Решение № 266 от 20.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Бургас, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500800 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 13592/18.04.2022г. по описа на РС Бургас, подадена от „Симекс” ЕООД, ЕИК 102110133, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к/с “Славейков“, бл.150, вх.1, ет.1, представлявано от Стойко С. Трифонов, против Решение № 496 от 22.03.2022г. постановено от РС Бургас по гр.д.№ 7730/2021 по описа на същия съд.

С него „Симекс“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. С. С., ЕГН **********, сумата от 2550,17 лева, с която дружеството неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца С., който заплатил данъчни задължения на „Симекс“ ЕООД в този размер към ТД – Бургас на НАП на 28.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 02.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и 593,80 лева, представляващи разноски по делото.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно, както и необосновано.

Сочи се, че мотивите на първоинстанционния съд, че въззивното дружество се е обогатило за сметка на въззиваемия са неправилни, тъй като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника в случая не произтичат от един и същи факт или от обща група от факти, т.е. между тях липсва връзка на конекситет. Процесните задължения не са изискуеми и съответно с плащането им, дружеството било лишено от правните 1 възможности да погаси задължението в удобен за него момент, или същото да бъде погасено по давност, или да бъде обжалвано. В тази връзка счита, че с процесното решение се достига до недопустимо принудително събиране на задължения. Изразява несъгласие с извода на съда, че ответникът се е обогатил чрез спестяване на имуществени разходи, които е следвало да стори, тъй като данъците били неизискуеми.

Счита за неправилно становището на съда, че ответникът бил неизправна страна към момента на сключване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот, тъй като е подал декларация с невярно съдържание. Заявява, че в декларацията си по чл.264, ал.1 ДОПК, дружеството е декларирало, че няма подлежащи на принудително изпълнение задължения, което отговаря на истината, тъй като по отношение на процесните суми няма образувано производство по принудително изпълнение. Ищецът е имал възможност да се откаже от договора за покупко-продажба, ако е считал, че задълженията за данък са пречка отношенията му с банката кредитор. Намира, че ако наличието на данъчни задължения за дружеството – продавач е било толкова важно за купувача, това следвало да бъде договорено или в предварителния договор, или в договора за покупко-продажба.

Изразява недоволство от разширителното тълкуване от страна на съда на представено по делото доказателство, а именно удостоверение от ОББ АД от 18.06.2021г.

Счита, че съдът не е взел под внимание обстоятелството, че ищецът е заплатил процесната сума въз основа на собствените си взаимоотношения с банката – кредитор по повод учредяване на договорна ипотека. Намира за неоснователен извода на съда, че ищецът е обеднял поради заплащането на процесната сума, тъй като същият е имал възможността просто да се откаже от имота. Изразява становище, че не само не е налице обогатяване за дружеството, но че и самото то е претърпяло загуба, продавайки имота на ищеца.

Твърди, че за да е налице обогатяване за дружеството чрез спестяване на разходи, следва тези разходи да бъдат действително дължими и да не съществува възможност за тяхното възстановяване или опрощаване. Заплатеният от ищеца данък не може да се счита за разход, защото дружеството е имало възможността да обжалва въпросния данък като недължим, или същият да бъде опростен.

Моли решението да бъде отменено, като а вместо него да се постанови ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Петя Колева – процесуален представител на Г. С. С..

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Заявява, че в производството пред първоинстанционния съд ищецът безспорно е установил факта на обогатяване на ответното дружество чрез спестяване на имуществени разходи за дължими данъци, които са заплатени от С.. Също така безспорно е установено, че обедняването и обогатяването произтичат от обща група факти, а именно договорът за покупко-продажба на недвижим имот, продажната цена по който следва да бъде платена с лични средства на купувача и с банков кредит срещу учредяване на ипотека в полза на банката след погасяване на изискуеми данъчни задължения за имота. Въпреки наличието на задължения, дружеството бездействало и не е 2 заплатило дължимите от него данъци.

Счита за несъстоятелни доводите в жалбата относно неизискуемостта на данъчните задължения, тъй като видно от приложената към исковата молба справка за задълженията на дружеството, всички те са с настъпил падеж към датата на извършеното плащане и дружеството вече било в забава.

Изразява несъгласие с оплакванията в жалбата относно невъзможността за дружеството да обжалва начисления данък, или задължението му да бъде погасено по давност. Намира за ирелевантен довода, че неплащането на данъка рефлектирало само в отношенията между купувача и банката, като заявява, че е налице изрично съгласие на управителя на дружеството, че продажната цена ще бъде заплатена по банков път чрез банков кредит.

Счита, че представеното по делото удостоверение от 18.06.2021г. е кредитирано правилно от съда.

Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

В съдебното заседание, проведено пред въззивната инстанция, управителят на въззивното дружество Трифонов поддържа становището, че искът е неоснователен. Сочи, че не е налице неоснователно обогатяване. Заявява, че ищецът е заплатил текущи задължения на дружеството, за да получи кредит и да не бъде развалена сделката, поради което намира, че е налице основание за плащането на тези задължения и плащането е изцяло в интерес на ищеца. Счита, че въззиваемият неправилно заявява, че задълженията са подлежали на принудително изпълнение. Подчертава, че на 21.06.2021г. въззивното дружество е изпълнило задължението си и е прехвърлило имота на ищеца, а на същата дата е вписана и ипотеката. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

Процесуалният представител на въззиваемия пледира решението да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно, съобразено с целия доказателствен материал. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от законния представител- настойник на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:

Г. С. С. е предявил пред Районен съд- гр.Бургас осъдителен иск против „СИМЕКС“ ЕООД за сумата от 2550,17 лв., представляваща заплатено от него задължение на ответника към ТД на НАП.

