Решение № 1383 от 22.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. Варна, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110112789 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Б.Д.“ АД срещу Р. Ф. Р. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 2895/03.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5900/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ кредит № 06100000362020/04.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1284,79 лв. – договорна лихва за периода от 30.03.2017 г. до 10.04.2024 г. и сумата от 13,02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.04.2024 г. до 14.05.2024 г.

Ищецът твърди, че на 04.11.2016 г. между „С.Ж.Е.“ АД (придобито от ищцовото дружество чрез вливане на 30.04.2020 г.) и ответника бил сключен процесния договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков револвиращ кредит в размер на 1000 лв. по формата на кредитен лимит. Съгласно чл. 5 от договора срокът на картата бил безсрочен, а съобразно чл. 8.1. от договора редовността на кредита се поддържала чрез внасяне на минимални погасителни вноски (МПВ), представляващи 5% от редовната главница в края на отчетния период, но не по-малко от дължимата за същия период лихва. МПВ включвала дължимата за периода лихва, както и редовната главница в размер, равен на разликата между размера на МВП и дължимата лихва. Срокът на внасяне на всяка МВП е от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период. В случай че кредитополучателят направел пълно плащане на 1 задължението от предходния месец, той се освобождавал от лихвата върху дължимата сума, усвоена чрез плащане на ПОС. Съгласно т. 9 от договора, за ползване на заетите средства страните били договорили тяхното олихвяване с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 18% годишно, при ГПР – 37,52%. Навежда се довод, че при спазване на чл. 11 от договора във връзка с чл. 12 от ОУ по кредита след установено невнасяне на 27 бр. МПВ, ищецът използвал правото си за служебно преустановяване ползването на кредита и предприел действия по уведомяване на задълженото лице за предсрочната изискуемост на целия неизползван по кредита остатък. Уведомлението по чл.

60, ал. 2 ЗКИ било връчено на ответника на 11.04.2024 г. С уточняваща молба от 29.10.2024 г. ищецът твърди, че главницата по кредита е усвоена изцяло на 02.03.2017 г. с три операции – теглене на АТМ устройство, както следва – 200 лв., 400 лв. и 400 лв., отразени като операции в 10,18 ч. и 10,19 ч. С уточняваща молба от 14.11.2024 г. ищецът излага, че възнаградителната лихва от 1284,79 лв. е начислена върху главница от 1000 лв., при договорен между страните лихвен процент от 18%. Договорната лихва била начислявана съобразно договорените между страните условия, обективирани в чл. 5 от Общите условия и е изчислявана само върху размера на усвоените суми за съответния брой дни от датата на извършване на операцията, с изключение на сумата, за която се прилага гратисен период.

При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира за присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Ф. Р. депозира писмен отговор на исковата молба, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ищцовата страна целенасочено е чакала толкова много години, а е можела по-рано да си потърси претенцията, за да може да се натрупат големи задължения надвишаващи размера на самата главница, включващи такси, лихви, юрисконсултско възнаграждение и др., вместо едностранно да прекрати договора. Навежда се довод, че в претенциите са включени грешни периоди и не е ясно по кои норми и правила са изчислени точно тези претендирани размери на задълженията. Оспорва се обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на кредитора. Моли за прекратяване на делото поради изтекла давност на вземанията.

В проведеното о. с. з. ищецът, чрез процесуален представител моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В проведеното о. с. з. процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В производството е представен договор за револвиращ кредит № 06100000362020 от 04.11.2016 г., сключен между „С.Ж.Е“ АД и Р. Ф. Р. за размер на кредитния лимит от 1000 лева. В договора е посочено, че кредитът е безсрочен, като се издава банкова карта, свързана 2 с кредита. В чл. 8.1 от договора е уговорено, че минималната погасителна вноска е 5 % от редовната главница в края на отчетния период, както и срок за заплащане на минималната погасителна вноски- от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период. В чл.9 от договора е уговорено, че номиналният фиксиран годишен лихвен процент е 18 %, както и е определена наказателна надбавка в чл.10 от договора от 6 пункта над номиналния лихвен процент. В съдържанието на договора е изчислен ГПК от 37.52 %, както и обща дължима сума към момента на сключването му – 1168.88 лева. Като част II от съдържанието на договора за кредит са приложени общи условия на банката. В чл. 1, ал. 3 от Общите условия е посочено, че договорът се сключва за неопределен период. В чл. 5, ал. 2 от общите условия е определено, че в случай, че до 15-то число на месеца, следващ отчетния период, кредитополучател погаси всичките си задължения, няма да дължи лихви върху частта, от кредита, използвана за извършване на платежни операции. В чл. 7, ал. 1 е предвидено, че тъй като договорът е с неопределен срок, то се приема, че кредитът се предоставя за срок от една година, считано от датата на първоначалното му усвояване. В чл.

