Решение № 2974 от 30.11.2020, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2974 гр. Б. , 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:Николай Грънчаров

Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова

Секретар:Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200500832 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството пред ОС Б. е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. И.Д. от АК Б., като пълномощник на И. М. А. , ЕГН ********** и Л.И.А., ЕГН ..., и двамата от гр.

П.- ответници по гр.д. № 1275/2018г. по описа на РС П., срещу Решение № 323/28.02.2020г., постановено по гр.д. № 1275/2018г. по описа на РС П..

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му изцяло.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, който за да уважи предявения иск е приел че ищците са собственици на процесните поземлени имоти въз основа на наследственото правоприемство от З.В.Г.- б.ж. на с. К., общ. П., починал на 25.06.2004г.

Възразява се че този извод на съда е компрометиран от процедурата по реституция на земеделските имоти, както и от Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ, за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, съгласно план за земеразделяне в землището на с. К., както и от Протокол за въвод във владение на имоти в землището на с.

К. с № 17113/28.05.1997г. Във връзка с твърденията за допуснато процесуално нарушение от първоинстационния съд, изведени са доводи с въззивната жалба, че съдът разглеждащ делото като първа съдебна инстанция, не е обсъдил възраженията на ответниците И. и Л.А., 1 касаещи приетия като писмено доказателство протокол за въвод, поради това че същият не е подписан от З.В.Г., както и възражението че в рамките на един ден, не могат да бъдат обходени всички ПИ описани в процесния протокол, с оглед на тяхната големина и разположение.

Навадени са оплаквания, че първоинстанционният съд за да стигне до неверни правни изводи и да уважи предявения от ищците иск за собственост, превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, с оглед на приложението на разпоредбата на чл. 79 от ЗС, досежно факта на придобиването по давност на недвижим имот от страна на ответниците по делото И. М. А. и Л.И.А., а именно ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. К., в м. „А-Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с трайно предназначение-земеделска територия, при посочените в исковата молба съседи. От една страна съдът е приел за доказано по делото, въз основа на всички събрани доказателства, че ответниците И.

М. А. и Л.И.А., са използвали този земеделски имоти за около 15 години за производството на зеленчуци, като са започнали да ползват имота през 2002г., а през 2005г. в имота е изградена оранжерия, която се ползва и досега. От друга страна обаче съдът е приел че владението на ответниците върху този имот не е несъмнено, като се поддържа с въззивната жалба, че този извод на съда е неправилен и необоснован от събраните по делото доказателства. Така установява се, че след като са започнали да ползват имота за зеленчукопроизводство, владението на ответниците не е било оспорвано от никой от наследниците на З.В.Г. или от други трети лица, като никой от тях дори не е проявявал интерес към този имот. Изграждането на оранжерия в имота и влагането на инвестиции за производството на зеленчуци от страна на въззивниците И. М. А. и Л.И.А., съставляват действия от които несъмнено може да се направи извода, че двамата са държали имота като свой и са отрекли правото на останалите наследници върху този имот, като не са ги и допускали до владението и ползването на имота. В този смисъл като неверен и необоснован се определя с въззивната жалба извода на първоинстационния съд, мотивиран в обжалваното решение- че ответниците А. не са противопоставили на З.В.Г. и на останалите наследници, намерението си да своят ползвания от тях имот за земеделски нужди само за себе си.

Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС П., като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен, както и да признае И. М. А. и Л.И.А. за собственици на основание давностно владение, на ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. К., в м. „А-Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с трайно предназначение- земеделска територия, при посочените в исковата молба съседи.

Претендират се направените разноски както пред първата, така и пред въззивната съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, 2 подадена от И. М. А. и Л.И.А., от насрещната страна- Н. З. Ч. , ЕГН **********, от гр. Б.;

Г.В.М., ЕГН **********, от гр. Б.; Ц.М.В., ЕГН **********, от гр. Б., М.М.В-К, ЕГН **********, от гр. С.; Л. Б. В. , ЕГН **********, от гр. С.; Б.С.В., ЕГН **********, от гр.

С.; С. С. П. , ЕГН **********, от гр. С.; М. С. В. , ЕГН ********** от гр. С.- ищци по гр.д.

№ 1275/2018г. по описа на РС П., чрез пълномощника им адв. И.Д.-Н, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че първоинстанционният съд правилно и при оценка на доказателствата по делото е уважил предявения иск с правно основание чл.

108 от ЗС, срещу ответниците И. М. А. и Л.И.А., след като е приел че ищците се легитимират като собственици на спорния между страните недвижим имот- ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. К., в м. „А-Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с трайно предназначение- земеделска територия, при посочените в исковата молба съседи, въз основа на приключила земеделска реституция.

