Протокол № 603 от 12.04.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 366/2022
- Вид
- Протокол № 603
- Подписан
- 12.04.2022
- В сила
- 12.04.2022
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Невин Реджебова Шакирова
Цитирани разпоредби
- член 263 · Граждански процесуален кодекс
- член 410 · Граждански процесуален кодекс
- член 415, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 422, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 1 и алинея 8 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 1 и алинея 8 · Граждански процесуален кодекс
- член 92 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 603 гр. Варна, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100500366 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивникът К. Р. АС. чрез особен представител А.П., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от назначения особен представител в лицето на адв.
А.П..
Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА – СОФИЯ, редовно и своевременно призовани, представляват се от юрисконсулт В. Р., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. Р. АС. чрез особения й представител адвокат А.П. срещу решение № 201 от 26.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 183 по описа за 2021 г. на Районен съд – Провадия, трети състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че К. Р. АС. дължи на Агенция по заетостта – София на основание член 422, алинея 1 във връзка с член 415, алинея 1 от ГПК във връзка с член 92 от ЗЗД сумата от 629,72 лева, представляваща неустойка по точка 3.1 от договор № 311-0195-19-22072 от 31.05.2019 г. за обучение на безработно лице по проект 1
„Предизвикателства” на АИКБ, включен в НПДЗ 2019 г., сключен между страните на основание член 30б, алинея 1, точка 1 и член 58а, точка 3 от Закона за насърчаване на заетостта, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението по член 410 от ГПК /23.11.2020 г./ до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 633 от 25.11.2020 г. по ч.г.д.№ 1124/2020 г. на РС – Провадия; както и е осъдена К. Р. АС. да заплати на Агенция по заетостта - София на основание член 78, алинея 1 и алинея 8 от ГПК сумата от общо 75 лева - разноски в заповедното производство - и сумата от 25 лева разноски за внесена държавна такса за исковото производство.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и евентуално за незаконосъобразност на решението. Излага се, че е налице различие в основанието, посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и в това, което е посочено в исковата молба, което води до недопустим иск, респективно и решението е недопустимо и подлежи на обезсилване и прекратяване на производството. Като основание за незаконосъобразност на атакуваното решение се сочи, че Агенцията по заетостта е имала възможност да замени отпадналото лице, но не го е сторила. Също така неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил направено възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната прекомерност и нарушение на добрите нрави. Счита се, че договорената клауза за неустойка води до несправедливо обогатяване на кредитора.
Действително направените разходи за ищцата са в размер на 40 лева, а договорената неустойка в размер на 600 лева плюс 5 % лихви върху нея е прекомерно висока. Намира, че ищецът е неизправна страна по договора, респективно няма право на неустойка. Иска се обезсилване на постановеното решение и заповед за изпълнение, евентуално - отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Излагат се аргументи в посока, че обжалваното решение не е недопустимо, защото няма разминаване в размера на претендираната сума, както и в основанието, доколкото в исковата молба същото само е прецизирано с оглед характера на всяко едно от производствата. Възразява се, че са били налице предпоставките за заменяне на обучаемото лице с друго. Твърди се, че претендираната неустойка е в размер на направените разходи за ответницата по обучението й, като се набляга, че не е установено неизпълнение от страна на обобщаващата организация и следователно не са били основания за неплащане от страна на АЗ. Поддържа, че така уговорената неустойка не е прекомерна, тъй като е в размер на претърпените вреди поради виновно неизпълнение от страна на обучаемото лице – ответницата по иска.
АДВ. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени искания.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба като неоснователна, поддържам отговора. Нямам доказателствени 2 искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Моля да уважите въззивната жалба. Подробни аргументи съм изложила в нея, които моля да обсъдите при вземане на вашето решение. Ако приемете обжалваното решение за валидно и допустимо, искам да обърна внимание на установените факти по делото и тяхната кореспонденция с разпоредбите на приложените към исковата молба договори.
Факт е подписаният между страните договор от 31.05.2019г. Факт е, че К.А. е посетила само първите 40 часа от общо 300. Факт е, че изпълнителят е уведомил Агенцията още на 26.06.2019г. за отпадане на курсист от обучението. Факт е, че т.нар. разходи по договора се изплащат от Агенцията на изпълнителя на два пъти, като второто плащане е направено месец и половина след като агенцията е била надлежно уведомена за отпадането на курсиста К.А.. При тези факти считам, че Агенцията не е имала основанието и задължението да прави разходи, като плати за отпадналия курсист. Това е видно от разпоредбата на чл. 2.2.1. от приложения към исковата молба договор от 12.03.2019г., в която разпоредба изрично е посочено, че се плащат само действително направените разходи, както и от разпоредбата на чл. 4.4. от същия договор, в който изрично е посочено, че изпълнителите се задължават да информират писмено съответните поделения в срок от три работни дни за отпадане на курсист от обучението. При наличие на тези факти и изричното уведомление на Агенцията за отпаднал курсист считам, че второто плащане, ако има такова, не е подлежало на изпълнение, т.е. не е следвало Агенцията да плати за отпаднал курсист. В този смисъл действително направените разходи моля да съобразите именно с тези разпоредби на договора и с установените факти по делото. Ако има действително платено второ плащане, то подлежи на връщане. Доколкото Агенцията има възможност евентуално да го претендира, ако действително го е платила, то ще е налице неоснователно обогатяване за Агенцията, поради което претендирания размер считам за неоснователен. Моля за решение в този смисъл. Моля да задължите Агенцията да изпълни задължението си за внасяне на адвокатското възнаграждение.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Ще внесем депозита за възнаграждение на особения представител. Считам обжалваното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят неправилно тълкува процесните договори както за обучение, така и за предоставяне на услугата, за заплащане от страна на Агенцията към обучаващите организации. К.А. виновно не е представила никакви доказателства за обективни причини, наложили нейното напускане на курса. Напуснала е в момент, когато няма как да се замести с друго лице. Това е подробно изложено в 3 доказателствата по делото. Нещо, което също не е разбрано от жалбоподателя е, че на обучаващата организация и́ се заплаща, когато Агенцията установи, че тя си е изпълнила всички задължения, а тя ги е изпълнила. Жалбоподателката не е изпълнила задължението да си приключи курса успешно, което е в нейна полза с цел подобряване на възможностите за намиране на по-добра работа, каквато е законовата цел на договора за обучение. Подробни аргументи съм изложила в отговора на въззивната жалба и моля да ги имате предвид.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:53 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4