Решение № 1148 от 27.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. Варна, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Т. Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110200747 по описа за 2023 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Й. М. М., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 442а. -188/18.01.2023 г. на Началник Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на Й. М. М. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 000.00 /хиляда / лева на основание чл. 30, ал.

3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17а., ал. 2 от ЗУЧК .

В жалбата се иска отмяната на НП. Сочи незаконосъобразно. се, че то е

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

1

Моли съда да отмени НП и да присъди сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, като чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт ангажира писмено становище. Моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2022 г. въззивницата М. паркирала л. а. "Хюндай Теракан" с рег. № **********, в к. к. "Шкорпиловци", с. Шкорпиловци, област Варна върху крайбрежната плажна ивица и дюни в границите на морски плаж "Шкорпиловци Север". На същия ден длъжностни лица от Дирекция "Управление на морските плажове" към Министерството на туризма, съвместно със служители на Министерството на вътрешните работи, извършили проверка на морски плаж "Шкорпиловци-север". На място служителите на двете министерства установили наличието на множество паркирани превозни средства в границите на сивите дюни на морския плаж.

Един от паркираните автомобили на горепосоченото място бил този на въззивницата. За извършената проверка бил съставен протокол, който бил подписан от всички участващи в проверката. След запознаване с изпратения протокол, св. Ц. М. - служител в Четвърто РУ-Варна, при ОД МВР - Варна установил, че паркирането на горепосочените автомобили, в това число и този на възз. М. било в нарушение на чл. 17а., ал. 2 от ЗУЧК . Поради това на 22.11.2022 г. той съставил акт за установяване на административно нарушение, Серия АД, бл.№ 442209/22.11.2022 г. В съдържанието на съставения акт били описани установените факти на 09.08.2022 г. и била посочена правна квалификация по чл. 17а ал. 2 от ЗУЧК .

АУАН бил предявен и връчен на възз. М., която го подписала с отбелязване, че има възражения.

2

Такива не постъпили в срокът по чл. 44 от ЗАНН.

Снети били писмени сведения от въззивницата. Вследствие на това и Началник РУ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, , на 18.01.2023 г. издал обжалваното НП № 442а. -188/18.01.2023 г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали преписката по АНП, вкл. АУАН, протокол от извършена проверка на място на морски плаж "Шкорпиловци-Север" и приетите и приложени скици и снимков материал, които не навеждат на различни правни изводи. Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник РУ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т. 5 от заповед № 365з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в 3 сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Обстоятелството, че проверяващите органи от МТ са съставили един протокол, в който са описали своите констатации от деня на проверката на 09.08.2022 г. е ирелевантно за АНП, макар в него да са посочени множество МПС. Всъщност не протоколът от проверката, а съставеният АУАН поставя началото на АНП. Именно с него е повдигнато административното обвинение спрямо възз., така че съставеният протокол, в който са описани множество паркирани МПС, в това число и на възз. не съставлява процесуално нарушение.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.

4

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

На въззивницата е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК , за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК . Нормата на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК предвижда забрана за поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.

Безспорно е установено, от събраните гласни и писмени доказателства, че възз. М. на 09.08.2022 г. не се е съобразила с посочената забрана, като е паркирала управлявания от нея лек автомобил с рег. № ********** върху крайбрежна плажна ивица и дюни, разположени в границите на морския плаж "Шкорпиловци-Север", находящ се в к. к. "Шкорпиловци", общ. Долни чифлик, област

Варна имот № *** и № *** по кадастралната карта на с. Шкорпиловци, област Варна.

Видно от събраните гласни и писмени доказателства мястото където е извършено нарушението попада в границите крайбрежната плажна ивица и дюни. Съгласно § 1, т. 4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър.

Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Именно неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е имало, на мястото където е бил паркиран автомобила на въззивника. Какъв вид дюни е имало и дали въззивницата е съзнавала точния вид на дюната обаче, е ирелевантно в случая, доколкото безспорно дюните са част от морския плаж, където е забранено паркирането. В тази връзка не приемам възраженията на защитата, че не били посочени в НП в коя точно зона "а " или "б" попадали дюните на морски плаж Шкорпиловци Север, където е извършено нарушението.

5

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че възз. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК , за което била ангажирана административно наказателната и отговорност, тъй като именно тя на посочената в НП дата е паркирала автомобила си на територията на морския плаж "Шкорпиловци – Север". Като правоспособен водач на МПС въззивницата е длъжна да се съобразява с всички закони, действащи в Република България, касаещи управлението и паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че не се е запознал с тях и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин не води до отпадане на отговорността му за извършеното нарушение.

Съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени възраженията за липса на яснота относно конкретното място на нарушението. Съгласно дефиницията на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК за морския плаж като обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата, вкл. и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж, както и на дефиницията в § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК на понятието "пясъчни дюни". Поради изключителността на тези природни образувани, които се формират от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър и на растителността върху някои от тях, поради рядкото им среща на континента, ги правят приоритетни за запазване и защита, поради което в ЗУЧК са регламентирани забраните за престой и паркиране върху тях. Поради това неоснователни са аргументите на възз. посочени в приложените по преписката възражения, които са основани на правилата в Закона за движение по пътищата, които не могат да дерогират забраните в специалния ЗУЧК.

Правилно е била ангажирана и отговорността и съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1 000.00 до 3 000.00 лв. или с имуществена санкция от 3 000.00 до 5 000.00 лв., за всеки който в нарушение 6 на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по тежко наказание.

Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивницата това е първо нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се съдържат данни за извършени други административни нарушения от въззивницата. Именно поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова нарушение – 1 000.00 /хиляда/ лв. За съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя касае запретено от закона поведение, свързано с опазването на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т. 1 /. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у въззивницата чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административно наказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да се накаже с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство.