Решение № 439 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100900547 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20240315153744 подадена от „И.“ ООД, с ЕИК *******, действащо чрез адвокат – Д. П., с която се атакува Отказ № 20210914143638-2 от 13.03.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявлени е с вх. № 20210914143638/14.09.2021 г., с което е заявен за обявяване годишен финансов отчет на дружеството за 2020 г.

Според жалбоподателя постановения от ДЛР отказ е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен. Посочено е, че заявлението за обявяване на приетия ГФО на дружеството за 2020 г. е депозирано пред АВ на 14.09.2021 г., чрез използването на предвидения за това образец, като отказа е постановен заради неизпълнено от заявителя указание за представяне в указан срок на годишен финансов отчет на „И.“ ООД отнасящ се до 2020 г. Посочва се, че указанието на ДЛР за представяне на ГФО за 2020 г. датира от 09.03.2024 г., което е в нарушение на изискването въведено с нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, която повелява, че указанието трябва да бъде постановено не по-късно от деня следващ деня на постъпване на заявлението в търговския регистър. В разглеждания случай при произнасянето си по заявлението на „И.“ ООД длъжностното лице по регистрацията драстично се е отклонило от този срок, доколкото е дало указанието на 09.03.2024 г. при положение, че заявлението по образец Г2 е било подадено на 14.09.2021 г. Жалбоподателят навежда аргумент, че може да се, счита обвързан от надлежно дадено към него указание, което да се приеме, че му е било съобщено, само ако ДЛР е спазил установения в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ срок, съответно обратното няма как да му се вменява отговорност за неосъществени ежедневни проверки на партидата му за евентуално дадени към него указания от ДЛР за да може да пристъпи към тяхното своевременно изпълнение в тридневен срок. Прави се 1 позоваването, че неспазването на срока по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ако е налице такова, не следва да се отразява неблагоприятно на заявителя, като се приложат последиците на неизпълнено указание. Допълнено е, че когато ДЛР не е спазило срока въведен в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, то указанията до заявителя следва да му бъдат съобщени на заявителя по подходящ начин, така че същият да може да узнае за тяхното съдържание. В обобщение, като не е спазило така очертаната гаранция за надлежно уведомяване на заявителя за указанията дадени до него далеч след срока посочен в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, то ДЛР не е разполагал с възможност да санкционира това неизпълнение чрез постановяването на обжалвания отказ. Към жалбата си против този отказ дружеството - „И.“ ООД ангажира и ГФО изготвен от него за 2020 г. Мотивирайки се с гореизложените съображения жалбоподателя иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ на АВ, и същевременно даде указания към длъжностното лице по регистрацията да обяви годишния финансов отчет на дружеството за 2020 г. По електронната му партида.

Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт - И. изразява становище по депозираната жалба, като сочи тя да е неоснователна. Навеждат се конкретни съображения в подкрепа на аргументите на ДЛР, че към заявлението си за обявяване на ГФО дружеството трябва да приложи - подлежащия на обявяване ГФО в оригинал, като доколкото и след надлежно дадено до него указание от ДЛР това не е направено в регламентирания срок, постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата срещу него неоснователна.

Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Отказ № 20210914143638-2/13.03.2024г. .на АВ – ТР е мотивиран с приетото от длъжностното лице по вписванията, че съгласно разпоредбата на чл. 62а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 към заявлението се прилага подлежащият на обявяване акт в оригинал, нотариално удостоверен препис или в заверен от заявителя препис. В конкретния случай към заявлението не е представен за обявяване годишен финансов отчет за 2020 г. на „И.“ ООД. Това положение е останало непроменено и след даването на указания от ДЛР до заявителя за констатираната нередовност и безрезултатното изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Депозираната от „И.“ ООД жалба е допустима, доколкото е подадена в установения за това процесуален срок, изхожда от легитимирано да обжалва отказа на ДЛР лице и има за предмет подлежащ на съдебен контрол отрицателен охранителен акт.

Жалбата е основателна.

Със заявление с вх. № 20210914143638/14.09.2021 г. е заявен за обявяване годишен финансов отчет на дружеството за 2020 г. от заявителя „И.“ ООД, като това е направено в изпълнение на изискването разписано в нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

2

В хипотезата, когато към заявлението не са приложени изискуемите по закон документи или не е платена следващата се държавна такса, съгласно чл.

