Присъда № 100 от 08.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 100 от 08.03.2023 г., постановена по НЧХД № 7296/2022 г. по описа на СРС, НО, 99 състав

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпила в съда тъжба от П. К. К. - Л.а, ЕГН ********** против подсъдимия В. Е. Л., ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение за това, че в периодите: от 18:00 часа на 16.03.2022 г. до 17:00 часа на 25.03.2022 г.; от 19:00 часа на 27.03.2022 г. до 17:00 часа на 04.04.2022 г.; от 19:00 часа на 10.04.2022 г. до 17:00 часа на 22.04.2022 г.; от 19:00 часа на 24.04.2022 г. до 17:00 часа на 02.05.2022 г.; от 19:00 часа на 08.05.2022 г. до 17:00 часа на 20.05.2022 г. и от 19:00 часа на 22.05.2022 г. до 17:00 часа на 06.06.2022 г. в град С, при условията на продължавано престъпление, с шест отделни деяния осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител - баща на малолетния В. В.ов Л., ЕГН ********** е осуетил изпълнението на съдебно определение № 5338/01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1978/2022 г. по описа на CPC, 139-състав, влязло в сила на 01.03.2022 г., относно определени привременни мерки, касаещи личните контакти на детето В. В.ов Л. с двамата му родители, с което родителските права се предоставяли на майката П. К. К. – Л.а до приключване на гражданското дело с влязло в сила решение, местоживеенето на детето било определено да е при майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето всяка първа седмица от месеца от понеделник в 17:00 часа до неделя в 19:00 часа с преспиване в дома на бащата (като взема детето от дома на майката или детска градина или друго занятие и го връща в дома на майката), като първата седмица е тази, в която всичките дни са от същия месец, както и всяка трета седмица за периода от 17:00 часа в петък до неделя в 19:00 часа с преспиване в дома на бащата (като взема детето от дома на майката или детска градина или друго занятие и го връща в дома на майката), като не е предал детето В.

В.ов Л. на майката П. К. К. – Л.а - престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка поддържа повдигнатото обвинение и счита, че то е доказано по категоричен начин. Прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен.

Претендира сторените от тъжителката разноски по делото и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата страна.

Частната тъжителка се придържа към становището на повереника си и иска осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимия излага подробни аргументи за недоказаност на повдигнатото обвинение. Твърди, че не било налице престъпление от обективна страна, а освен това липсвал умисъл, тъй като самото дете не желаело да се вижда с майка си. Пледира за оправдателна присъда и също претендира разноски в производството.

Подсъдимият Л. се придържа изцяло към казаното от защитника си и иска да бъде оправдан. Заявява, че никога не е спирал детето да се вижда с майка си, даже го насърчавал към такива срещи, но то категорично отказвало.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

1

Подсъдимият В. Е. Л. е роден на ***** г. в гр. **, с адрес: гр. С, ул. „Б Ч“, бл. , ет. , ап. . Същият е българин, български гражданин, женен, работи като търговки представител, със средно образование, с ЕГН: **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият В. Л. не е осъждан.

На 25.09.2010 г. подсъдимият В. Л. и тъжителката П. К. К. – Л.а сключили граждански брак. По време на брака им на 11.08.2011 г. се родил синът им В. В.ов Л..

През лятото на 2021 г. подсъдимият Л. заминал да работи в град Лондон и докато бил там, през месец октомври получил съобщение от съпругата си, че в живота й вече имало друг мъж. В края на месец декември 2021 г. подсъдимият Л. се прибрал в България, но не заварил никой в семейното им жилище. Установил, че детето се намирало при родителите на съпругата му в село Змеица, но тя не била с него.

Подсъдимият веднага отишъл до село Змеица, за да вземе детето, което при вида му се разплакало и заявило на баща си, че го чакало от дълго време и не можело да живее без него. Впоследствие от детето подсъдимият разбрал, че майката почти не му обръщала внимание, заключвала го в стаята му рано вечерта и отивала в другата стая да говори с новия си приятел. Детето заявило на баща си, че искало да живее с него, а не с майка си. Подсъдимият Л. се опитвал да обясни на сина си, че трябва да се вижда с майка си, правили няколко срещи, дори посещавали психолог, но детето така и не искало да контактува с тъжителката, като основната причина била новият й приятел, който се държал изключително лошо с него.

Впоследствие тъжителката П. К. К. – Л.а подала искова молба за развод до РССофия, гражданско отделение и било образувано гражданско дело № 1978/2022 г. по описа на СРС, ГО, 139 състав. Със съдебно определение № 5338/01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1978/2022 г. по описа на CPC, 139-състав, влязло в сила на 01.03.2022 г., били определени привременни мерки, касаещи личните контакти на детето В. В.ов Л. с двамата му родители, като до приключване на делото с влязло в сила решение родителските права се предоставяли на майката П. К. К. – Л.а, местоживеенето на детето било определено да е при майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето всяка първа седмица от месеца от понеделник в 17:00 часа до неделя в 19:00 часа с преспиване в дома на бащата (като взема детето от дома на майката или детска градина или друго занятие и го връща в дома на майката), като първата седмица е тази, в която всичките дни са от същия месец, както и всяка трета седмица за периода от 17:00 часа в петък до неделя в 19:00 часа с преспиване в дома на бащата (като взема детето от дома на майката или детска градина или друго занятие и го връща в дома на майката).

В изпълнение на така определените привременни мерки, на 13.03.2022 г.

