Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.06.2021, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
36/2021
Подписан
10.06.2021
В сила
29.03.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.186, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4, т.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, б. "г" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е

№239 гр. Хасково., 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Х., в открито съдебно заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №36/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „В. **“

ЕООД, гр.Х., подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-677-0073661/27.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 3 дни“.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. На първо място се твърди, че при издаването ѝ било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота и неяснота в мотивите. В нея било посочено, че в обекта е констатирано наличие на регистрирано и работещо фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Липсвала обаче изрична констатация, че ЕСФП с всички средства за измерване, включени в състава ѝ, в това число и нивомерната система, не отговаряли на изискванията на § 8 от ПЗР на НИД на Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. Посочено било веднъж, че от извършената справка в информационната система на НАП било установено, че за периода от 20.04.2020 г. до 01.10.2020 г. към НАП, по изградената дистанционна връзка, не били изпращани данни от нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа чрез ФУ, след което било записано, че от извършена справка в информационния масив на НАП – ПП „ФУДВ“ се установявало, че необходимите данни за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта не били предавани към НАП по установената дистанционна връзка за период 01.04.2020г. до 01.10.2020 г. Това водило до неяснота на описаните и възприети за доказани от административния орган факти. В същото време се твърдяло, че за периода от 20.04.2020 г. до 01.10.2020 г. в обекта била осъществявана търговска дейност. При това положение липсвала логическа връзка между констатациите и правните изводи, до които стигнал административният орган, за неспазването на реда за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП. Именно това обосновавало несъответствието на изложените в заповедта мотиви с изискването на чл.59, ал.2 от АПК. Процесуалното нарушение ограничавало правото на адресата на акта. На следващо място се счита, че заповедта е издадена при липса на правно основание и в несъответствие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Изложени били теоретични положения, без да била посочена конкретната тежест на нарушението и на последиците от същото.

При положение, че се сочили конкретни обстоятелства, взети предвид при определяне на продължителността на мярката, следвало тези обстоятелства да са точно и ясно визирани, а също и това как същите оказвали влияние на решението на административния орган и на извода му за тежестта на нарушението. Освен това, неправилно било посочено и прието от органа, издал административния акт, че нарушението „запечатване на търговски обект“ било констатирано при извършената проверка на място в обекта. Напротив, при извършената на 01.10.2020 г. проверка липсвала констатация за каквото и да е нарушение, извършено от страна на дружеството. От проверката в обекта не било констатирано нарушение на реда и начина на подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП. Всички конкретно установени факти в протокола за извършване на проверка сочили, че в обекта имало монтирано, регистрирано, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство, в случая ЕСФП, с изградена дистанционна връзка с НАП. Посочена била датата на регистрация на същото в НАП - 02.01.2020 г. Така, щом това устройство било регистрирано в НАП, то това означава, че ФУ отговаряло на съответните изисквания на наредбата и била установена дистанционна връзка с НАП по данъчния терминал, за което свидетелствало върнатото потвърждение. За извършеното проточване на гориво от трите колонки в обекта, както и от изведените два броя Z отчети при поставената „Х“ задача, било установено, че от ЕСФП била изпратена и постъпила в НАП по изградената дистанционна връзка точна и пълна информация.

Не било установено разминаване и между фактически наличните пари в касата и тези по ФУ. Констатирано било, че в обекта, съгласно изискванията на наредбата, се водила и КДФО за наличното ФУ. Тоест, не били констатирани никакви нарушения, които можело да доведат до укриване на приходи. От извършена последваща справка в информационната система на НАП било установено, че от монтираната в обекта ЕСФП за периода 20.04.2020г. до 01.10.2020 г. нямало изпращани данни от НИС за наличните количества горива, подавани автоматично към НАП, макар, че за този период от извършената справка в ИС на НАП в ПП „ФУДВ“ от подадените ДФО, било установено да били извършвани продажби на гориво от обекта. Не било налице твърдяното нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При положение, че ЕСФП, с всички свързани към нея елементи, работило, то това означавало, че не била прекъсната дистанционната връзка с НАП. Какви данни същото подавало по монтирания данъчен терминал, нямало как да бъде установено от дружеството. Липсвала логика да се приеме, че задълженото лице направило така, че ФУ да предава другите данни, а данните за наличните количества горива от НИС да не подава към НАП на посочения интервал от време. Същевременно от констатацията на проверяващия орган се виждало, че при монтиране и въвеждане в експлоатация на тази ЕСФП по изградената данъчна връзка с НАП били предавани всички данни, вкл. и тези от нивомерната система, след което по причини, за които дружеството нямало никаква вина, от ФУ не били получавани данни за НИС, като същевременно били получавани другите данни, които също се предавали автоматично от ФУ. В случая, от обективните данни не се установявало по безспорен начин извършването на нарушението. За всеки един ден се изпращала информация към сървъра на НАП за дневните отчети от ФУ и същата била постъпила. Макар от ФУ да не били предавани данните от НИС на всеки шест часа, то тази информация била генерирана в паметта на устройството, а също била налична и приложена в КДФО и винаги можело да бъде извлечена и проверена от НАП. Не можело да се приеме за безспорно установено, че дружеството нарушило реда и начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото административният орган не установил по категоричен начин каква била причината, поради която за посочения период не били предадени автоматично данните от НИС за наличните количества гориво, на всеки шест часа, дали в случая ставало дума за пропуск в създадената организация в ТО, за пропуск от страна на приходната администрация или на независещи от човека фактори, технически проблем. В жалбата се навеждат и доводи за несъразмерност на продължителността на ПАМ. Предвид изложените съображения се моли съдът да отмени заповедта за ПАМ. Претендират се разноски по делото.

