Решение № 5224 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5224 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330108221 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от „Ремотерм“ ЕООД против „Райкос Тех“ ЕООД установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 1032/10.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1936/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, за сумата от 5 400 лв. – главница по Споразумение от 10.01.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че от страна на ответника „Райкос Тех“ ЕООД е извършена доставка и монтаж на трифазен UPS DELTA, модел SP330, сериен № ...., за което е издаден Приемо-предавателен протокол от 30.08.2018 г., като ищецът заплатил сумата от 10 500 лв. с ДДС в полза на ответника за монтажа и пускане в експлоатация на доставената вещ, за което от ответника била издадена фактура № 0000000922/31.08.2018 г. Сочи, че между страните е постигнато съгласие за връщане на предоставената в полза на ищеца вещ, като е подписано Споразумение от 10.01.2020 г., по силата на което ответникът се задължил да върне на ищеца сумата от 10 500 лв. с ДДС по фактура № 0000000922/31.08.2018 г. в 14-дневен срок от подписване на споразумението.

Твърди, че след подписване на споразумението от страна на ответника било издадено Кредитно известие № 0000000991/30.01.2020 г. към фактура № 0000000922/31.08.2018 г., като по силата на два банкови превода от 04.02.2020 1 г. и от 15.06.2020 г. в полза на ищеца е възстановена сумата от 5 100 лв.

Претендира заплащане на останалата непогасена сума от 5 400 лв., за което ответникът бил поканен. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът „Райкос Тех“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е бил сключен договор от 19.12.2016 г., по силата на който ответникът е доставил и пуснал в експлоатация през м. януари 2017 г. трифазен статичен стабилизатор на напрежение, модел DLT STK 33020 в производствения цех на ответника в ............ Във връзка с монтирания стабилизатор постъпило оплакване от ответника, че неговата машина за плазмено заваряване, свързана към стабилизатора дава грешки. След извършена проверка от страна на външна фирма „Стимар“ ЕООД били установени високочестотни смущения (хармоници) в мрежата на ищеца, като било направено предложение за монтиране на трифазен филтър за тяхното отстраняване. Сочи, че въпреки монтиране на филтър производствения директор на ответника продължил да съобщава за смущения, поради което монтирания трифазен стабилизатор бил заменен, като на 12.12.2017 г. бил доставен и монтиран от ответника и за негова сметка трифазен UPS с мощност 20 kva/kw, като било уговорено, че ищецът ще заплати разликата в цената след като машината заработи добре.

Тъй като доставеният уред дефектирал няколко пъти по препоръка на производителя бил доставен по-мощен уред - трифазен UPS с мощност 30 kva/kw, монтиран от ответника на 30.08.2018 г. Сочи, че доставеният уред работил добре няколко месеца, като ищецът заплатил дължимата цена по фактура, но през м. януари 2019 г. и този уред дефектирал, като след извършена проверка от външна фирма „Йонелко“ ЕООД било установено, че причината за дефектирането е наличието на големи смущения в мрежата на ищеца. Сочи, че на 10.01.2020 г. бил проведена среща, като представителя на ответника бил принуден да подпише споразумението, въпреки неговото нежелание за това и въпреки, че причината за дефектите на уреда било наличието на смущения в мрежата на ищеца, които дефекти били отстранявани изцяло за сметка на ответника. Излага съображения за недействителност на споразумението, поради липса на основание, доколкото от неговото съдържание не се извлича основанието, по силата на което сумата следва да бъде възстановена. Твърди, че споразумението е недействително, поради установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото ответникът не получава насрещна престация, а ищецът се обогатява неоснователно, доколкото получава цената на вещта и я задържа. Релевира възражение за недействителност на споразумението, поради липса на съгласие от страна на П. К. да подпише и да се обвърже със споразумението. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 5 400 лв., представляваща стойността на предоставения UPS DELTA, модел SP330, сериен № ...., която вещ все още се намира при ищеца, а сключеният 2 между страните договор е развален по силата на подписаното споразумение и издаденото кредитно известие. Релевира възражение за прихващане на посочената сума, която представлява обезщетение за ответника за лишаване от правото му да ползва вещта за периода от 30.08.2018 г. до 10.09.2023 г., доколкото с разваляне на договора ответникът е станал собственик на вещта.

