клаузи.

С оглед на гореизложеното настоящият установителен иск се явява доказан по своето основание и като такъв ще се уважи.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК, като с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК, на същата ще се присъди сумата от 79,15 евро за държавна такса. Въз основа на представения Договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ЗАдв. в полза на адв. Д. М. следва да се присъди сумата от 210,75 евро с начислен ДДС за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, 4 параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми за разноски, присъдени с настоящото решение са посочени в евро, заедно в левовата им равностойност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Ц. Г. М., ЕГН **********, с адрес ******, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В, че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ******., сключен между страните, са нищожни на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10а и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.