Определение № 2991 от 24.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2991 гр. София, 24.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина П.а Касационно търговско дело № 20258002901361 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца П. Г. Б. срещу решение № 57 от 26.02.2025г. по в.т.д.№ 510/2024г. на АС Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 328/2024г. на ОС Варна за отхвърляне на осъдителните искове срещу „Бор“ ЕООД, гр. Варна за заплащане на основание основание чл. 265, ал. 1, пр едл. 2 ЗЗД, Предварителен договор ПИ-199/2006 от 11.04.2006г., приложения 1 и 2 към него и споразумение от 10.05.2013г. сумата 28 013.31 лв., претендирана като необходима за привеждане на недвижими имоти, собственост на ищеца, представляващи самостоятелни обекти - апартамент № 12 и апартамент № 20, находящи се в новоизградена жилищна сграда в ПИ №199, в кв. 12 по плана на к.к. „Чайка“, район Приморски, гр. Варна, в състояние, съответстващо на договореното между страните, чрез извършване на СМР и отремонтиране на некачествени СМР.

В касационната жалба са въведени основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Твърденията са за необоснованост на извода на апелативния съд, че ищецът е надлежно поканен за подписването на констативния протокол обр.15 за приемане на обекта и от този момент строителството е прието от възложителя. Поддържа се, че отсъстват писмени 1 доказателства този акт обр.15 да е връчен на надлежно упълномощено от собственика лице. Твърди се, че посоченият като пълномощник на ищеца в констативните протоколи на нотариуса от 07.03. и 08.03.2017г. за връчване на нотариални покани за подписване на констативен акт обр.15 - Ивелин Г., не е упълномощен да получава нотариални покани; дори да се приеме, че Ивелин Гродзев е бил надлежно упълномощен, това не означава, че извършената работа е приета от П. Б.. За неправилен касаторът счита и извода на съда, че срокът за предявяване на иска тече от издаване на акт обр.15 и от окончателното документиране приемането на строежа - 18.04.2017г. Според касатора този срок тече от 28.04.2017г. - издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Наведени са и оплаквания за неправилно тълкуване на споразумението от 10.05.2013г. като се поддържа, че именно там е изразена волята на страните обектите да бъдат предадени на възложителя с удостоверение за въвеждане в експлоатация. Обжалващата страна се позовава и на допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалните правила поради отказ за уважаване искането на въззивника за назначаване на съдебнотехническа експертиза.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроси, които страната счита за материалноправни:

1 / „След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?“;

2/ „3а началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка“;

3/ „Следва ли, съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл.20 от ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?“;

4/ „Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде 2 изменян чрез тълкуване;

5/ „Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264,ал.1 ЗЗД?“;

6/ „Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден Акт обр. 15, въпреки, че същият не е подписан от възложителя и въпреки, че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя, възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя;

7/ „Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?“;

8/ „При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 от ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?“;

9/ „Подписването на акт обр. 15 от главния архитект, вместо от възложителя, може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което Ивелин Г. има право да получава нотариални покани?“ 10/ „Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?“ Твърдението е, че тези въпроси cа решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът е: 1/ Тълкувал само отделни уговорки на договора, на не във връзка една с друга; 2/ Неправилно е приел, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е издаването на акт обр.15 на дата 18.04.2017г., а не разрешението за въвеждане в експлоатация с акт 16 на дата 28.04.2017г.; 3/ Съдът се е позовал на необоримата законова презумпция на чл.264,ал.3 ЗЗД като е приел, че след като за възложителя е въведено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя резултат, и е отказал да подпише акт обр. 15, то работата следва да се счита за 3 приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, независимо от изричното му възражение в друг писмен документ, че не приема извършеното; 4/ Съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по чл. 170, ал. 2 ЗУТ, макар че по делото не е представено пълномощно рег. № 9839/23.12.2016 г.

Като несъобразена от въззивния съд касаторът сочи практиката на ВКС, обективирана в:

-решението по т.д.№ 1056/2009г. на ІІ т.о. на ВКС - приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му.

Простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащото го изрично или мълчаливо изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД.

-решението по т.д.№ 2682/2018г. на І т.о. - при договора за изработка началният момент, от който тече погасителната давност е моментът, в който вземането е станало изискуемо и правилото се прилага при зачитане на конкретните уговорки в договора, както и с възможността изискуемостта да е с модалитети.

