Решение № 8 от 04.04.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Златоград, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно наказателно дело № 20255420200004 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „П.Е. К.” ООД с ЕИК **** и адрес на управление: гр. С., п. к. ****, район „М.”, бул. „С. ш.” № *, БЦ „Б.”, ет. *, офис *, представлявано от управителя си М. С. Г., срещу Наказателно постановление № 21-2400126 от 05.12.2024 г., издадено инж. Е. Д. - Д. на Д.

„И. по т.” - гр. С., с което му е наложено административно наказание:

„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.З от КТ за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят излага оплаквания относно неправилност и необоснованост на атакуваното наказателното постановление, с искане за неговата отмяна, като сочи, че в случая не се касае за трудово правоотношение, а за правоотношение, уредено с граждански договор.

Жалбоподателят, в съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Т., който поддържа искането за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от ст. юрк. П., който пледира за това НП да бъде потвърдено, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-С.редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Жалбоподателят е санкциониран, за това че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал на 27.08.2024г., около 12:20ч., М. Т. Б., с ЕГН **********, да работи като „монтажник“ в обект Основно училище „В. Л." гр.З., обл.С., без да е уредил отношенията по предоставянето на работната му сила като трудово правоотношение, чрез сключването на трудов договор в писмена форма.

Последният бил установен при извършената проверка на обекта да престира труд като „монтажник“, като извършвал монтаж на окачен таван.

Проверката била извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – свидетелите С. В. О. и А. П..

Свидетелят М. Б. собственоръчно подписал декларация на осн. чл. 402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, която била попълнена от неговия син свидетеля Г. Б., който се консултирал с друго лице по телефона. В декларацията било записано, че л и ц е т о работи при юридическото лице, предоставяйки строителни услуги, с работно време от 08.30 до 17.00 часа с два почивни дни /събота и неделя/ и почивка в работния ден от 1 час и 30м., с трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., като е подчертана изписаната дума ,,месечно“.

В декларацията било отбелязано също, че лицето е ,,поел ангажимент към М. Г.“.

Видно от представения по делото Договор № 2024-2-06/03.08.2024г., за изпълнение на СМР, М. Г. е представляващ, в качеството на управител на дружеството жалбоподател.

Нарушението било извършено на 27.08.2024г., около 12:20ч., когато лицето било заварено на горепосочения обект.

При проверката освен това лице били установени още 2 лица, които полагали труд на горепосочения обект като работници от една бригада – свидетелите Г. Б. и И. Й..

На място, при проверката, членовете на бригадата подписали декларации, на предоставена бланка от проверяващите ги лица. Не се установява по делото, бланките да са били предварително попълнени или да са попълнени под принуда или под диктовка от проверяващите служители на ДИТ – С., каквото възражение се въвежда от процесуалния представител на жалбоподателя. Разпитаните свидетели, за които е констатирано, че са работили на обекта не сочат такива твърдения, а жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на това.

От свидетелските показания на О. и П. се установява, че свид. Б. провел телефонен разговор с друго лице /,,управителя на фирмата“ според свид О., който също разговарял с него, а контактът му предоставил свид. Г. Б., който свидетелства в този смисъл. Според свид. П. -,,младото момче говореше с някой по телефона, обади се по телефона, но не знам на кого“. /, което му дало указания как да попълни декларациите, предвид че същият попълнил декларацията и на баща си свид. М. Б., който не носел очилата си и затова не могъл да се справи сам.

2

От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, се установява, че свидетелите Г. и М. Б.и и И. Й., са работели по монтаж на окачен таван, като същите са били наети от М. Г., който е управител на дружеството жалбоподател. Същото е страна по договор с ,,Е. Б. “ ЕООД, с предмет: извършване на СМР в ОУ ,,В. Л.“ – гр. З., съобразно КСС, включващо доставка и монтаж на растерен таван.

Работата по обекта свидетелите изпълнявали в помещенията, предоставени от наелото ги лице, с негови средства и материали, с регламентирано време за работа – от понеделник до петък, между 8:30 и 17:00 часа, с два почивни дни – събота и неделя /в този смисъл са показанията на всеки от свидетелите-работници/.

Резултатите от проверката били удостоверени в изготвен Протокол за извършена проверка с № ПР 2433158/31.10.2024г.