(неделя) вечерта, въпреки нежеланието на детето В. Л., подсъдимият В. Л. го оставил при майка му П. К. – Л.а. На следващия ден сутринта класният ръководител на детето се обадил на бащата, за да му каже, че детето било разстроено и плачело. Подсъдимият отишъл до училището, взел детето и излезли за около два часа, за да го успокои, след което пак го върнал в училище. На следващия ден ситуацията се повторила, като детето било в още по-тежко емоционално състояние и дори имало подуване и зачервяване на ръката. Споделило на баща си, че новият приятел на майка му го е дърпал и го е наказал да стои до стената с вдигнати ръце, а майка му стояла отстрани и не реагирала по никакъв начин, а даже се смеела. Бащата взел детето и го завел в съдебна медицина, където му издали съдебномедицинско удостоверение. После го върнал в училище и отишъл да подаде жалба в полицията. През тези три дни престой в 2 дома на майката, детето искало да чуе баща си по телефона, но новият й приятел – свидетелят Н. К. казал на детето, че „щял да направи баща му жена и щял да го вкара в затвора“ и обиждал бащата. Понеже се изнервил от исканията на детето да отиде при баща си, свидетелят К. дръпнал детето към стената и го накарал да стои на колене и после прав до стената, детето плакало цяла нощ, боляла го главата, поискал от майка си аналгин и когато тя станала да му даде, свидетелят К я спрял и тя не дала нищо на детето за главоболието.Сутринта свидетелят К накарал детето да стои в коридорчето при обувките и там да чака майка си, защото не му било казало „Добро утро!“. В сряда на 16.03.2022 г., след като завела детето на училище, майката получила обаждане от полицията във връзка с подадения от бащата сигнал предходния ден. Предвид на това тя взела детето от училището и го завела на лекар, за да обори констатациите на съдебномедицинското удостоверение. След прегледа върнала детето в училище. Когато отишла да го вземе след 17:00 часа и докато детето играело с негов съученик в двора на училището, изведнъж изчезнало от погледа на майката, като всъщност самото дете избягало, понеже не искало да се прибира в дома й при нейния приятел. Впоследствие детето било открито от дядо му – свидетеля Емил Л. на бензиностанция „ОМВ“ в близост до училището. Детето било разстроено и казало на дядо си, че не искало да ходи в дома на майка си. Подсъдимият и тъжителката били уведомени, че детето е намерено, след което дядото, подсъдимият, тъжителката и детето отишли в полицията. В полицейското управление и поради отказа на детето да се върне при майка си й било предложено да остави детето да се върне при баща си или социалните служби да го вземат за временно настаняване.

Тъжителката се съгласила детето да се върне в дома на бащата.

Впоследствие детето категорично отказвало да се вижда с майката, като все пак бащата го убедил да се среща с нея в детски център, където щяло да има и други хора.

Още на първата среща обаче, почти веднага от детския център позвънили на бащата с информация, че детето не искало да стои повече там. На една от последващите срещи и докато подсъдимият бил с детето в близост до детския център, покрай тях минал с автомобил свидетелят К. (настоящият приятел на майката), свалил си прозореца и започнал да заплашва и псува подсъдимия, като детето станало свидетел на случилото се и се разтреперило. Дори някакво случайно момиче направило забележка на свидетеля К. да си тръгва. След това детето се видяла за малко с майка си в детския център, но отново не поискало да остане до края на срещата. След този случай категорично отказало да се вижда с нея. До предявяването на тъжбата на 09.06.2022 г. не е бил осъществяван определеният с привременните мерки режим на контакти на детето с майката, тъй като то категорично отказвало да се вижда с нея.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Н К, Р С, Е Л. и В. Л.; обясненията на подсъдимия В. Л.; заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на детето В. Л., както и от приложените по делото писмени доказателства: определение № 5338 от 01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1978/2022 г. по описа на СРС, гражданско отделение, 139-състав; удостоверение за сключен граждански брак; удостоверение за раждане на детето В. Л.; доклад на класния ръководител на детето В. Л. до Дирекция „Социално подпомагане“ и справка за съдимост на подсъдимия В. Л..

Представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак доказва, че на 25.09.2010 г. подсъдимият В. Л. и тъжителката П. К. К. – Л.а са сключили 3 граждански брак.

Приложеното удостоверение за раждане доказва, че по време на брака им на 11.08.2011 г. се е родил синът им В. В.ов Л..

Приложеното по делото съдебно определение № 5338 от 01.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1978/2022 г. по описа на СРС, гражданско отделение, 139състав, влязло в сила на 01.03.2022 г. доказва, че след подадената искова молба за развод от тъжителката, съдът е определил привременни мерки, касаещи личните контакти на детето В. В.ов Л. с двамата му родители, като до приключване на делото с влязло в сила решение родителските права се предоставяли на майката П. К. К. – Л.а, местоживеенето на детето било определено да е при майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето всяка първа седмица от месеца от понеделник в 17:00 часа до неделя в 19:00 часа с преспиване в дома на бащата (като взема детето от дома на майката или детска градина или друго занятие и го връща в дома на майката), като първата седмица е тази, в която всичките дни са от същия месец, както и всяка трета седмица за периода от 17:00 часа в петък до неделя в 19:00 часа с преспиване в дома на бащата (като взема детето от дома на майката или детска градина или друго занятие и го връща в дома на майката). Определението е влязло в сила веднага като необжалваемо.

Разпечатката съдържа 25 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1b5fd47-17b0-420f-b76e-069915975e04