Определение № 2543 от 02.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2543 гр. София, 02.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20231100901952 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ К.И П.“ Адвокатско дружество, регистрирано по фирмено дело № 613/2020 г. по описа на СГС, с БУЛСТАТ:

******* срещу К. М. и А. Д., в качеството им на синдици на „ КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н/. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания съгласно обявените списъци на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност. Сочи се, че като кредитор на масата на несъстоятелността, ищецът е следвало да получава своевременно плащания по одобрените частични сметки за разпределение, което право било неоснователно осуетявано и пренебрегвано от синдиците на банката в продължение на месеци след началото на плащанията по частичните сметки към кредиторите на масата на несъстоятелността.

Твърди, че в резултата на бездействието на ответниците, в качеството им на синдици на КТБ АД /н/, са настъпили вреди, както следва:

Първо - настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по първата частична сметка. Съгласно първата частична сметка за разпределение одобрена с Решение №41/24.04.2017 г. на УС на ФГВБ и публикувана на 25.04.2017 г. в ТРРЮЛНЦ, на ищеца следвало да се изплатят следните суми: 1086 лева по реда на чл.96 ЗБН, съгласно стр.1, пункт 900010; 1085,05 лева по реда на чл.96 ЗБН съгласно стр.1, пункт 900019; 788 487, 89 лева по реда на чл.96 ЗБН съгласно стр.2, пункт 900095. На основание чл.99,ал.4 от ЗБН от 09.05.2019 г. започнало изпълнението на първата частична сметка. По подадено от ищеца възражение по чл.66,ал.6 във вр. с чл.68 ЗБН възражение производството приключило с прекратително определение влязло в сила на 22.07.2019 гoдина. Ищецът поканил „Уникредит Булбанк“ АД да му заплати дължимите суми по частичната сметка за разпределение, но му било отговорено, че синдиците на „ КТБ“ АД /н/ не подали информация относно „ К.И П.“. На 07.01.2020 г. ищецът поканил синдиците да предприемат действия по изплащане на сумите по първата частична сметка за разпределение, като едва на 24.06.2020 г. “К.И П.“ били уведомени от „ Уникредит Булбанк“ АД, че могат да получат средствата си. Твърди се, че в периода от 23.07.2019 г. до 24.06.2020 г. синдиците на КТБ АД /н/ били в неизпълнение на задължението си да предприемат действия по изпълнение на сметката за разпределение, като в резултат на това за ищецът възникнала вреда, равняваща се на законната лихва върху сумата от 790 659, 42 лева, която сума дружеството не могло да ползва за посочения по- горе период. Размерът на вредата се равнявал на 74 240,07 лева.

Второ - настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по втора частична сметка.

Съгласно Втора частична сметка, одобрена с Решение №96/ 18.08.2020 г. на УС на ФГВБ, на ищеца следвало да бъде изплатено сума в размер на 604 213,83 лева. Твърди се, че на 08.09.2020 г. на основание чл.99,ал.4 от ЗБН започнало изплащане на сумите чрез клоновата 1 мрежа на „ УниКредит Булбанк“ АД. На 15.10.2020 г. ищецът получил отговор по имейл от „ УниКредит Булбанк“ АД по повод на негова покана за изплащане на сумите, че следва да се обърне към синдиците на „ КТБ“ АД /н/ за плащането им. На 03.02.2021 г. ищецът отправил покана до синдиците да предприемат действия по изплащане на сумите. Повторна покана била изпратена с вх. № ЧСР-37/09.06.2021 г. на КТБ. На 23.09.2021 г. ищецът получил плащане на част от сумата в размер на 583 735,24 лева, която била с 20 478,59 лева по- малко от дължимата сума по Втората частична сметка. Твърди се, че в резултат на противоправните бездействия на синдиците на „ КТБ“ АД /н/ за ищеца възникнала вреда, изразяваща се в законната лихва върху сумата от 604 213,83 лева, за периода 09.09.2020 г.22.09.2021 г., в размер на 63 610, 29 лева. На 24.02.2022 г. ищците били информирани, че могат да получат и остатъка от дължимата сума по втората частична сметка в размер на 19 622, 91 лева. Твърди се, че за периода 23.09.2021 г. – 24.02.2022 г., синдиците били в забава да изплатят сумата от 20 478,59 лева, като за този период дължали лихва за забава в размер на 881, 72 лева.

Трето - настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по четвъртата частична сметка. Съгласно четвъртата частична сметка, одобрена с Решение №26/ 12.03.2021 г., на УС на ФГВБ, на ищеца следвало да му се изплати суми в размер на 356 318, 66 лева.