-решението по т.д.№ 133/10 на ІІ т.о. на ВКС - разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД установява необоримата презумпция, че само при липса на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно направени такива преклудира единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 от ЗЗД.

-решението по т. д. № 53622/2015 г. на І г.о. - при тълкуване на договор за изработка с предмет построяване на сграда, точното изпълнение в качествено отношение изисква строителните работи да отговарят на уговореното в договора. Ако липсват указания в тази насока, те следва да отговарят на съответните технически изисквания и норми и на предвиденото в одобрените проекти. Действащите нормативни актове съдържат детайлна уредба на качеството на дължимите строителни работи при построяването на сгради, към които изрично препраща и разпоредбата на чл. 169 от ЗУТ. Затова не е 4 необходимо страните по договор за изработка непременно да уговарят с какво качество да бъде изпълнението - изпълнителят дължи изработка с качество, отговарящо на специалните нормативни изисквания за строежите.

-решението по т. д. № 621/2012 г. на І т.о. - тълкуването само на отделни уговорки на договора между страните, но не във връзка една с друга и с целия договор води до необоснованост на решението на съда.

Като процесуалноправни касаторът посочва въпроси, също разрешени в противоречие с практиката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК:

11/ „3а задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона“;

12/ „Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза, ако се налага и служебно и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?“;

13/ „3а доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ“. Позовава се на противоречие на обжалвания акт по поставените въпроси с ППВС 1/1953г., ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, на решенията на ВКС по гр.д.№ 4744/2008г.р на І г.о., гр.д.№ 805/2009г. на І г.о., гр.д.№ 1084/2011г. на ІІІ г.о., т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решението по т.д.№ 1170/2015г. на ІІ т.о., решението по т.д. № 133/2010г. на ІІ т.о.

Въведен и и довод за очевидна неправилност със съображенията, че тя се установява от мотивите на съдебния акт, тъй като е „налице противоречие между твърдението на ответника, очертания от съда предмет на доказване и направените въз основа на тях правни изводи. Освен това съдът е игнорирал заключенията на вещите лица Онцов и Демирева пред въззивната инстанция.

От тях се установява, че не са били налице основанията за приемане на сградата с акт обр. 15. Съдът обаче е приел, че става въпрос само за незначителност на описаните недостатъци и че тяхното наличие не е пречка за актуването от приемателната комисия“. Страната поддържа, че очевидна неправилност е „основание за допускане на касационно обжалване, за което 5 съдът следи служебно в рамките на въведените касационни основания“.

В писмен отговор ответникът „Бор“ ЕООД възразява, че предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане не е налице по отношение на нито един от поставените от касатора въпроси.

Подпомагащата страна „Вида Груп“ ООД не е депозирала писмен отговор.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е констатирала, че претенцията на ищеца е основана на посочените в исковата молба недостатъци на обектите, въведени в експлоатация след съставен акт за приемане на строежа от възложителите с посочване на конкретни строително - монтажни работи, които не са били извършени според уговорките за видовете довършителни работи и съответните материали или са били извършени некачествено, нуждаят с е от демонтаж и е необходимо да бъдат извършени наново. Въз основа на тези твърдения съставът е възприел правната квалификация по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД - иск за търсене на обезщетение по договор за изработка при отклонения на изпълнителя от поръчката, които съществуват към момента на изпълнение като се твърдят едновременно и двете хипотези за упражняване на правата- отклонение на изпълнителя от поръчката предвид степента на завършеност на обектите, която не съответства на уговореното по Приложение № 1 предварителен договор ПИ-199/2006г., и изпълнение на някои работи с недостатъци.

Съставът на апелативния съд е отграничил, че във въззивната инстанция няма спор относно възникването на правоотношението по възложена на строителен предприемач изработка в строителството като насрещна престация, възмездяваща съсобственици на терена за учредено от тях като праводатели - възложители права на строеж и идеални части от терена на недвижим имот, съответни на бъдещи обекти; няма и спор по съдържанието на комплексния предварителен договор, с който търговско дружество е поело задължението да изгради за своя сметка и да предаде на собствениците на терена недвижими имоти - самостоятелни обекти в бъдещата жилищна сграда, във вид, уговорен в специално приложение, съдържащо и опис на имоти, предоставени на праводателите. Извършена е преценка за осъщественото в 6 хода на строителството заместване на предприемача от ответното дружество „Бор“ ЕООД като изпълнител на строителството .