Ответникът, Началник отдел

„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен вид и в съдебно заседание, изразява становище в насока законосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Х., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) в обект, сер.АА №0073548/01.10.2020 г., на 01.10.2020 г., в 11.00 ч., в присъствието на Я. П. С. – управител, длъжностни лица в ЦУ на НАП са извършили проверка в обект „бензионостанция“, находящ се в с.К., ул.„А.“ №., общ.Х., стопанисвана от „В. **“ ЕООД.

В протокола е вписано, че в обекта се извършва продажба на дизелово гориво, бензин и пропан-бутан. В него били разположени четири броя подземни стационарни резервоари за съхранение на горивата, 4 бр. броя колонки за зареждане на гориво с 3 бр. пистолети. В обекта била монтирана 1 бр. ЕСФП (електронна система за фискална памет). Представени били КАФО, свидетелство за регистрация на ЕСФП. При започване на проверката бил отпечатан отчет от НИС, посочващ наличието на гориво в резервоарите, както следва: резервоар №1 – 5571 л., резервоар №2 – 5580 л., резервоар №3 – 9425 л., както и показания на ел. броячи на пистолетите в бензиностанцията. След проточването на горивото бил отпечатан нов „зет“ отчет от ЕСФП и на електронните броячи на пистолетите на бензиноколонките. Не се установила нова разлика от фактически проточеното гориво по показанията на електронните броячи.

Зададена била „Х“ задача, при която се установило, че за издадените 2бр. „зет“ отчети настъпила коректна точна информация в НАП. ЕСФП било въведено в експлоатация на 02.01.2020 г. В протокола е посочено Я.С.да се яви в НАП, опис Х., на 12.10.2020 г., като представи 1бр. писмени обяснения за липсата на предоставени периодични данни от НИС от 20.04.2020 г.

В ПИП сер.АА №0073661 от 16.10.2020 г. е посочено, че при извършена на 01.10.2020 г. проверка на търговски обект – бензиностанция, находаща се в с.К., ул.“А.“ №*, стопанисван от „В. **“ ЕООД, в хода на извършени контролни действия относно удостоверяване предаването на данни в НАП от регистрираната в обекта ЕСФП, марка „Ойл сис“ 2.0 DKL, с конкретно посочени индивидуализиращи характеристики, било установено, че за периода от 20.04.2020 г. до 01.10.2020 г. липсвали данни от НИС – TLS за наличните количества гориво, подавани автоматично на всеки шест часа.

Отбелязано е, че за посочения период в търговския обект била извършвана продажба на горива, което се потвърждавало от издадените дневни финансови отчети, съхранявани в КДФО за 2020 г., и от справки в информационните масиви на НАП. За същия период от време не били изпращани данни от НИС за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки 6 часа чрез ЕСФП по установена дистанционна връзка към НАП.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-677-0073661/27.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.

„г“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.3, във вр. с чл.3, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, на „В. **“ ЕООД, гр.Х., представлявано от Я. П. С., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект– „бензиностанция“, находяща се в с.К., ул. „А.“ №*, и забрана за достъп до него за срок от 3 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В заповедта е посочено, че при извършена на 01.10.2020 г. проверка на търговския обект било констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3, ал.2 от Наредба №Н - 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не спазило изискванията на цитираната наредба, като не предавало по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. Записано е, че при проверката е установено, че в горепосочения обект е налична 1 бр.

ЕСФП модел Ойл Сис 2.0 – Д - КL, с ИН на ФУ OS006057 и ИН на ФП 58007389, с бензиноколонки тип - ADAST 8951.31, нивомерна система тип „ТLS-2“, ЦРУ-РС и ФП DATECS FP800 1 бр., БИМ № 169/FS от 01.04.2019г., регистрирана в НАП с рег.№ 4373934/02.01.2020 г. След проверка в информационните масиви на НАП било установено, че за периода от 20.04.2020 г. до датата на проверката – 01.10.2020 г., не били предавани данни от нивомерната измервателна система за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа. Описано е, че в обекта били налични 4 бр. подземни стационарни резервоара за съхранения на горива от които 3 бр. функциониращи и 1 бр. неработещ. Последно предадените данни от НИС за наличните количества горива, автоматично подавани на всеки шест часа, били от дата 20.04.2020 г. в 07:12:02ч., което било видно от справка за регистрираните регулярни съобщения за налични количества горива, измерени от НИС за ЕСФП с ИН на ФУ OS006057. По време на проверката се установило, че за периода от 20.04.2020 г. до датата на проверката в търговския обект били извършвани продажби на гориво, което се потвърждавало от изведените дневни финансови отчети, съхранявани в КДФО за 2020 г., и справка в информационните масиви на НАП. От извършена справка в информационния масив на НАП - програмен продукт „ФУДВ“, за период 01.04.2020 г. до 01.10.2020 г., се установило, че необходимите данни за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта не били предавани към НАП по установената дистанционна връзка. Така били нарушени разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с Приложение №1 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №Н - 18/13.12.2006 г. на МФ - Функционални изисквания, раздел III б, точка 1, буква „е“, предл. последно, във вр. с чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС, което се явявало основание за прилагане на принудителната административна мярка.