Изплащането започнало на 30.03.2021 г. чрез клоновата мрежа на „УниКредит Булбанк“ АД.

На 09.06.2021 г. ищецът изпратил покана до ответниците за плащане на сумите, като те отказали плащането. Сочи се, че на 23.09.2021 г. било осъществено плащане на част от сумата в размер на 344 241, 97 лева, която била с 12 076, 69 лева по- малко от дължимата сума по четвъртата частична сметка. Твърди се, че в резултат на противоправните бездействия на синдиците на „ КТБ“ АД /н/ за ищеца възникнала вреда, изразяваща се в законната лихва върху сумата от 356 318, 66 лева, за периода 31.03.2021 г. – 22.09.2021 г.., в размер на 17 420, 02 лева. На 24.02.2022 г. ищците били информирани от „УниКредит Булбанк“ АД, че остатъка от дължимата сума по четвъртата частична сметка е на разположение за изплащане. Твърди се, че за периода 23.09.2021 г. – 24.02.2022 г., синдиците били в забава да изплатят сумата от 12 076, 69 лева, като за този период дължали лихва за забава в размер на 519 лева.

Твърди се че, на основание чл.99,ал.2 от ЗБН, синдикът е длъжен да изпълнява частичната сметка за разпределение така, както е одобрена. С одобряване на частичната сметка вземането на ищеца придобивало качеството безспорност, а освен това частичната сметка за разпределение се ползвала с изпълнителна сила. Синдикът не можел да откаже да изпълни влязла в сила сметка за разпределение. Твърди се, че отговорността на синдика за причинени вреди на несъстоятелността, вследствие на неизпълнение на одобрена частична сметка, можело да бъде ангажирана по реда на чл.45 ЗЗД, тъй като това бил особен деликт, чийто фактически състав включвал следните елементи: причинени вреди на кредитора, възникнали като пряка и непосредствена последица от определено правомощие на синдика, упражнено неправомерно и виновно от него. Ответниците отговаряли солидарно на основание чл.53 ЗЗД. В процесния случай за синдиците било налице законоустановено задължение по чл.99,ал.2 ЗБН да изпълняват одобрената за разпределение частична сметка така, както е приета. Забавянето на изплащането на сумите, по разпределителната сметка, било основание за ангажиране на специалната деликтна отговорност на синдиците. Посочва се че между адвокатското дружество и ФГВБ било висящо т.д. № 54/2023 г. на ВКС с предмет заплащане на сумата от 236 460, 27 лева, представляваща гарантиран влог по смисъла на ЗГВБ ( отм.). В писмо изходящо от синдиците на КТБ се твърдяло, че до приключване на горепосоченото дело не може да се извърши цялостно плащане на сумите по втората и четвъртата сметка, тъй като едва след приключване на делото щяло да може да се прецени в каква част от влога Фондът ще се суброгира. Според ищеца това разбиране било неправилно, тъй като втората и четвъртата сметка били влезли в изпълнение и нямало законово основание да се откаже тяхното изпълнение.

С оглед изложеното, моли съда да осъди ответниците да заплатят солидарно суми както следва: 74 240.07 лева, представляваща обезщетение за вредите от забавата от 2 изплащане на сумата по първа частична сметка в размер на 790 659, 42 лева за период от 23.07.2019 г. до 24.06.2020 г.; 63 610, 29 лева - обезщетение за вредите от забавата за изплащане на сумата по втора частична сметка в размер на 604 213, 83 лева за периода от 09.09.2020 г. до 22.09.2021 г.; 881, 72 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на част от сумата по втора частична сметка в размер на 20 478, 59 лева за периода от 23.09.2021 г. до 24.02.2021 г.; 17 420,02 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на сумата по четвърта частична сметка в размер на 356 318, 66 лева за периода от 31.03.2021 г. до 22.09.2021 г.; 519 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на част от сумата по четвъртата частична сметка в размер на 12 076, 69 лева за периода от 23.09.2021 г. до 24.02.2022 година.

В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от ответниците.

Направен е отвод за местна подсъдност с твърдението, че ответникът Д. е с постоянен адрес в гр. Варна, а ответникът К. М. е с постоянен адрес в с. Орешак.