Твърди, че обезщетението, което се дължи е в размер на 90 лв. на месец за посочения период от 60 месеца или за сумата от общо 5 400 лв. Твърди, че е налице основание за прихващане със сумата от 5 400 лв., представляваща разходи, свързани с монтираната вещ UPS с мощност 20 kva/kw, от които 1 080 лв. за анализ и измерване на електрическа мрежа, 4 320 лв. – разходи за пътни, монтаж, обучение на персонал, възнаграждение за труд за UPS с мощност 20 kva/kw и разходи за монтаж на UPS DELTA, модел SP330, с които ищецът неоснователно се е обогатил, поради настъпилото разваляне на договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 1032/10.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1936/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, за сумата от 5 400 лв. – главница по Споразумение от 10.01.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е подадено възражение в срок – прието по реда на чл. 423 ГПК с Определение № 924/12.04.2023 г. по ч.гр.д. № 974/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От представените в производството по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен Договор за доставка и монтаж от 19.12.2016 г., по силата на който ищецът „Ремотерм“ ЕООД е възложил на ответника „Райкос Тех“ ЕООД да достави и монтира трифазен стабилизатор на напрежението DLT STK33020 срещу насрещното задължение на ищеца за 3 заплащане на сумата от 3 500 лв. с ДДС. Видно от уговорките в договора е, че ответникът е поел задължение за доставка на стоката и монтаж на последната, както и да обслужва стоката в рамките на установения гаранционен срок.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че стоката, предмет на този договор е върната на ответника, доколкото не е била подходяща за нуждите на дейността на ищеца. Следователно следва да се приеме, че с връщане на стоката действието на договора е прекратено, поради неговото разваляне от страна на купувача.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че последните са постигнали съгласие за доставка и монтаж на нова стока, а именно трифазен UPS DELTA, модел SP330, сериен № ..... Съдът намира, че доставката на тази стока е предмет на нов договор между страните, а не е налице воля за промяна на предмета на сключения между страните договор от 19.12.2016 г. Това е така, доколкото страните са постигнали съгласие за сключване на договор с различен предмет – доставка на друга стока срещу различна цена, при уговорено прихващане на заплатената цена на върнатата стока по договора от 19.12.2016 г.

От представената по делото фактура № 0000000922/31.08.2018 г., издадена от „Райкос Тех“ ЕООД с получател „Ремотерм“ ЕООД на стойност от 10 500 лв. с ДДС и с предмет доставка и монтаж на трифазен UPS DELTA, модел SP330.

От заключението на вещото лице по допуснатата от съда и приета без възражения от страните се установява, че тази фактура е осчетоводена в счетоводството на двете дружества, като ищецът е ползвал данъчен кредит по последната. Вещото лице е установило, че на 31.08.2018 г. ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 7 250 лв. – след издадени две кредитни известия с основание връщане на авансова вноска и връщане на стока в общ размер от 3 250 лв.

По делото е представен Приемо-предавателен протокол от 30.08.2018 г., в който е установено, че ищецът е получил от ответника трифазен UPS DELTA, модел SP330, сериен № ...., с предоставена гаранция от 24 месеца.

От представеното по делото споразумение от 10.01.2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие управителят на „Райкос Тех“ ЕООД да възстанови в полза на ищеца сумата от 10 500 лв. съгласно фактура № 0000000922/31.08.2018 г., в 14-дневен срок, по посочената в споразумението банкова сметка.

Предмет на разглеждане по главния иск е наличие на вземане, обективирано в сключено между страните споразумение от 10.01.2020 г.

Изложените фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум за осъждане на ответника да заплати уговорената в споразумението сума насочват към категоричен извод, че ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответника за реално изпълнение на задължението, поето със споразумението от 10.01.2020 г., за връщане (заплащане) на сумата 10 500 лв., т. е. правната квалификация на иска е по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е практиката на 4

Върховния касационен съд – така Решение № 50034 от 14.07.2023 г. по т. д.

№ 110/2022 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и Решение № 126 от 05.10.2011 г. по т. д.

№ 889/2010 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. В Решение № 126 от 05.10.2011 г. по т. д.

№ 889/2010 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС е прието, че въззивното решение е недопустимо, доколкото съдът е разгледал не иска за заплащане на сума, предмет на сключено между страните споразумение, а иск във връзка с предхождащи сключването на споразумението правоотношения между страните.

Предвид изложеното предмет на установяване в производството по делото по главния иск е наличие на вземане по сключено между страните споразумение от 10.01.2020 г.

В отговора на исковата молба ответникът е релевирал доводи за нищожност на споразумението на следните основания: 1. поради липса на основание, доколкото от неговото съдържание не се извлича основанието, по силата на което сумата следва да бъде възстановена; 2. поради установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото ответникът не получава насрещна престация, а ищецът се обогатява неоснователно, доколкото получава цената на вещта и я задържа и 3. поради липса на съгласие от страна на П. К. да подпише и да се обвърже със споразумението.