Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 343 от 06.12.2019, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Гражданско дело 411/2019
Вид
Решение № 343
Подписан
06.12.2019
В сила
26.06.2020
Състав
ЮЛИЯНА ВАСИЛЕВА ЦОНЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.5 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер: 343, 06.12.2019г., гр.Исперих

В ИМЕТО НА НАРОДА

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На осми ноември през 2019 година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Анна Василева,

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 411 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Боровец” № 1, представлявано от управител инж.А.А.М., против И.Г.И. ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество общата сума от 532.89 лева, която включва: 456.92 (четиристотин петдесет и шест лева и 92 ст) лева, представляваща задължение за ползвана и неплатена питейна вода за периода 31.03.2016г.-31.10.2017г. и 75.97

(седемдесет и пет лева и 97 ст) лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 30.04.2016г. до 25.03.2019г., както и законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК-услугите, предоставяни от ищцовото дружество, с клиентски № 102253, за обект на потребление, находящ се на посочения горе адрес в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Столетов връх” № 6. Съобразно договорните условия между ищцовото дружество и неговите потребители, доставената и консумирана питейна вода се отчита по поставен и пломбиран водомер в съответния обект на потребление и/или служебно начисляване на количества питейна вода от длъжностно лице на дружеството, като се отразява по партидата на абоната. Стойността на изразходваното количество се фактурира, след което за титуляра на партидата възниква задължението в 30-дневен срок да заплати дължимата сума. При неизпълнение, изпада в забава и се начислява обезщетение за забава, на основание чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на дружеството. За процесния период от 31.03.2016г. до 31.10.2017г., ответникът не заплатил ползваната от него питейна вода, за което са съставени 9 броя фактури на общата стойност от 456.92 лева, както и начислено обезщетение за забава до 25.03.2019г. На длъжника била връчена покана за доброволно плащане на 24.01.2019г., която отказал да получи. При горните обстоятелства ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания по ч.гр.д.№ 235/2019г. по описа на РС-гр.Исперих. Поради постъпило възражение на длъжника срещу Заповедта за изпълнение и по указание на заповедния съд, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът И.Г.И. ***, действащ чрез упълномощен адв.Ел.К., съдебен адрес:***, представя такъв вх.№ 3139/26.07.2019г., като счита предявените искове за допустими, но ги оспорва, като неоснователни.

Оспорва описаната фактическа обстановка. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.87, ал.5 от ЗЗД. Оспорва качеството си на потребител на услугите, доставяни от ищеца и наличието на валидно възникнало договорно правоотношение помежду им за процесния период, с източник договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води. Счита, че не е извършено надлежно отчитане на количеството разходвана вода, като не са спазени Общите условия, съобразно разпоредбата на чл.22, ал.4 за отчитане на водомерите в присъствието на потребителя или негов представител. Не бил уведомяван за датата и часа на регулярния отчет, за да присъства на място, нито е отказвал осигуряване на достъп. В тази връзка оспорва представената от ищцовото дружество справка за консумация на абонат за претендирания период. Възразява за изтекла погасителна давност на претендираните задължения, като периодични такива по чл.111, б.”в” от ЗЗД, като се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност. Въз основа на горното претендира за отхвърляне на исковете.

Също претендира за разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество осигурява доставянето на водоснабдителни и канализационни услуги като всеобщо предлагана услуга за потребителите на територията, обслужвана от ВиК-оператора срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител по пределни цени, утвърдени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Отношенията между потребителите и оператора във връзка с доставяните услуги се уреждат съобразно действащите Общи условия за предоставяне на ВиК-услуги, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и са обявени публично на интернет-страницата на дружеството.

Видно от представеното извлечение от сметка № 354 към

25.03.2019г. и Справка за консумацията на абонат за периода 24.02.2016г.-24.10.2017г., на името на ответника И.Г.И., ЕГН-**********, има открита партида като абонат на ищцовото дружество с абонатен № 102253 и адрес на потребление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Столетов връх” № 6. Още на 30.04.2004г., установено от заключението вх.№ 3995/27.09.2019г. на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, партидата на името на ответника е заведена електронно на база карнет.

Къщата на посочения адрес на потребление е наследствена на ответника И.Г.И., останала от неговата баба.

Същият е живал там до раздялата със жена си, след което имотът се обитава трайно от неговия син Гено. Последният от 2016г. често отсъствал от имота, тъй като периодично постъпвал на лечение заради здравословни проблеми. Съседът му – свидетелят Петър И. Симеонов дава горните сведения, като твърди, че самият той не знае кога минават да засичат водата, не е виждал кога влизат и кога я засичат. Разказва, че както външната врата на неговия имот, така и тази на имота на Гено, не се заключват. Твърди, че не му е известно да са викали някой съсед да присъства като свидетел при засичането на водата. Когато отидел в Пощата да си плаща, тогава разбирал каква му е консумацията.

Свидетелят Драгомир

Веселинов Добрев, на длъжност „инкасатор” при ищцовото дружество, дава показания, че лично той засича консумацията на вода в имота на ответника.

Твърди, че водомерът се намира в шахта, но понастоящем, считано от есента на 2018г. е прекъснат от аварийна група от пътя, заради неплатени сметки.

