Решение № 126 от 01.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Бургас, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501878 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на ОД на МВР – Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат ****, с адрес гр. Б****, представлявана от директора К* К*, против Решение № 2102 от 04.10.2022 г. по гр.д. 4506/2022 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната ОД на МВР – Бургас, е осъдена да заплати на В. К. Б., ЕГН **********, сумата от 540,31 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен до 65,21 часа извънреден труд, за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г., по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „******“ към Сектор “*****” към ОДМВР - Бургас, както и сумата от 128,54 лева обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане., както и 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Със същото решение ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 100 лв. – дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано . Сочи се на първо място ,че на ищеца 1 своевременно и коректно е отчетен и заплатен положение нощен труд за исковия период – съобразно специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден труд .В тази връзка съдът неправилно е приел ,че е налице празнота в специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР ,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения , регулирани от КТ.Съдът не е отчел обстоятелството ,че пред процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове ,уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време ,за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън редовното работно време ,режим на дежурства ,време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба /.В тези специални актове липсва регламентация за преизчисляване при сумарното отчитане на работното време по отношение на общия брой часове положен труд .В случая не е налице празнота в нормативната уредба ,която да обоснове препращане по аналогия към цитираната Наредба ,тъй като е налице специална регламентация ,предвиждаща друг ред на отчитане и заплащане на нощния труд ,положен от държавните служители от МВР.Дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР ,то при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се получава коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд /.Заявения в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда на КТ и служебните правоотношения по ЗДС,но не и в настоящия случай.Като е приел противното ,първоинстанционният съд е постановил необосновано решение. извън установеното за работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването на нощния труд в дневен представляват извънреден труд . Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

Отделно от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че 2 за процесния период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд. Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период .Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция.

Сочи се ,че изводите не противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г-,образувано по преюдициалното запитване на РС-Луковит по делото със същия предмет на спора,като в него се стига до същия правен извод – а именно ,че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим,като същевременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен .В т. 76 от решението на СЕС е изложено ,че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,видимо не отразяват допустима от закона цел ,годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод предявени от В. К. Б. срещу Областна Дирекция на МВР – Бургас.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд към ОДМВР – Бургас, сектор “*****” като е полагал труд при 12 часови работни смени по график. Твърди се, че за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е положил общо 410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 465 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния 3 към дневен труд води до извод, че същият е положил извънреден труд от 55 часа, впоследствие уточнени като 65.21 часа, който труд ответникът следва да му заплати допълнително в съответствие с правилото на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР- с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Обоснова претенцията си с нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която следвало да намери субсидиарно приложение след отпадането на специалната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща изрично преобразуването на нощния труд в дневен. Позовава се и на решението на СЕС по дело С - 1 262/20, като счита, че даденото със същото разрешение е в подкрепа на исковата претенция. Сочи, че за процесния период няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, поради което празнотата в специалната уредба, касаеща служителите в МВР следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното положение на посочената обща разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е посочил, че исковете са неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил държавен служител при тях, като е полагал труд на смени по график. Счита обаче, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с действащите в процесния период правила, регламентирани с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. Заявява, че с посочените актове въпроса за заплащането на нощен труд на служителите в МВР е уреден по специфичен начин. В специалната правна уредба, липсва разпоредба, която предвижда увеличение на часовете нощен труд по коефициент. Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1, в който смисъл е изменен и ЗМВР през 2020г. Твърди, че за всеки отработен през нощта час в рамките на процесния период, е било заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Намира, че в случая не е налице непълнота на законовата уредба, поради което не следва да се прилага по аналогия НСОРЗ, която не се отнася до заплащане на възнаграждението на държавните служители от МВР. Във връзка с относимото към делото решение на СЕС по дело С-262/20 посочва, че в законодателството ни били предвидени други мерки, позволяващи да се компенсира особената тежест на полагания от държавните служители в системата на МВР нощен труд и посочва като такива мерки: допълнителното възнаграждение за прослужено време от 2 % върху основното възнаграждение, но не повече от 40 %; по – големият основен платен отпуск в сравнение с този по КТ; обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, изчислявано в съответствие с броя на прослужените години в МВР; по – благоприятния режим за заплащане на извънредния труд; уредбата за получаване на безплатна храна и ободряващи напитки или тяхната левова равностойност; по – различните условия при пенсиониране на държавните служители в МВР. Сочи, че посредством изброените, както и други материални и нематериални облаги, на които имат право държавните служителите по чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, 4 адекватно се компенсира тежестта на нощния труд.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.