На 31.10.2024г. е изпратена писмена покана до дружеството нарушител за съставяне на АУАН. Поканата е редовна и съдържа както фактическо описание на евентуално нарушение /описано като време, място, и в какво всъщност се състои нарушението – неговата обстоятелствена част/, така и правна квалификация на нарушението което гарантира възможност на жалбоподателя още на този етап да организира правото си на защита в пълна степен и съобразно потребностите си.

Поканата е връчена чрез пощенски оператор на сочения за нарушител, за което е оформено известие за доставка.

По повод така установеното нарушение срещу жалбоподателя е съставен от свид. В. О., на 08.11.2024г., АУАН с бланков номер 21-2400126. Актът е съставен в присъствието на законния представител на сочения за нарушител, като от негова страна е вписан израза ,,възразявам и ще предоставя допълнителни документи“, без да ги изложи.

След запознаване с административната преписка, административнонаказващият орган, е издал атакуваното Наказателно постановление, връчено на жалбоподателя, чрез пощенски оператор, на 18.12.2024г. /видно от известие за доставяне на л.39/. Съдът не констатира нарушение по реда на връчване на НП, като намира, че е редовно, в съответствие с реда, установен по НПК, съответно приложим предвид препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.180и сл. от НПК.

Както в АУАН, така и НП, по един и същи начин е описаната фактическата обстановка и са посочени, като нарушени едни и същи разпоредби.

В срок, жалбоподателят е упражнил правото си да оспори посоченото НП.

Действително, по делото се установява, а и не се оспорва, че лицето М.

Б., заедно с Г. Б. и И. Й. са работели на обект Основно училище „Васил Левски" гр.Златоград, обл.Смолян, във времето, посочено о АНО.

Спорът се концентрира относно това дали е налице прикрито трудово правоотношение между работника на обекта М. Б. и дружеството3 жалбоподател, така както е възприето от въззиваемия.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите О. и П., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти по делото, както и от приетите писмени доказателства, включително и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, описани в протоколи от осз.

В по-голямата си част свидетелските показания на свидетелите М. Б., Г.

Б. и И. Й. също безпротиворечиво установяват възприетата по-горе фактология и се ползват с вяра от съда.

Същевременно обаче, налице са противоречия относно това дали са сключвали писмени договори с дружеството-жалбоподател и към кой момент.

Така, свид. Й. първоначално сочи, че няма директни отношения с ,,П. Е.

К.“, и ,,не съм подписвал никакви документи и не съм сключвал договори с тази фирма“. На следващо място, сочи: ,,попълвахме нещо, но какво беше, не си спомням“.

Свидетелят М. Б., спрямо когото в конкретния случай е установено нарушението на дружеството, твърди: ,,не съм попълвал лично декларации, договори с тази фирма за трудово възнаграждение“.

По делото са представени и следните писмени доказателства – граждански договори с работниците от 26.08.2024г., които длъжностните лица от ДИТ-С. са установили на обекта, протоколи/акт обр.19 от 09.09.2024г. и декларации от 12.11.2024г. от всеки от работниците, адресирани до жалбоподателя.

Същите представляват части документи, които не носят достоверна дата, което не изключва възможността да са създадени за целите на административнинаказателното производство за прикриване на трудово правоотношение.

Отделно от това, сами по себе си сочените писмени доказателства не установяват различни факти и обстоятелства от възприетите от съда досежно изпълнението на строителни дейности от сочените свидетели.

По делото е разпитано, в качеството му на свидетел, и лицето Д. Д. – служител в ДИТ-С.. Видно от показанията на същия, лицето е участвало единствено при проверката по документи на 28.10.2024г., но няма преки впечатления относно констатираното нарушение, поради което свидетелските му показания не са източник на сведения и не подлежат на самостоятелен анализ от страна на съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

Процесният АУАН отговаря на всички законови изисквания за 4 съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила.

Доказването на обстоятелства, дисквалифициращи деянието като административно нарушение /такива, сочещи на правомерно и съобразено с изискванията на КТ поведение на работодателя/ са в тежест на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

Съдът намира, че по делото липсват надлежни и относими доказателства, от които да се установява противното, поради което следва да се приеме, че посоченото в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение действително е осъществено от страна на жалбоподателя.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес, и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на АУАН не са налице процесуални нарушения, както и посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава от събраните доказателства.

Актът е съставен от В. О., на длъжност инспектор в ДИТ С., който с оглед заеманата длъжност и разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ във вр. с чл.

21, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на трудовото законодателство.

Разпечатката съдържа 60 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1b21e51-3062-4ccc-8ae8-7c3a12c0bf5b