Решение № 457 от 23.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Бургас, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20202100502082 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано e по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас , с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, подадена чрез гл.ю.к. Гергана Владимирова, против решение № 1828/29.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1938/2020 г. по описа на РС– Бургас, с което Областна дирекция на МВР – Бургас е осъдена да заплати на Г. Я. Р. от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.*, вх.*, ап.*, сумата от 1794.61 лв.- допълнително възнаграждение за 245.96 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143; сумата от 267.58 лв. – сборна мораторна лихва за забава върху отделните месечни вземания, изчислена от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, до предявяването на иска, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 380 лв. за направените по делото разноски. С решението ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 121.78 лв. и 200 лв. за разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.

Счита за неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения, заплатен на ищеца нощен труд и положения такъв от него. Според въззивника необосновано и 1 несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на БРС, че тази разлика представлявала извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд, като съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ. Сочи, че ЗМВР е специален нормативен акт, уреждащ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1, в закона няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно прилагане на КТ и издадените по неговото прилагане подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ, като в ЗМВР е обоснован различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. на служителите. Поради това счита, че размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи по специалните правила на ЗМВР и в издадените наредби и заповеди на Министъра на МВР. Намира разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ за неприложима, тъй като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми предпоставки, предвидени в ал.1 от същата – продължителността на нощното работно време да е по-малка от продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР нощният и дневен труд са с еднаква продължителност от 8 часа и по отношение на държавните служители в МВР не е налице работа по трудови норми. Счита също, че районният съд не е съобразил целта на коефициента от 1,143, която е да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той полага 7 часа труд през нощта да получава трудово възнаграждение за 8 часа, като в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, тъй като извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън установеното работно време. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не прави доказателствени искания. Претендира разноските пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия ищец Г.

Я. Р., подаден чрез пълномощниците му- адв.Балбазанова и адв.Солинков от БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като са изложени пространни съображения. Изразява се съгласие с изводите на БРС и се моли за потвърждаване на обжалваното решение. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноски.

Съгласно проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК с Определение № 742/ 29.03.2022 г.въззивната жалба е допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи решението за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред БРС по исковата молба на Г. Я. Р. ЕГН 2

**********, чрез адвокати Веселина Балбазанова и Пантелей Солинков от АК-Бургас, със съдебен адрес: град Бургас, улица „Пиротска“,№ 21, етаж 1, офис 2, против ОД на МВР – Бургас, съдържаща обективно кумулативно съединени претенции, изменени(увеличени по размер) в открито съдебно заседание, с които ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 794,61 лв. - главница, представляваща допълнително възнаграждение за 245,96 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143; сумата от 267,58 лв., представляваща сборна мораторна лихва за забава върху отделните месечни вземания, изчислена от 30-то число на месеца, следващ съответното тримесечие до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото.

За да обоснове претенциите си ищецът е твърдял, че през процесния период е полагал труд на длъжността „младши експерт/командир на отделение“ в сектор ОП „Охрана обществен ред“ към 5-то РУ - гр. Бургас при ОД на МВР, като е работил на 12-часови смени по график, включително и през нощта. Твърдял е също, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143, се получавала разлика от 245,96 часа (след направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 794,61 лв. (след направеното изменение в размера на главницата), което не му е заплатено от ответника.

Претенциите са с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5, т.2 ЗМВР/в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В своевременно подадения от ответника писмен отговор, исковете са оспорени по основание и размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.

Твърди се обаче, че през процесния период е действала наредба на министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитането и компенсирането му, т.е. не е налице празнота в нормативната уредба и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ) не следва да се прилага по аналогия, поради което исковете са изцяло неоснователни. Заявено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните главници за месеците януари, февруари и март 2017г. Молил е за отхвърляне на исковете. Дирил е направените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд е счел заявените претенции за основателни, възраженията на ответната страна за необосновани и е осъдил последната да заплати на ищеца поисканата главница, ведно със законната лихва за забава от 01.04.20г. до пълното й изплащане и мораторна лихва върху нея от всяка забава, до подаването на исковата молба.Присъдени са също разноски и държавна такса за производството.

Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:

3

Установената от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е спорна пред въззивния съд. С оглед на това настоящият състав възприема изцяло възприетата от районния съд и съобразена със събраните в процеса доказателства такава, а именно: през процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд на длъжността „младши експерт/командир на отделение“в сектор „Охрана обществен ред“ към 5-то РУ - гр. Бургас при ОД на МВР, където е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.

Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, възприето изцяло от съда, като компетентно, обективно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. ищецът е отработил общо 1 720 часа нощен труд, възлизащи преизчислени с коефициент 1,143 на 1 965,96 часа дневен труд, а разликата между преизчисления и реално положения труд е 245,96 часа, за които се дължи възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 794,61 лв.

Сумата не е изплатена.

Мораторната лихва върху тази главница от датата на падежа на всяко плащане, до датата предхождаща предявяването на исковата молба(31.03.20г.), е в размер на 267,58лв.

По правните изводи:

Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че НСОРЗ е неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която да бъде преодоляна при субсидиарно правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен.

Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно, а за 4 работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.

Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.

Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност на работното време.