Решение № 1091 от 10.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. Бургас, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500980 по описа за 2022 година

С Решение № 917 от 12.05.2022г., постановено по гр. дело № 250/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по делото, че Община Бургас дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД следните суми: 470, 88 лева, представляваща стойност на ползвани ВиК услуги за периода 26.05.2017г. – 25.08.2021г., изразяващи се в доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер ***, ведно със законната лихва от 18.11.2021г. до окончателното й изплащане, 57, 45 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.05.2019г. до 12.03.2020г. и за периода 14.05.2020г. – 16.11.2021г., за които суми е издадена Заповед № 3291 от 19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 8076/2021г. по описа на БРС.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Община Бургас, с която се претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, 1 незаконосъобразно и необосновано, а изложените мотиви на съда опорочават постановения съдебен акт. В жалбата се посочва, че Община Бургас е собственик единствено на дворно място – цялото с площ от 1 590 кв.м., което е видно от съставения Акт за частна общинска собственост № 2571/22.05.2000г. и в размер с правната и житейска логика е да се приеме, че Община Бургас следва да носи отговорност за плащане на потребени ВиК услуги, ползвани от трети лица въз основа на неправомерно открити партиди, като напълно се игнорира и не се изследва действащата нормативна уредба за предоставянето на тези услуги.

В жалбата се посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че Община Бургас няма облигационна връзка с ищеца по отношение на процесния поземлен имот, вкл. и по отношение на изградената в имота сграда и в този смисъл няма и качеството на потребител по партида № ***. В жалбата се твърди, че общото препращане на съдебното решение към общата разпоредба на чл. 92 от ЗС води до погрешни правни и фактически изводи, тъй като по делото се налага извода, че ищцовото дружество не е спазило законоустановената процедура за откриване на партида за предоставянето на ВиК услуга и е предоставил ВиК услуги на трето лице без знанието и съгласието на ответната община в постройка, която не е общинска собственост. Посочва се, че лицето, което ползва ВиК услугите – К. С. Й. има открита и водена и към настоящия момент партида с абонатен номер *** и именно тя има връзка с ищцовото дружество, а не ответната община, тъй като Община Бургас не е сключвала договор с ищеца за предоставяне на ВиК услуги. Твърди се, че атакуваното решение води до незаконосъобразния извод, че ВиК оператор може да открива партида на лица в гр. Бургас без документи, за което – след това на основание чл. 92 от ЗС да се изисква от Община Бургас да заплаща ВиК услуги, а съдът изцяло е игнорирал, че ищцовото дружество не доказа наличието на валидно облигационно отношение с ответната община и не установи вземането си на претендираното договорно основание.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

В съдебно заседание въззивната страна – Община Бургас не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

Ответната страна по въззивната жалба – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмено становище, в което посочва, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като не е налице нито едно от основанията за неправилност. Посочва се, че обжалваният акт на първоинстанционния съд е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обоснован. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В отговора се посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че именно Община Бургас като собственик на поземления имот се явява страна по облигационната връзка с доставчика на ВиК услуги, а в конкретния случай ответникът не установява да е учредил право на ползване или право на строеж в полза на трето лице, въз основа на което да се приеме, че извършеното върху имота строителство – предмет на водоползване е за сметка на трето правоимащо лице.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас не изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Община Бургас, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната община дължи на ищцовото дружество сума в размер на 470, 88 лева, представляваща дължима 3 сума по издадени фактури за периода от 24.04.2019г. до 27.09.2021г. с отчетен период от 26.05.2017г. до 25.08.2021г., както и да бъде прието за установено, че ответната община дължи сума в размер на 57, 45 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 25.05.2019г. до 16.11.2021г., както и лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че Община Бургас е собственик на общински терен и страна по валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабден обект – гр. Б., кв. П., ул. Ц. И. В. * и със заведена партида в базата данни с абонатен номер *** с титуляр К. С. Й.. Твърди се, че в полза на ответната община е възникнало качеството на потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден обект, а отчитането на поставения водомер се е осъществявало по електронен път.

Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, но ответната страна не е заплатила своевременно дължимите суми, а вследствие на тяхното неплащане в срок възниква задължение и за заплащане на обезщетение за забавено плащане.

Ответната страна по предявените искове – Община Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че общината не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги и не е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ за имот с адрес – гр. Б., кв. „П.“, ул. „Ц. И. В.“ № *.

За да уважи предявените искове и да приеме за установено, че Община Бургас дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас претендираните суми, първоинстанционният съд е приел, че водоснабденият имот е сграда, която се намира в имот, общинска собственост. Съдът е приел, че по делото не е установено друго и следва да се приеме, че Община Бургас е собственик на сградата с идентификатор ***. Предвид обстоятелството, че не се установяват каквито и да е наемни отношения с лицето, което живее в сградата и потребява 4 доставената от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас вода, Районен съд – Бургас приема, че при неплащане на потребената вода няма как собственика на имота, респективно – на сградата да бъде освободен от отговорност и е приел, че за ответната община е възникнало задължение да заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е отчетена.

По делото не се спори, че първоинстанционното производство е образувано след постановена Заповед № 3291/19.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 8076/2021г. по описа на Районен съд – Бургас и постановено Разпореждане № 9607/17.12.2021г., постановено по частно гр. дело № 8076/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на представител на Община Бургас на дата – 22.12.2021г., а установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК е предявен на дата – 17.01.2022г., поради което и настоящата инстанция намира, че искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е и допустим.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че се касае за водоснабден обект, представляващ едноетажна масивна сграда в поземлен имот с идентификатор *** и тази сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор ***. От заключението на допуснатата 5 съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда е водоснабдена и има открита партида в програмата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас с абонатен номер *** и титуляр К.

С. Й.. Установява се и обстоятелството, че процесният имот е присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа и ползва всички услуги, които могат да се предоставят с тях – доставка на питейна вода, канализация и пречистване на отпадни води. От извършената по делото експертиза се установява и обстоятелството, че процесната партида е заверена служебно с количества консумирана питейна вода за съответните периоди поради факта, че няма монтирано измервателно устройство, като са спазени изискванията на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Изрично вещото лице в своето заключение посочва, че в имота няма монтирано измервателно устройство, процесният имот е свързан с градската водопроводна мрежа, и има питейна вода.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че за поземления имот с идентификатор ***, в който е изградена водоснабдената сграда с идентификатор *** има съставен Акт за частна общинска собственост № 2571 от 22.05.2000г. от Община Бургас на основание § 42 от ЗИД на ЗОС и чл. 156, ал. 3 от ППЗДС. Изрично в съставения Акт за общинска собственост се посочва, че не са предоставяни права върху имота, няма разпореждания с имота или с части от него и имота не е включен в капитала на търговско дружество. По делото не са и представени доказателства, от които да се направи извод на какво основание е изградена процесната сграда в имота, собственост на Община Бургас, поради което и съдът приема, че постройката е изградена без собственикът на имота да е учредил право на строеж или по някакъв друг начин да е предоставил права за изграждането на процесната сграда. При тези данни – от страна на Община Бургас в първоинстанционното производство се отправя възражение, че сградите, които се намират в процесния поземлен имот не са собственост на общината.