Поддържат, че предявеният иск е недопустим. Вземането на ищеца представлявало обезщетение за забава върху вземането му за разпределени суми, съгласно частични сметки за разпределение. Главното вземане на ищеца било с произход договори за влог, сключени с КТБ АД /Н/ и длъжник по това вземане била банката. Обезщетението за забава по своята правна характеристика представлявало акцесорно вземане, което следвало главното, откъдето се прави извод, че длъжник е КТБ АД /н/, а не синдиците. С оглед на тези съображения се твърди, че предявеният иск е недопустим, поради липса на процесуална легитимация. Посочва се, че обезщетение за забавено изпълнение на задължение на банката не може да се претендира по реда на ГПК чрез предявяване на иск за вреди срещу синдиците на банката. Тъй като ищецът претендирал обезщетение за забава в размера на законната лихва за забава за изпълнение на задължение на банката, то това вземане следвало да се предяви в производството по несъстоятелност на КТБ АД /н/ по предвидения в ЗБН ред.

Това бил единственият законоустановен ред за удовлетворяване на вземания на кредитори в производството по несъстоятелност на банка, поради което предявените искове се явявали недопустими.

Поддържа се, че отговорността на синдика на несъстоятелната банка била уредена в разпоредбата на чл.35 от ЗБН. Това била специална деликтна отговорност, която дерогирала приложението на деликтната отговорност по ТЗ и ЗЗД. Съгласно чл.35, ал.2 от ЗБН синдикът дължал законната лихва за забава само в хипотезата на забавено внасяне на суми от осребряване на имущество по особените сметки на банката по чл.31, ал.1, т.16 от ЗБН, като обезщетението се внасяло в масата на несъстоятелността. Законът не предвиждал хипотеза, при която синдикът да дължи обезщетение за забава на кредитори на масата на несъстоятелността. За случаите при които синдикът не упражнява добросъвестно задълженията си или пък с действията и бездействията си уврежда масата на несъстоятелността и кредиторите, бил предвиден специален ред за реализиране на отговорността му чрез прилагане на мерки за въздействие, съобразно чл.40 и чл.41 от ЗБН.

Твърди се, че не са и налице условията за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците, защото правоотношенията по предявените искове не били сред предвидените в разпоредбата на чл.35,ал.5 от ЗБН. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като от мотивите и петитума на исковата молба не можело да се установи на какво основание ищецът прентендира обезщетение за забава от ответниците и как ищецът е определил периодите на забава.

По същество на спора, ответниците правят възражение за погасяване на вземанията на ищците по давност. Твърди се, че от изложените в исковата молба факти, не се установява с бездействието си ответниците да са осъществили фактическият състав на деликта, предвиден в разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Ответниците не бездействали и не отказали изплащане на разпределените в полза на ищеца суми, а точно обратното- към датата на предявяването на исковата молба, ищецът получил всички предвидени в сметката за разпределение суми с изключение на сумата от 855, 68 лева по втората частична сметка и 3

504, 61 лева по четвъртата частична сметка. Тази сума не била разпределена поради наличие висящ съдебен спор по т.д. № 2591/2019 г. по описа на СГС (решението на СГС, потвърдено с решение на САС, в момента е предмет на касационен контрол по горепосоченото т.д. № 54/2023 г. на ВКС). При наличие на висящ спор между ищецът и ФГВБ била налице възможност списъкът на приетите вземания да бъде изменен, както предвиждал чл.71,ал.2 от ЗБН, и при това положение било налице правно основание да се счита, че сумите, разпределени с влезлите в сила сметки за разпределение, могат да бъдат променени, тъй като вземанията на кредитора могат да бъдат намалени с размера на вземанията, за които ФГВБ би се суброгирал, ако бъде осъден да заплати исковата претенция по т.д. № 2591/2019 година. На следващо място излагат доводи, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците за забавено изпълнение на задълженията им за изпълнение на частичните сметки за разпределение, защото в ЗБН не бил предвиден срок за изпълнение на сметките за разпределение. Ответниците твърдят, че са предприели действия по изпълнение на процесните частични сметки за разпределение съобразно изискванията на закона и указанията на ФГВБ, като своевременно подали информация на обслужващата банка „ Уникредит Булбанк“ АД за изплащане на сумите на всеки от кредитори. Твърди се, че ищецът е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на КТБ АД (н), както следва: 1) в списъка на приетите вземания по чл.66 ал.7 т.1 от ЗБН в размер на 9 613.64 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1, т 4 от ЗБН, вписано под № 55 законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1т .9 от ЗБН, вписано под № 7453; 2) в списъка на приетите вземания по чл.66 ал.7 т.2 от ЗБН в размер на 9 600.97 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1т .4 от ЗБН, вписано под № 17. 3) в списъка на приетите вземания, но оспорени пред съда, по чл.66 ал.7 т .З от ЗБН в размер на 6 976 681.03 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.4 от ЗБН, вписано под № 9.