Сочи се, че на 21.06.2021г. ищецът и Е.Й. закупили недвижим имот от ответното дружество, за което бил съставен нотариален акт. Ответното дружество декларирало пред нотариуса, че няма непогасени задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни 3 вноски. На същия ден върху имота била учредена договорна ипотека в полза на банка „ОББ“ АД, тъй като по- голямата част от продажната цена следвало да бъде заплатена чрез банков кредит от същата банка. Въпреки вписаната договорна ипотека, банката- кредитор блокирала цялата сума по кредита, поради това, че било установено задължение на дружеството- продавач към ТД на НАП, като било поставено условие това задължение да бъде погасено. Въпреки многобройните разговори между страните ответното дружество не заплатило дължимата сума, макар че лично управителят му на 28.06.2021г. представил на ищеца справка, от която се установявали задълженията на дружеството към същата дата.

Принуден от бездействието му, на 28.06.2021г. ищецът заплатил дължимите от ответника данъци и такси към ТД на НАП в размер на 2550,17 лв. След това ищецът многократно разговарял с управителя на ответното дружество сумата да му бъде възстановена, като го уведомил за искането си чрез телепоща и нотариална покана.

Претендира връщане на платената сума, с която ответното дружество се е обогатило неоснователно за негова сметка като си е спестило средства, дължими от него като данъчен субект, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането на задължението. Ангажира доказателства.

Правното основание на предявения главен иск е чл.59, ал.1 ЗЗД, а на претенцията за обезщетение за забавено плащане- чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответното дружество е представило отговор на исковата молба, с който е оспорило исковете като неоснователни. Твърди, че искът е недопустим, тъй като разпоредбата на чл.59 ЗЗД е субсидиарна форма на защита, която може да се упражни при липса на друга правна възможност за защита, а в случая това не било налице. Ищецът можел да търси защита на правата си посредством и във връзка със сключените предварителни договори и окончателния такъв. Ако за ищеца било от значение обстоятелството, продавачът да няма задължения, той следвало да договаря този факт към момента на сключването на договорите между страните.

Оспорва твърдението, че бил неизправна страна към момента на сключването на договора за покупко- продажба, подавайки декларация със съдържание, което не отговаря на обективната действителност. Сочи, че в декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК било декларирано, че дружеството- продавач няма подлежащи на принудително изпълнение задължения. От представената справка било видно, че дружеството има задължения, но по отношение на тях няма образувано производство по принудително събиране.

Оспорва и твърденията, че между страните са водени многобройни разговори.

Проведени били два- три разговора, единият- по инициатива на дружеството, за да се запознае с претенциите на ищеца, като било отправено искане към последния адвокатската покана да бъде изпратена по куриер. Твърди, че ищецът заявил, че Трифонов е бизнесмен и от него могат да се изкарат пари, което поведение счита за недопустимо.

По същество намира иска за неоснователен. В отношенията между страните, свързани с прехвърлянето на недвижимия имот на 21.06.2021г. ответната страна била изцяло изправна и добросъвестна. Крайният срок за заплащане на продажната цена бил 26.06.2021г., а в действителност същата постъпила в полза на продавача едва на 4

30.06.2021г., от което следвало, че купувачите са неизправната страна по договора, за което не са заплатили никакви неустойки и обезщетения за забава. По повод твърдението на ищеца, че отпускането на банковия кредит било поставено в зависимост от установените задължения на ответното дружество, ответникът твърди, че в чл.II от нотариалния акт било уговорено, че неотпускането или неусвояването на кредита не освобождава купувачите от задължението им за заплащане на пълния размер на продажната цена до 26.06.2021г. Сочи, че преди сключването на сделката от банката е било издадено удостоверение, с което продавачът бил уведомен, че банковия кредит ще бъде отпуснат при определени условия, сред които не фигурирало наличието, съответно- липсата, на задължения, още повече подлежащи на принудително изпълнение.

На следващо място са развити доводи, че ищецът черпи права от своите действия, изразяващи се в заплащане на една определена парична сума в полза на трето лице, като обвързва и обосновава заплащането й с настъпването на други фактически и правни последици- отпускането на ипотечния кредит. Настъпването на тези събития обаче било следствие отношенията между ищеца и банката, въз основа на водени между тях преговори за сключването и учредяването на договорна ипотека. Намира за недопустимо и неоснователно искането ответното дружество да бъде поставено в положение на длъжник на ищеца в следствие действия, извършени от последния. Заявява, че твърдението на ищеца, че е намалил имуществото си за сметка на ответното дружество, предвид извършеното плащане, е абсолютно неоснователно, понеже ищецът извършил плащането и обеднял за свои цели и нужди и по никакъв начин това не може да бъде свързано с поведението на ответното дружество. Акцентира, че обедняването и обогатяването произтичат от коренно различни групи факти и обстоятелства, поради което не са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване на претенцията на ищеца. Неправилно било и твърдението на ищеца, че ответното дружество се е обогатило като е спестило заплащането на разходи. Сумата от 2550,17 лв. представлявала данък, начислен на дружеството съгласно подадена от него данъчна декларация. В трайно установената съдебна практика, за да се счете, че е налице спестяване на разходи, било необходимо тези разходи да бъдат действително дължими и да не съществува възможност за тяхното връщане, възстановяване и опрощаване. Начисленият от ТД на НАП данък можело да бъде обжалван като недължим от дружеството, можело да се сключи споразумение с НАП и да се стигне до опрощаване на част от дължимия данък. Ето защо ответникът счита, че сумата, платена от ищеца на 28.06.2021г. не можело да се счете за разход и да се вмени като тежест за заплащане от страна на ответното дружество, което разполагало и разполага с правото си на защита спрямо установените задължения на ТД на НАП.