Оспорват се като неоснователни доводите с въззивната жалба, че въз основа на събраните доказателства, не се установява и доказва по делото че ищците са собственици на процесния имот въз основа на реституция и по наследство от З.В.Г., тъй като съдът е приел че реституцията е успешно приключила въз основа на издаденото Решение № 17113/28.04.1997г. на ОСЗГ и скица към него. Поддържа се с писмения отговор, че правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства, съставът на РС П. е приел че ответниците И. М. А. и Л.И.А. не са придобили собствеността върху ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. К., в м. „А-Ч.-Г.“, с площ от 2 109.00кв.м., с трайно предназначение- земеделска територия, при посочените в исковата молба съседи по давност и на основание чл. 79 от ЗС, макар да са владели имота трайно, непрекъснато и спокойно в продължение на повече от 10 години. Видно от мотивите на съда към обжалваното съдебно решение, прието е че освен трайно и непрекъснато владение, необходимо е същото да е осъществено и с намерение за своене. В тази насока се акцентира с писмения отговор на въззивната жалба, че съдът е приел че осъществяваната фактическа власт не покрива признаците на владението по чл. 68 ал.1 от ЗС, тъй като е установено посредством разпита на свидетели, че ответниците А. са започнали владението на спорния недвижим имот, със съгласието на наследодателят на ищците, като преди около пет години, братът на ответника е търсел съдействието на разпитания по делото свидетел, за да се свърже с ищците с цел закупуването на имота. В този смисъл съдът е приел, че ответниците И. М. А. и Л.И.А., не са противопоставили на наследниците на З.В.Г. по категоричен и несъмнен начин намерението си за своенето на имота като свой. Факта че през 2018г. ответницата И. М. А. е сключила с ответника П. И. В. договор за покупко- продажба на същия недвижим имот, ясно показва че тя не се е считала за негов собственик, поради което е предприела действия за придобиването на собствеността на друго правно основание. Поради изложеното с писмения отговор се оспорват като неоснователни доводите, наведени с въззивната жалба от И. М. А. и Л.И.А. и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение като неоснователна, като се иска от ОС Б. да потвърди обжалваното решение на РС П. като 3 правилно и обосновано.

Срещу Решение № 323/28.02.2020г., постановено по гр.д. № 1275/2018г. по описа на РС П., е депозирана въззивна жалба и от „М.Д“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление- гр. С., чрез пълномощника адв. Г.К..

Сочи се във въззивната жалба, че страните по спора са в преговори за постигане на извънсъдебна спогодба, които за затруднени от обявяването на извънредно положение в страната и отсъствието на част от ищците от страната.

С въззивната жалба от „М.Д“ ЕООД, чрез пълномощника му по делото, поддържа се че от събраните по делото доказателства/включително гласни такива/, не се установява и доказва, че спорните между наследниците на З.В.Г. и „М.Д“ ЕООД три поземлени имота, са владени и ползвани от ищците по делото, след възстановяването на собствеността върху тях.

Свидетелите в показанията си не са могли да посочат кой е упражнявал владение върху тези имоти, но са заявили че тези имоти категорично не са обработвани от ищците по делото.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на „М.Д“ ЕООД, представен по делото от адв. И.Д.-Н, като процесуален пълномощник на Н. З. Ч. , ЕГН **********, от гр. Б.; Г.В.М., ЕГН **********, от гр. Б.; Ц.М.В., ЕГН **********, от гр. Б., М.М.В-К, ЕГН **********, от гр.

С.; Л. Б. В. , ЕГН **********, от гр. С.; Б.С.В., ЕГН **********, от гр. С.; С. С. П. , ЕГН **********, от гр. С.; М. С. В. , ЕГН ********** от гр. С.- ищци по гр.д. № 1275/2018г. по описа на РС П., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.

Поддържа се с писмения отговор, че първоинстационното решение е правилно и обосновано, като въз основа на събраните доказателства се доказва изцяло исковата претенция на ищците, въз основа на предявения ревандикационен иск срещу „М.Д“ ЕООД, поради което същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Излагат се доводи, че първоинстационният съд е стигнал до верни правни изводи, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и правилно е уважил като основателен предявения иск по чл. 108 от ЗС по отношение на три поземлени имота, находящи се в с. „К., общ. П., обл. Б., по одобрената КК и КР, а именно- ПИ с идентификатор *** и с номер по предходния план- 07007; ПИ с идентификатор ***, с номер по предходния план- 071006 и ПИ с идентификатор ***, с номер по предходния план- 071006, като е осъдил ответника „М.Д“ ЕООД да предаде владението върху имотите на ищците по делото.

Поддържа се с въззивната жалба, че напълно обосновано от представените пред първоинстанционни съд писмени доказателства/ Решение на ПК, скици, удостоверения за наследници и протокол за въвод във владение/, както и въз основа на събраните по делото 4 гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел че ищците са собственици на имотите въз основа на реституция.

Сочи се в писмения отговор, че жалбоподателят „М.Д“ ЕООД, е противопоставил на ищците по делото правото си на собственост върху трите процесни имота, на основание договор за продажба, извършена от продочава П. И. В. , с НА за покупко- продажба на недвижим имот № 010, том ІІІ, рег. № 9237, дело № 364/07.08.2017г. на Нотариус К.Т., като при извършване на договора за продажба, продавачът П. И. В. се е легитимирал като собственик на имотите на основание Констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 111, том І, рег. № 2933, дело № 105 от 02.08.2018г., на Нотариус Е.В., която е бил издаден без изобщо лицето признато за собственик да е владяло имота. С писмения отговор се поддържа, че първоинстационният съд при правилно приложение на материалния закон и съобразно чл. 21 ал.1 от ЗЗД е приел, че никой не може да прехвърли другиму чужди права, които сам не притежава. След като продавачът П. И. В. не е бил собственик на недвижимите имоти към момента на извършването на продажбата им, то купувачът „М.Д“ ЕООД не би могъл да придобие права, които самият продавач не е притежавал.