Решение № 827 от 19.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Силистра, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101522 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В исковата молба се твърди, че между Р. Д. Т. и “Л.” ООД е сключен Договор за кредит № 161103/09.03.2025г. Съгласно чл.1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 600.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 800.64 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 30 дни.

Съгласно Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., ГПР по кредита е в размер на 36.71 %, а ГЛП в размер на 36 %.

В чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 184.80 лева, добавена към дължимата главница и лихва. Това е видно и от предоставения погасителен план към Договор за кредит № 161103/09.03.2025г, Ищцата е заплатила по Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., сумата в размер в 750 лева.

Счита, че Договор за кредит № 161103/09.03.2025г, е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката Договор за кредит № 1

161103/09.03.2025г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните:

В договора за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, не става ясно, дали същата е включено в ГПР. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК договора е недействителен.

На следващо място, налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите.,

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка:

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, неустойката по Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., е нищожна, тъй като е противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

По осъдителния иск: доколкото Договор за кредит № 161103/09.03.2025г, е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, то 2 на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество следва да бъда осъдено да заплати на ищцата сумата от 150 лева.

Моли съда да приеме, че Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, моли съда да приеме, че неустойката по Договор за кредит № 161103/09.03.2025г., е нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Л. ООД да заплати на ищцата сумата от 150 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит № 161103/09.03.2025г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Л. ООД да заплати на ищцата, сумата от 130 лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 161103/09.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва иска и моли съда да отхвърли същият като неоснователен. В отговора се твърди, че:

1.

Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК, т.к. ищцата е депозирала пред на Районен Съд - Силистра девет напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо десет договора.

Предвид изложеното, моли съда:

А) по реда на чл. 213 ГПК да съедини горепосочените дела, които не са решени, в едно производство и постанови едно общо решение по тях.

Б) при условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени, моли, при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство, поради злоупотреба с права.

2.

По основателността: Претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени суми, са неоснователни.

На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри 3

- главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. Потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя. Още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията му. В СЕФ се съдържа детайлна информация за всички условия, в това число за дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита.

2.1.

Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.9% и ГПР определен в процесния договор в размер на 1.0%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума, съответно не се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК.

2.2.

Оспорената неустойка е действителна. Неустойката се дължи само след изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за който кредитът не е обезпечен. Потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор.

Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, а начинът на изчисляването й е ясно посочен в договора.

2.3.

Не е налице неравноправност по ЗЗП. Клаузите на договора, включително 4 оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.

1.4.

На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо десет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

3.

По осъдителния иск. От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Признава се получаването на процесната сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Моли съда да съедини гр. д. № 1484/2025 г., № 1483/2025 г., гр. д. № 1510/2025 г., гр. д. № 1549/2025 г., гр. д. № 1508/2025 г., гр. д. № 1523/2025 г., гр. д. № 1548/2025 г., гр. д. № 1522/2025 г. по описа на РС-Силистра в едно общо производство, алтернативно да отхвърли предявените от Р. Д. Т. претенции като неоснователни.

Претендират се направените по делото разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 161103/09.03.2025г г., сключен с ответното дружество.

Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Размер на кредита: 600 лева, ГЛП в размер на 36 %, ГПР в размер на 36.71 %, общо дължима сума 615,84лв., срок на кредита 30 дни, обезпечение – поръчител или банкова гаранция.