Свидетелят дава показания, че през периода 2016-2017г., когато е засичал консумацията в процесния обект на потребление, е присъствал само Гено - синът на титуляра на пардитидата И.Г.И..

Инкасаторът всеки месец имал достъп до обекта, тъй като вратата на имота не се заключвала. Понякога не е намирал Гено да му каже, но си записвал показанията на водомера и продължавал обхода по други обекти. Когато Гено е бил там при засичанията, лично го е уведомявал, че на същата дата другия месец пак ще се извършва засичане, предупреждавал го и за сметките.

При плащане, на самата бележка пишело откога докога трябва да се засече, но тъй като не е извършвано плащане, нямало как да видят тези данни. През зимния период не се отчитали данните на място в обекта, тъй като шахтите се зазимяват и няма достъп до тях. Тогава се пишели данни, пропорционално на старите месеци и през пролетта са зесичали, съобразно реалните данни и се преизчислявали. Свидетелят твърди, че от 2016г. засечените данни се отбелязват на електронен таблет, поради което потребителите не се подписват, както преди това на карнетите. Таблетите не били свързани дистанционно със софтуера на дружеството, а данните се прехвърляли на компютър в дружеството, чрез USB-кабел. Твърди, че в сайта на дружеството се обявявали датите на засичане на водомерите. Имали и практика да поставят бележки за какъв период каква консумация е отчетена. На жилищните блокове поставяли съобщения, когато предстои отчитане на консумацията, а за къщите от 24-ти предния месец до следващия 24-ти е периодът, в който трябва да се извърши засичането.

Заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на извършеното проучване, също констатира, че от 2015г. отчитането на консумираната питейна вода от ищцовото дружество се осъществява от длъжностно лице с помощта на таблет, след което данните се прехвърлят на програмния продукт на дружеството по партидата на абоната, като стойността на изразходваното количество питейна вода се фактурира. По този начин, за посочения горе период 24.02.2016г.-24.10.2017г., за абонатен № 102253, чиито титуляр е ответникът И.Г.И., е отчетена общо 178 куб.м. консумирана питейна вода, за която консумация са издадени 13 броя фактури, от тях 9 броя неплатени фактури, за консумирани общо 167 куб.м. пиетейна вода, на обща стойност 456.92 лева, фактурите подробно описани в Таблица № 1 от експертното заключение, както следва:

- фактура

№ **********/31.03.2016г., за отчетен период

24.02.2016г.-24.03.2016г., на стойност 13.68 лева;

- фактура № **********/31.05.2016г., за отчетен период 24.04.2016г.-24.05.2016г., на стойност 10.94 лева;

- фактура

№ **********/30.04.2017г., за отчетен период

24.08.2016г.-24.04.2017г., на стойност 27.36 лева;

- фактура №

**********/31.05.2017г., за отчетен период 24.04.2017г.-24.05.2017г., на стойност 13.68 лева;

- фактура

№ **********/30.06.2017г., за отчетен период

24.05.2017г.-24.06.2017г., на стойност 172.37 лева;

- фактура

№ **********/31.07.2017г., за отчетен период

24.06.2017г.-24.07.2017г., на стойност 21.89 лева;

- фактура

№ **********/31.08.2017г., за отчетен период

24.07.2017г.-24.08.2017г., на стойност 153.22 лева;

- фактура

№ **********/29.09.2017г., за отчетен период

24.08.2017г.-24.09.2017г., на стойност 27.36 лева и

- фактура

№ **********/31.10.2017г., за отчетен период

24.09.2017г.-24.10.2017г., на стойност 16.42 лева.

Експертизата изчислява и размера на законната лихва върху неизплатените задължения по цитираните горе фактури, считано от датата на възникване на задължението за плащане по всяка една фактура поотделно, в случая, считано от 30.04.2016г. – датата на падежа на първата неплатена фактура до 25.03.2019г. (таблица № 2 от заключението), като я определя на стойност от 75.97 лева.

Поради неплащане от страна на ответника на обсъдените горе парични задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№ 1283/26.03.2019г. сезира заповедно производство по ч.гр.д.№ 235/2019г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение, възлизащо в размер на 456.92 лева – главница за неплатени ВиК-услуги за периода от 24.02.2016г. до 24.10.2017г., мораторна лихва върху главницата в размер на 75.97 лева, за периода от 25.03.2016г. до 25.03.2019г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени по делото разноски в размер на 25.00 лева – платена ДТ. Поради депозирано в срок възражение вх.№ 1522/10.04.2019г. на длъжника И.Г.И., ЕГН-********** срещу заповедта за изпълнение и по указание на съда, дадено по реда на чл.415, ал.1 от ГПК (с Разпореждане от 15.04.2019г.), ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си. Във Възражението си срещу Заповедта за изпълнение ответникът е оспорил паричното задължение като недължимо.

В настощото исково производство ищцовото дружество е направило съдебни и делеводни разноски в общ размер на 300.00 лева, от които

100.00 лева – заплатена

ДТ при образуване на делото, от които 25.00 лева са заплатени в заповедното производство (при образуване на ч.гр.д.№ 235/2019г. на РС-гр.Исперих) и 75.00 лева доплатени при завеждане на исковото производство по настоящото дело, както и 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, за които разноски представя Списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна е направила деловодни разноски в размер на 400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 25.07.2019г. (л.22 от делото).