Определение № 393 от 07.02.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Бургас, 07.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20222100502146 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, действащ чрез упълномощения му процесуален представител юрисконсулт София Коланева, с която се обжалва Разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за част от вземанията, постановено по ч. гр. д. № 6933/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Й. С. Т., за следните суми: 82.70 лв. - договорна лихва, 47.58 лв. - мораторна лихва, 428.30 лв. - неустойка за непредставяне на обезпечение и 200 лева – неустойка за забава.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съдът няма правомощие в настоящото производство да прогласява нищожност на договора, като що се касае до клаузата за неустойка, дори и да се приеме, че е нищожна, то тя води до частична недействителност само на тази клауза, а не до недействителност на целия договор.

Излага доводи, че лихвата за забава влиза в границите на ГПР, поради което счита, че този вземане е съобразено с правните норми и търговската практика. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване на нова, с което да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания, както и направените в заповедното производство разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 120 лв.

Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение за вземанията на „СИТИ КЕШ“ ООД, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК – възнаградителна лихва и законна лихва за забава.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно 1 упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 6933 по описа за 2022 г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869. На 28.10.2022 г., „СИТИ КЕШ“ ООД е подало заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК против длъжника Й. С. Т. от с.*** общ.*** ул.*** № **, ЕГН - **********, за следните суми: сумата от 800, 00 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 641914 / 28.02.2022 год., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.10.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, 82, 70 лв. - договорна лихва, 47, 58 лв. - мораторна лихва, 428, 30 лв. - неустойка за непредставяне на обезпечение и 200 лева – неустойка за забава, както и разноски по делото, възлизащи на 291, 17 лв., от които: 31, 17 лв. –държавна такса и 260 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем № 641914/28.02.2022 г.

На 01.11.2022 г. е издадена Заповед № 3400 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6933/2022 г. на БРС за неплатена главница от 800, 00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното й плащане, както и сумата от 41, 66 лв., в т.ч. 25, 66 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 16 лв. – държавна такса..

С обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, относно претендираното вземане за сумите от 82.70 лв. - договорна лихва, 47.58 лв. мораторна лихва, 428.30 лв. - неустойка за непредставяне на обезпечение и 200 лева – неустойка за забава.

В мотивите си заповедният съд е приел, че вземанията са основани на договор за потребителски кредит, който е недействителен съгласно разпоредбите на чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал. 1- ал. 4, чл.22 и чл.23 от ЗПК. Счел е, че неустойката за непредставяне на обезпечение е част от възнаграждението за предоставения кредит, която макар да е първоначално известна и включена като разсрочено плащане в погасителния план, умишлено е обособена като отделно вземане, но не е включена в общите разходи на потребителя съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК, с което кредитора цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По тези съображения съдът е приел, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита, респ. неплатения му остатък, ведно със законната лихва от забавата до окончателното му плащане.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК такава служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедния съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.

Настоящият състав обаче не споделя доводите на районния съд, че процесния договор за паричен заем е изцяло недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1-4 вр. с чл.22 от ЗПК, както и направения в тази връзка извод, че на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от него. Видно от съдържанието на договора същият съдържа необходимата информация 2 посочена в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК. Изводът на съда относно евентуална неравноправност на клаузите от договора относно вземането на кредитора за неустойки не води до заключението, че целият договор е недействителен, нито представлява предвидено в закона основание за прилагане на последиците по чл.23 от ЗПК. В случая при ясно посочен в договора размер на ГПР / 49.81% /, който е в рамките на предвидения в закона максимален размер от 50%, за целите на заповедното производство се налага извода, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Дори и да бе такова, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само неустоечните клаузи биха била нищожни, а не целия договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК законът не предвижда недействителност на целия договор, а само на клаузата, надвишаваща ГПР над определения законов предел.

Ето защо, разпореждането в обжалваната част – за вземанията за договорна възнаградителна лихва и за мораторна лихва следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за посочените отхвърлени вземания. Следва да се издаде и заповед за изпълнение и за сумата от още 4,18 лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от още 2,60 лв. за държавна такса, съобразно уважената част от заявлението.

С оглед изхода на делото основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски пред въззивната инстанция – в размер на 15 лв. за платена такса за въззивно обжалване и в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по НМРАВ.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 12850 от 02.11.2022г., издадено по ч.гр.д. № 6933/2022 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено заявлението на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Й. С.

Т. от с.*** общ.*** ул.*** № **, ЕГН – **********, за заплащане на сумата от 82, 70 лв. договорна лихва за периода от 28.02.2022 г. до 08.08.2022 г., и сумата от 47,58 лв. мораторна лихва за периода от 28.02.2022 г. до 08.08.2022 г., дължими въз основа на сключения помежду им договор за паричен заем № 641914/28.02.2022 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, срещу длъжника Й. С. Т. от с.*** общ.*** ул.*** № **, ЕГН – **********, за заплащане на следните суми, дължими въз основа на сключения помежду им договор за паричен заем № 641914/28.02.2022 г., а именно: сумата от 82, 70 лв. - договорна лихва за периода от 28.02.2022 г. до 08.08.2022 г., и сумата от 47,58 лв. - мораторна лихва за периода от 28.02.2022 г. до 08.08.2022 г., сумата от още 6, 78 лв. над присъдените в заповедното производство за деловодни разноски съобразно уважената част от заявлението, в т.ч. 4, 18 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 2, 60 лв. за заплатена държавна такса, както и за сумата от 15 лв., представляваща разноски за платена държавна такса във въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 50лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред въззивната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4