22, ал. 4 ЗТР, длъжностното лице по регистрация следва да даде указания за отстраняване на нередовността и едва при неизпълнение да постанови отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗТР такова задължение е налице само в случаите, когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса. Тук не се обхващат случаите, в които от представените към заявлението доказателства не се удостоверяват заявените за вписване обстоятелства, или приемането или редовността на обявяваните актове.

Изискуемите документи за обявяване на ГФО са описани в чл. 62а, ал. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - заявление по образец съгласно приложение № Г2, подлежащият на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността.

Действително към заявлението си по образец Г2 дружеството-заявител не е представило заверен препис от годишния си финансов отчет изготвен за 2020 г., като ДЛР по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ му е дал нарочни указания. Нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ установява, че когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по закон (както в случая), или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността.

Указанията се оповестяват по електронната партида на юридическото лице, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. Установеният срок за оповестяване на указанията има инструктивен характер и по никакъв начин не освобождава длъжностното лице от изпълнение на задължението му да укаже привеждане на подадено заявление в съответствие с изискванията за редовност, но ако указанията бъдат дадени след изтичане на този срок, както е направено в случая, на заявителя следва да се предостави възможност за тяхното изпълнение, т.е. от обявяването им по партидата на дружеството до произнасянето на регистърния орган следва да изтече предвидения в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ срок от три работни дни. Санкционирането на заявител за непредставен документ е възможно само след като представянето на този документ му е валидно указано и в предоставения му срок (поне 3 работни дни) същият е бездействал. В случая указанията до заявителя са били дадени на 09.03.2024 г., а обжалваният отказ датира от 13.03.2024 г., което означава, че срокът от поне 3 работни дни е бил спазен. Именно за да се гарантира бързина на обработване на заявлението, не е предвидено изискване да се връчват лично указанията за отстраняване на нередовности в заявлението. В тежест на 3 заявителя е да прави редовни проверки по партидата си, с оглед своевременно узнаване за дадени указания и тяхното изпълнение. Тоест доводът развит в жалбата, че на заявителят се следва уведомяване за дадените към него указания, което е различно от предвиденото в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ не се споделя от съда.

Съобразявайки постановеното Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, в което е прието, че тъй като решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на длъжностното лице по регистрацията, при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията по вписванията за поправяне на пропуска по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и длъжностното лице по регистрацията. Това налага преди да се произнесе по жалбата съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа.

Такова задължение съдът има и в случай, че дадените от длъжностното лице указания са били непълни или неточни. В случаят такива указания не следва да бъдат давани до „И.“ ООД, защото същият заедно с упражнената от него жалба по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е представил изисканият му с указания от ДЛР документ – заверен препис от електронния образ на ГФО съставен за 2020 г.

В допълнение правомощията на съда произтичат и от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Според нея при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване, а заедно с решението си изпраща на Агенцията и документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването. Второто изречение на чл.

25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ има предвид именно изискуемите по закон документи за уважаване на заявлението, които са били представени за първи път с жалбата или в изпълнение на дадените от съда указания по смисъла на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

С оглед изложеното съдът счита, че постановеният отказ на регистърния орган АВ-ТР за обявяване годишен финансов отчет на „И.“ ООД за 2020 г. следва да бъде отменен, поради неговата незаконосъобразност и на ДЛР се даде указание за обявяване на посочения подлежащ на обявяване акт.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ № 20210914143638-2 от 13.03.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление 4 с вх. № 20210914143638/14.09.2021 г., с което е заявен за обявяване годишен финансов отчет на дружеството - „И.“ ООД, с ЕИК ******* за 2020 г.

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да обяви по партидата на „И.“ ООД, с ЕИК ******* годишния му финансов отчет за 2020 г., съгласно подадено заявление с вх. № 20210914143638/14.09.2021 г.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за изпълнение на дадените указания.

Агенция по вписванията няма право на жалба срещу позитивното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на окръжния съд по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ /така определение № 60340/08.10.2021 г. на ВКС, I ТО, по ч. т. д.

№ 1250/2021 г.; определение № 603401/08.10.2021 г. на ВКС, I ТО, по ч. т. д.

№ 1603/2021 г., определение № 570/20.07.2023 г. на ВКС, II ТО, по ч. т. д. № 1068/2023 г. и др./. Решението влиза в сила, считано от датата на неговото постановяване.

Препис от решението да се изпрати, както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията /арг. от чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ/.