11, ал. 3 от общите условия е предвидено право на банката в случай на неплащане изцяло или частично на четвърта поредна вноска да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, като изискуемостта настъпва след уведомяването на кредитополучателя с писмо с обратна разписка.

С уведомление с изх. № 01-20-10623 от 04.04.2024 г. „Б.Д.“ АД обявява предсрочната изискуемост на процесния договор за револвиращ кредит. Видно от представената по делото обратна разписка /л. 25 гръб/ същото уведомление е връчено лично на длъжника на 11.04.2024 г. на адреса му, посочен в договора за кредит.

От представеното от банката извлечение /л. 36/ се установява, че главницата по кредита от 1000 лева е усвоена посредством три тегления от АТМ-банкомат на 02.03.2017 г., съответно за сумите – 200 лева, 400 лева и 400 лева.

В производството е представено от страна на банката движение на кредита според счетоводните им записвания, от което се установяват записвания в период от м. април 2017 г. до м. май 2019 г.

Видно от справка за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ –Централен регистър за лицето Р. Ф. Р. е наличието на задължение по процесния договор.

В производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и съответстващо на останалия събран доказателствен материал. От същото се установява, че за усвояване на главницата са направени три тегления от кредитна карта на 02.03.2017 г. за сумите от 200 лева, 400 лева и 400 лева. Вещото лице, съобразно начина на плащане, определен в договора и справка в счетоводните регистри на банката е посочил погасителен план по договора, като последното плащане по кредита за чиста главница е в размер на 400.65 лева към дата 21.05.2019 г. В отговор на трети въпрос е посочил, че редовната договорна лихва за периода от 02.03.2017 г. до 10.04.2024 г. е размер на 1107.19 лева, наказателната лихва за периода от 15.04.2017 г. до 23.05.2019 г. е в размер на 177.60 лева, а обезщетението за забава за периода от 11.04.2024 г.

3 до 14.05.2024 г. е в размер на 13.02 лева. Експертът е посочил, че не са налични данни за постъпили плащания, както и че не е използван по-висок лихвен процент от този, посочен в договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице, респ. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В настоящия случай между страните не е спорно, че за вземанията, предмет на настоящото производство е издадена заповед № 2895/03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 5900/2024 г., по описа на ВРС, по която е депозирано в законоустановения срок е възражение от страна на длъжника.

Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена тя. В случая, ищецът следва да докаже: 1) наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и 5) настъпването на обективните предпоставки в договора при които за кредитора възниква правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита и достигането на това негово волеизявление до кредитополучателя, и 6) валидно уговорена клауза за начисляване на възнаградителна лихва, начинът и основанието за на формирането й в претендирания размер за исковия период.

В производството не се оспорва сключването на процесния договор между страните. От събраните по делото доказателства, в частност, представените извлечения от страна на банката, справката за кредитна задлъжнялост от БНБ, както и заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата в размер на 1000 лева е изтеглена от АТМ-банкомат на 02.03.2017 г. чрез три транзакции, със стойност от 200 лева, 400 лева и 400 лева.

Към процесните отношения - предоставяне на револвиращ потребителски кредит, 4 издаване и ползване на кредитна карта е приложима уредбата на ЗЗП. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са постановките на тълкувателно решение 1/2013 г. ОСГТК, ВКС. В чл.10-12 ЗПК са регламентирани предпоставките за валидност на договора за заем. Предвидена е форма за неговата действителност писмена такава, което предполага явно изразена воля и съгласие на двете страни по него, удостоверено с техните подписи. В нормата на чл. 10, ал. 2 се предвижда забрана кредиторът да изисква плащане от потребителя, в т. ч. лихви, такси, комисионни и др. разходи свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор. За да е налице съгласие за договора за предоставяне на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, то следва да е налице ясно изразена воля на потребителя относно обстоятелствата, обуславящи същественото съдържание на договора, като израз на информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от същото, което в случая липсва. Към датата на ползване на кредитната карта е налице неяснота у потребителя относно размера на заемната сума, която може реално да използва, лихвата, която ще плати, размера на месечната погасителна вноска. В този договор се съдържа само информация относно принципната възможност за отпускане на такъв, при кредитен лимит определен от кредитора с фиксиран максимален размер, дължимост на лихви и месечни вноски, определени отново от кредитора с въпросното приложение. Спецификата на револвиращия кредит не предполага изготвяне към него на погасителен план, защото изначално липсва яснота какъв ще бъде размерът на усвоената сума и кога ще бъде усвоена. С оглед гореизложените мотиви, сключеният договор за предоставяне на револвиращ потребителски кредит не отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 и съгласно чл. 22 ЗПК същият е недействителен.