Решение № 926 от 03.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Н. П. К. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603201 по описа за 2023 година , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частния обвинител М. Д. М. срещу присъда от 26.01.2023 г. по НОХД № 17240/2020 г. на СРС, НО, 147-ми състав, с която подс. Н. Й. С. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В жалбата и допълнението към нея се излагат съображения, че постановената присъда не съответства на доказателствата по делото, които установяват, че подсъдимият е извършил инкриминираното Д.ие. Предлага се обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

1

В съдебно заседание на представителят на СГП изразява становище, че въззивната жалба на частния обвинител е неоснователна, тъй като присъдата на първоинстанционния съд е постановена след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и е правилна.

Защитниците на подс. Н. С. оспорва въззивната жалба на частния обвинител. Считат, че районният съд е установил фактическа обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно е постановил оправдателна присъда, която следва да бъде потвърдена.

Частният обвинител М. М., редовно призован, не се явява в съдебното заседание на въззивната инстанция.

Подсъдимият Н. С. поддържа заявеното от своите защитници.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свид. М. Д. М. живеел на адрес гр. София, ул. ****, като той и брат му притежавали ½ от дворното място към имота. Подсъдимият Н. С. бил собственик на партерния етаж на същия адрес и на другата ½ част от дворното място.

Между свид. М. и подс. С. съществувал дългогодишен спор относно собствеността на имота и двамата били в изключително влошени отношения.

Свид. М. претендирал, че собствеността върху целия имот му принадлежи, като считал, че бабата на подс. С. нямала право да наследява имота, поради което завел множество дела за разрешаване на гражданско-правния спор.

Поради същата причина свид. М. се държал агресивно към подс. С., считал го за неканен гост, който живее в къщата, без да има право на наследство. Много 2 често, когато подсъдимият С. се появявал в имота, свид. М. започвал спорове с последния, които прераствали в скандали от страна на свид. М.. Често последният сигнализирал органите на 02РУ-СДВР, като се оплаквал, че подс.

С. му пречи или заплашва, което водело и до чести посещения на органите на реда в имота на свид. М.. Свид. М. крещял на подс. С. и на лицата, които го придружавали-свид. М. и М.а, да се махат от имота, който бил негов, отправял обидни думи към подсъдимия: „да се махаш, наркоман, боклук“.

Враждата между свид. М. и подсъдимия С. датирала от дълги години, като първоначално била насочена към вуйчото на подсъдимия - Светлозар, който се грижил за майка си, която била инвалид, след което се пренесла към подс.

С..

На 02.04.2019 г., около 18.15 часа, свид. М. се прибрал в дома си на адрес гр. София, ул. ****. Той влязъл в двора на имота си и тръгнал да отключва входната врата към втория етаж. В същият този момент свид. М. чул звук, наподобаващ според него изстрел от пистолет. Той отключил вратата към втория етаж, влязъл вътре и сигнализирал по телефон 112, като съобщил на оператора, че подс. С. произвел изстрел с пистолет към него, а преди това стрелял по домашното му куче, след което подс. С. напуснал имота с велосипед. Свид. М. съобщил за влошените си отношения с подсъдимия във връзка със спора за имота, твърдял, че подс. С. е наркоман и че е подал жалба срещу него в прокуратурата на 17 август. След разговор с дежурния на 02 РУ - СДВР, операторът от тел. 112 му съобщил, че следва подаде жалба в 02 РУ - СДВР. Свид. М. обяснил, че в този момент не му е удобно да го направи и три дни по-късно - на 05.04.2019 г. подал жалба в 02 РУ - СДВР.

На 12.04.2019 г. подс. Н. С. бил извикан в 02 РУ - СДВР и предал притежаваното от него газ - сигнал оръжие марка Зораки, мод. 914 - В, кал. 9 мм, с № 0118 - 000677, с протокол за доброволно предаване.

На предаденото от поде. С. газ - сигнал оръжие била назначена балистична експертиза и допълнителна такава. От заключението на същите се установява, че се касае за стандартно газ - сигнал оръжие, кал. 9 мм.

Пистолетът бил технически изправен и с него бил произвеждан изстрел след последното му почистване, но вещите лица не могат да посочат кога се е стреляло с пистолета.

3

По делото е била назначена и изготвена техническа експертиза на оптичен носител, съдържащ записа на подадения сигнали на телефон 112 от свид. М..

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена, като се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс. Н. С.; показанията на свидетелите М. М., Г.Х., Л. М.а и Р. М.; заключенията по изготвените комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, балистична експертиза, допълнителна балистична експертиза; писмените доказателства, приложени по делото.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните при реализиране на процесуалните им права да правят относими доказателствени искания.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които въззивната инстанция споделя.

В мотивите към обжалваната присъда изключително подробно и задълбочено са обсъдени показанията на свид. М. М., като основен и пряк свидетел на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства. обаче съдът не изгради вътрешно убеждение за основателността на обвинението.

Напълно обосновано и надлежно мотивирано първоинстанционният съд е отказал да кредитира показанията на свид. М. в частта, в която подсъдимият Н. С. е посочен като автор на вмененото му от обвинението Д.ие, установявайки, че тези показания са неубедителни, нелогични и несъответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

Въззивният съдебен състав също намира за житейски неправдоподни показанията на свид. М. за произведен изстрел срещу него, какъвто не е чут от никой от останалите свидетели, въпреки обективната възможност да сторят това.

4

При липсата на други свидетели – очевидци на твърдяния инцидент, напълно обосновано първоинстанционният съд е подложил на подробна съпоставка показанията на свид. М. със съдържанието на записа на обаждането му на тел. 112 и е установил съществени несъответствия между съдържанието на показанията и обективно документираните обстоятелства на направеното от него на инкриминираната дата оплакване до посочения телефон.

Подробно в мотивите към първоинстанционната присъда са обсъдени останалите доказателствени източници – заключенията на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, балистична експертиза, допълнителна балистична експертиза, обясненията на подсъдимия С., показанията на свидетелите Х., М.а, М. и М., като са формирани обосновани изводи за невъзможност от тях да се установи достоверност на показанията на свид. М., на които се основава обвинението.

При така установените противоречия между показанията на свид. М. М. и съдържанието на оплакването му при обаждането на тел. 112, както и липсата на други доказателства за случилото се на инкриминираните дата и място, напълно обосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано по реда на чл. 303, ал. 2 от НПК вмененото на подсъдимия Н. С. Д.ие, изразяващо се в отправяне на закана за убийство, която е могла да възбуди основателен страх за нейното осъществяване, към свид. М. чрез думите „Ще те унищожа“ и държане на насочен към него пистолет. С оглед на това и въззивният съдебен състав не намери основания да приеме различни от формираните от първата инстанция правни изводи, въз основа на които е постановена оправдателната присъда.

Като не установи допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV въззивен състав

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.01.2023 г. по НОХД № 17240/2020 г. на СРС, НО, 147-ми състав.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ

И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6