Решение № 53 от 24.06.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Берковица, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Административно наказателно дело № 20251610200253 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от И. К. Г. против Наказателно постановление № 12002057 от 16.09.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Монтана., с което на жалбоподателя, е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева/ 5112.92 евро на основание чл. 416 ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 415 ал. 4 от КТ за извършено нарушение на чл.

402 ал. 2 от КТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като видно от съдържанието на обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочено кой е работодателят и не се обосновава твърдението, че Г. е бил управител на такъв работодател. Оспорва твърдението, че лицата на разклона за село М. са били в трудовоправни отношения с работодател, чийто управител е Г.. Счита, че нормата на чл. 415 ал. 4 от КТ е неприложима.

В съдебно заседание страните редовно призовани жалбоподателят чрез неговия процесуален представител поддържа жалбата и основанията за отмяна на оспорения акт .Наказващият орган се представлява от юрисконсулт К., която моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, в това число всички писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото административно-наказателната преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 21.08.2025 г. контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда“ 1 гр. Монтана извършили проверка в обект „аварийно възстановяване на пъ т MON 1026”, в частта преди разсклона за с.М., и установили лицето И. К. Г., който изгонил двама от работещите в обекта, които режели с резачки падналите и повалени клони. След като контролните органи се легитимирали той отказал да представи личните си данни пред тях и отказал да попълни предоставената му декларация, необходима при проверката. Според проверяващите органи с тези действия И. Г.в качеството си на длъжностно лице - управител, на което е поверено ръководенето на работници в обекта, възпрепятства контролен орган при изпълнение на неговите функции.

За констатираното нарушение на място Л. К. Р. на длъжност старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана съставил на жалбоподателя АУАН № 12-002057 за нарушение на чл. 402 ал. 2 от КТ. Актът е подписан от двама свидетели. Нарушителят отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на полицейския служител Ц. С. А. като свидетел по отказа на нарушителя да подпише акта. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН дружеството не е депозирало писмени възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана, с което на жалбоподателя е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева/ 5112.92 евро на основание чл. 416 ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 415 ал. 4 от КТ за извършено нарушение на чл. 402 ал. 2 от КТ.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят Л. Р. твърди, че по време на проверката са установили три лица на място, две от които режели клони и почиствали паднали дървета и жалбоподателя. Р. посочва, че се представил на жалбоподателят и той му заявил, че е управител. След това Р. се насочил към другите две лица, за да попълнят декларация, но Г. също дошъл към тях и те напуснали обекта. Р. предложил на Г. да обясни в какво качество е изгонил работниците, но той отказал да отговори и да си предостави личните данни. В тази връзка било поискано съдействие от полицейските органи като след тяхното пристигане на място била установена самоличността на жалбоподателя. Свидетелката Ш. също присъствала на проверката и видяла трима човека, двама от които режели дърветата, а жалбоподателят ги контролирал. Посочва, че след като поискали лицата да попълнят декларации Г. ги изгонил и самият той отказал да предостави личните си данни.

Разпитани бяха и двама свидетели в полза на жалбоподателя, които са неговия син и брат. Свидетелите заявиха, че те са лицата, присъствали на обекта, и са били там, за да помогнат на жалбоподателя да почисти паднали дървета на входа на собствения си имот.

Разпитани бяха и полицейските служители, пристигнали на място, като същите разказаха, че след тяхното идване жалбоподателят оказал съдействие и предоставил личните си данни.

Съдът приема за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на данните и доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, представените от страните в хода на делото писмени доказателства и разпита на свидетелите. Всички посочени доказателства са непротиворечиви и установяват фактите по делото, така както са посочени по2 горе.

С оглед на установените факти по делото и след като извърши служебна проверка на обжалвания акт съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 19.09.2025г. по пощата видно от обратна разписка на лист 8 от делото.

Жалбата е подадена на 03.10.2025г. тоест в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, считано от връчването. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 416 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Видно от разпоредбата на чл. 399 от КТ цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” като Дирекция “Инспекция по труда” е специализирано териториално звено към нея. Съгласно Устройствен правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, приет с ПМС №313/05.10.2022 г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда осъществява правомощията на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН. В УП на ИА „Главна инспекция по труда“ е предвидено, че инспекторите при и по повод изпълнение на служебните си задължения, са контролни органи и при установяване на нарушение на законодателството съставят актове за административно нарушение. Поради това АУАН е съставен от териториално и материално компетентно длъжностно лице главен инспектор при Инспекция по труда Монтана Л. Р.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя като същият е отказал да го подпише. Спазени са преклузивните срокове за издаване на АУАН и наказателно постановление, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

След извършване на дължимата служебна проверка за правилността на обжалвания акт съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административните правила, което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

В наказателното постановление са посочени две законови норми – нарушение по чл. 402 ал. 2 от КТ и санкционната норма на чл. 415 ал. 4 от КТ.

Съгласно чл. 402 ал. 2 от КТ работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

Разпоредбата на чл. 415 ал. 4 от КТ предвижда, че работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на потежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. От обективна страна за да е 3 осъществен този състав на административно нарушение следва да е установено активно поведение – действие на дееца и конкретното качество на наказаното лице – а именно длъжностно лице. Във връзка с предвиденото в чл. 402 ал. 2 от КТ задължение за оказване на съдействие е предвидена друга санкционна разпоредбата и това е чл. 415 ал. 3 от КТ, съгласно която който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на потежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В обжалвания акт е описано конкретното активно поведение на дееца – изгонил работниците на обекта, за да осуети проверката от контролните органи. Наред с това в обстоятелствената част е посочено и друго изпълнително деяние, а именно жалбоподателят отказал да попълни предоставената му от контролните органи декларация и отказал да предостави личните си данни, за което контролните органи са поискали съдействие от полицията. Жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 10 000 лева като виновно длъжностно лице по смисъла на чл. 415 ал. 4 от КТ за нарушение по чл. 402 ал. 2 от КТ. Съдът намира, че в обжалваното наказателно постановление е допуснато смесване на правила за поведение и санкционни разпоредби като е посочено, че за нарушение по чл. 402 ал. 2 от КТ жалбоподателят се санкционира с размера на санкцията по чл. 415 ал. 4 от КТ вместо с правилната санкция по чл. 415 ал. 3 от КТ. Тоест в процесното наказателно постановление е налице неправилно отразена санкционна разпоредба и неправилно определена глоба в размер на 10 000 лева за нарушение по чл. 402 ал. 2 от КТ. Посоченото разминаване е съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на наказателното постановление.

На основание чл. 63д от ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Дружеството е представлявано от адвокат и своевременно са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева/664.68 евро и 160 евро допълнителен хонорар за трето съдебно заседание. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.

36 от Закона за адвокатурата в редакция към датата на уговаряне на хонорара.

Административно-наказващият орган чрез своя процесуален представител е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за частично основателно. Според правилото на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от тази наредба и съобразно стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Наложената глоба е в размер на 10 000 лева, при което минималният адвокатски хонорар възлиза на сумата от 1300 лева/664.68 евро.

Съобразно решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е 4 прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Съдът като съобрази цитираната задължителна практика на СЕС и в съответствие с практиката на българските съдилища след постановяването на това решение на СЕС приема, че възнагражденията по Наредба № 1/09.07.2004 г. могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са задължителни и обвързващи за съда. По делото са проведени три съдебни заседания, в които е присъствал процесуален представител на жалбоподателя, приети са различни писмени доказателства и са разпитани 7 свидетели.