Акт от 22.11.2022, Административен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр.

Сливен 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 218/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл.

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .

Образувано е по жалба на Р.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, УРН ******, подадена чрез адв. Я.И.Т. ***, със съдебен адрес ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г. на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата е заявено искане за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, алтернативно да бъде прогласен за нищожен.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски. С Определение № 171/09.06.2022 г. по делото съдът е оставил без разглеждане жалбата, поради просрочие и е прекратил делото. С Определение № 8114/27.09.2022 г. по адм.дело № 7899/2022 г. на Върховен административен съд – Осмо отделение е отменено Определение № 171 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело № 218/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р.Х.К., подадена чрез упълномощен процесуален представител, в частта й по предявеното искане за обявяване нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ и е прекратено производството по делото в тази му част и е върнато делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на Р.Х.К., подадена чрез упълномощен процесуален представител, в частта й по предявеното искане за обявяване нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител. С писмено становище чрез пълномощник оспорва жалбата в частта й, с която се иска обявяване нищожността на оспорения акт, като неоснователна и недоказана. По съществото на спора счита, че акта е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2016 г. от страна на ЗП Р.Х.К., ЕГН ********** е подадено заявление за кандидатстване № 20/04/1/0/01912 от същата дата. Обект на инвестицията е „Изграждане на животновъдна ферма за 50 крави, закупуване на техника и оборудване за подобряване изхранването и отглеждането на животните в стопанството". Съгласно представен бизнес план, кандидатът възнамерява да построи кравеферма за 50 крави и приплоди и да закупи трактор, челен товарач и ремарке за работа в стопанството, както и оборудване за животновъдната ферма - доилна инсталация, млекоохладителна вана и автоматични поилки за крави. В представения от з. п. и одобрения от ДФ „Земеделие" при кандидатстването бизнес план изрично е записано, че „стопанството на кандидата не отговаря на изискванията и стандартите на ЕС и за да продължи да развива животновъдната дейност е необходимо извършване на инвестиции - построяване и оборудване на нова кравеферма, която да отговаря на изискванията".

На 12.12.2017 г. е сключен договор между ДФ „Земеделие" и Р.Х.К.. съгласно който размерът на одобрените разходи възлиза на 701 147,34 лв., а одобрената субсидия е на стойност 420 688,41 лв.

Съгласно сключен анекс V от 06.11.2020 г. към договор с ДФ „Земеделие" крайният срок за извършване на инвестицията е 15.03.2021 г.

На 30.09.2019 г. от страна на бенефициерът е подадена заявка за междинно плащане № 20/04/1/0/01912/2/01, съгласно която на 11.12.2019 г. е изплатена субсидия в размер на 107 514,33 лв. за следните активи: трактор Kubota М5 111, челен товарач Kubota, LA 1855 и транспортно ремарке Кобзаренка TSP 6 t.

Заявка за второ междинно плащане от страна на ползвателя не е подадена.

На 15.04.2021 г. е подадена заявка за окончателно плащане № 20/04/1/0/01912/3/01, като със същата от страна на бенефициера не са заявени одобрени разходи за СМР дейности и закупуване на съоръжения по договори с „Н. Ч." ЕООД и „Д. строй" ООД, както и разходи за проектиране по договор с „Аякс - П" ЕООД. С подадена заявка за окончателно плащане са заявени само разходи за бизнес план по договор с „Афродита" ЕООД и извършени разходи за доклад за енергийна ефективност по договор с „Енкон Сървисиз" ООД. Общо в размер на 8 600.00 лв.

При извършване на административни проверки по подадена заявка за окончателно плащане № 20/04/1/0/01912/3/01 от 15.04.2021г. е установено следното: при подаване на заявка за окончателно плащане от страна на бенефициера не е представено становище от Българска агенция по безопасност на храните, удостоверяващо (БАБХ), че земеделското стопанство отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарните изисквания съгласно изискванията на т. 23 от част А „Общи документи" на приложение 13 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства'' от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 9 от 21.03.2015 г.) за животновъден обект № **********; към заявката за плащане от страна на ползвателя документи е приложено единствено заявление до Областна дирекция по безопасност на храните гр. Сливен с вх. № СН-2153 от 15.04.2021 г., както и подписана от страна на бенефициера декларация към заявката за плащане, приета при условията на липса и/или нередовност на документи.

С уведомително писмо за отстраняване на нередовност с изх. № 01-6500/2612 от 25.05.2021 г. на ДФ „Земеделие" до Р.Х.К. са изискани допълнителни документи, един от които е становище от БАБХ, че земеделското стопанство отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарните изисквания за животновъден обект № **********. На 09.07.2021 г. с писмо с вх. № 01 -6500/2612#2 от същата дата е постъпил отговор във Фонда, но изисканото становище не е представено, както и не е представено обяснение от страна на бенефициера.

С уведомление с вх. №*** от 16.03.2021 г. бенефициерът заявява, че не е изградил и се отказва от СМР дейностите, оборудването и проектирането на обекта на втори и трети етап от изпълнение на договора с ДФ „Земеделие" с обща стойност на одобрени разходи 482 192,62 лв.

Молбата на Р.Х.К. е разгледана от страна на ДФ „Земеделие“, но същата не е уважена и не е сключен анекс за отпадане на част от активите, т. к. съгласно предходно сключен анекс, а именно Анекс V от 06.11.2020 г. към договор с ДФ „Земеделие", крайният срок за извършване на инвестицията е 15.03.2021 г., а горецитираното уведомление за исканата от страна на бенефициера промяна на договора е депозирано с писмо с вх. № 02- 6500/1547 от 16.03.2021 г. на ДФ „Земеделие", т.е. след крайния срок за изпълнение на инвестицията и без да са посочени обективни причини за исканата промяна.

С писмо с изх. № 02-6500/1547 от 13.08.2021 г., ДФ „Земеделие“ е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК, във връзка с подадената заявка за окончателно плащане №20/04/1/0/01912/3/01 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., като на Р.Х.К. е предоставена възможност да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. Цитираното писмо е връчено на адресата на 08.09.2021 г.

В указания 14-дневен срок, с писмо с вх. № 02-6500/1547#5 от 23.09.2021 г. К. е депозирал възражение, с приложени към него документи с искане да не бъде издаван АУПДВ.

На 24.01.2022 г. е издаден процесния

АУПДВ № 20/04/1/0/01912/3/01/04/01 на ДФЗ Изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г., с който на Р.Х.К., ЕГН ********** *** УРН: ****** се отказва пълно изплащането на финансова помощ общо в размер на 5160 лева, представляващо окончателно плащане по Заявка № 20/04/1/0/01912/3/01 от 15.04.2021 г. съгл. Договор № 20/04/1/0/01912 от 12.12.2017 г. и се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 107 514.33 лв.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът прави следните правни изводи:

Жалбата подадена от Р.Х.К., с която се иска прогласяване на нищожност на оспорения АУПДВ е процесуално допустима, тъй като съгласно чл.168, ал.3 от АПК нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл.149, ал.1-3 от АПК. Предмет на разглеждане в настоящото производство е само искането за обявяване на нищожност на оспорения акт.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът намира жалбата, с която се иска прогласяване на нищожност на процесния АУПДВ за неоснователна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове теорията и съдебната практика /напр. Решение № 2742 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2011 г. / са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3). Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление; 4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5). Превратното упражняване на власт е порок водещ до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност.

На първо място като безспорен критерий за нищожност е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта.

Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията на Република България и АПК прогласяват принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. В Тълкувателно решение № 2/91 г. на ОСГК на Върховния Съд е посочено, че "всяка некомпетентност води до нищожност". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, вкл. интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11а от ЗПЗП, ДФ „Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателната агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция.