Определение № 611 от 12.12.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно гражданско дело № 20242000500491 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

С Определение № 2595 от 10.10.2024 г. Бургаският окръжен съд е прекратил производството по въззивно частно гражданско дело № 20242100501079/2024 година, образувано по частната жалба на Г. Б. Г. от село К., община Р. против Определение № 3459 от 10.06.2024г. по гр. д. № 7676/2023г. на Бургаския районен съд, с което не е допуснато изменение на предявения от жалбоподателя иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен с ответника Р. И. М. от с. Д., община Ср. предварителен договор от 19.09.2023г. за покупко-продажба на жилищен имот в гр. Бургас чрез увеличаване на размера на претенцията от такава за ¼ идеална част от имота на такава за ½ идеална част.

Окръжният съд е приел, че определението на районния съд не подлежи на обжалване, тъй като всъщност не се касае за изменение на иска, а за предявяване на нов иск.

Ищецът Г. Б. Г. е подал частна жалба срещу определението на въззивната инстанция като е изложил доводи за неговата незаконосъобразност.

Счита, че е поискал надлежно увеличение на претенцията си по реда на чл.

214 от ГПК, която не била предявена като частична.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Ответникът Р. М. и третото лице - помагач Анг. Д. не са изразили становище.

1

Бургаският апелативен съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят Г. Г. е предявил пред районния съд иск по чл. 19, ал.

3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен с ответника Р. М. предварителен договор от 19.09.2023г. за покупко-продажба на жилищен имот в гр. Бургас.

В обстоятелствената част на исковата молба обаче са изложени противоречиви твърдения относно начина, по който е сключен договорът и неговия предмет. Сочи се от една страна, че продавачът Р. М. се легитимирал като съсобственик на процесното жилище заедно със сестра си М. М.а (при равни квоти) и заявил, че се подписва и от нейно име. От друга страна се изтъква, че М. М.а не била страна по договора, без да се пояснява дали всъщност ответникът не е обещал съгл. чл. 23 от ЗЗД, че тя ще се задължи с прехвърлянето на нейната идеална част при същите условия (данни за последното се съдържат в молбата по отделения насрещен иск).

На следващо място, макар да е посочил, че е договарял за прехвърляне на целия имот, ищецът сам е ограничил претенцията си до ¼ идеална част като е изложил разсъждения по въпроса за собствеността, които не са част от основанието на иска. В специалното производство по Глава ХХХІ от ГПК съдът извършва служебна проверка за вещните права на обещателя към момента на приключване на устните състезания, след което решава дали предварителният договор може да бъде обявен изцяло за окончателен, стига да е надлежно сезиран.

Искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е конститутивен и предявяването му за част от спорното право е по-скоро изключение. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД.

При тези констатации е необходимо първоинстанционният съд да даде на ищеца указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за отстраняването на противоречивите му твърдения относно страните и предмета на предварителния договор, както и относно дирената защита.

В отговор ищецът трябва недвусмислено да заяви какви претенции по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предявява и срещу кого. Санирането на коментираните нередовности би имало обратно действие, поради което производството по отделения насрещен иск е ирелевантно.

При нередовна искова молба няма как да се говори за надлежно изменение на иска. Затова правилно като краен резултат окръжният съд е 2 отказал да контролира постановеното определение на първата инстанция по молбата по чл. 214 от ГПК. Ето защо обжалваният въззивен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2595 от 10.10.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20242100501079 по описа за 2024 г. на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с изложеното в мотивите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3