Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 06.04.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 180/2021
Вид
Решение № 95
Подписан
06.04.2021
В сила
27.04.2021
Състав
Александър Симеонов Станчев

Цитирани разпоредби

  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183, ал.4, т.9, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Русе , 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Александър С. Станчев при участието на секретаря Олга В. Петрова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20214520200180 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №20-1085-001856/09.06.2020г., издадено от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против М. С. С., с ЕГН**********, за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лв., на основание чл.183, ал.4, т.9, пр.2 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от М.С., която е допустима като подадена в законоустановеният срок. В нея същата твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, представител, който поддържа жалбата. явява се упълномощен

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и релевира писмено становище, че подържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.01.2020г., около 22,31ч. служител на сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе констатирал, че л.а. марка „Рейндж Ровър“, с рег.№***, бил 1 паркиран/спрян за престой в гр.Русе, на ул.“Майор Атанас Узунов“, като автомобила бил разположен до друго престояващо/паркирано ППС от страната движението на други ППС /на активната за движение пътна лента/.

Поради това този пол. служител направил снимков материал и съставил фиш за налагане на „глоба“ сер. СТ №6339/08.01.2020г., за който поставил уведомление върху автомобила. Впоследствие, собственика на процесния автомобил – Х.Ф. подал жалба против фиша. Била образуваната пол. преписка в хода на която на 15.05.2020г. Ф. попълнила Декларация по реда на чл.188, в която посочила, че е предоставила за ползване автомобила си на жалб.М.С. в деня на констатиране на нарушението. На 19.05.2020г. жалб. С. също попълнил такава декларация, в която посочил, че поради продължителния период от време не може да си спомни кой е управлявал процесния автомобил на 08.01.2020г. По делото било установено, че жалбоподателя е трайно нетрудоспособен /със 100 % инвалидност според ЕР на ТЕЛК – приложено по делото/, нуждае от чужда помощ за да се придвижва и не е правоспособен водач на МПС. Преценявайки горните обстоятелства св.М.Д. съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№632985/19.05.2020г., в графата на който и при връчването му жалбоподателя вписал бланкетно, че има възражения, а въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Допуснато е съществено нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН.

В АУАН и НП е посочено като правната квалификация за нарушена разпоредбата на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, съответстваща на словесното описание на извършеното нарушение, изразяващо се в това, че жалб.М.С. бил паркирал/спрял за престой МПС марка „Рейндж Ровър“, с рег.№***, който бил разположен до друго престояващо/паркирано ППС от страната движението на други ППС /на активната за движение пътна лента/. По делото не е доказано кой е извършителя на нарушението, т.к. несъмнено процесния автомобил не е бил управляван и/или паркиран на процесното място и ден от жалб.С., поради естеството на здравословното му състояние /100 % нетрудоспособност/. Според попълнената на 15.05.2020г. по реда на чл.188 от ЗДвП декларация става ясно, че собственик на автомобила е лицето Ф., което от своя страна го е дало за ползване на жалбоподателя. Според попълнената на 15.05.2020г. по реда на чл.188 от ЗДвП декларация става ясно, че жалбоподателя не може да си спомни кой е управлявал/паркирал процесния автомобил на процесната дата, т.к. било изминало много време от тогава.

Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят с обжалваното от него НП не е доказано по несъмнен начин да е извършено от жалбоподателя.

2

Така констатирано като деяние от жалбоподателя води на извод за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, тъй като административно наказателната отговорност в случая е лична съгласно чл.6 от ЗАНН. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят физически няма възможност поради здравословното си състояние да управлява автомобила, а и не е негов собственик, за да са налице която и да е от хипотезите на чл.188, ал.1 която регламентира лицата, които могат да понесат при определени условия административно-наказателната отговорност.

Задължение на административно-наказващият орган е да докаже всички обстоятелства, които са описани в АУАН и НП, като доказването им включва извършване на всички възможни действия за установяване на извършителя, което от своя страна е процесуално нарушение от страна на АНО по чл.52, ал.4 от ЗАНН, касаещо обжалваното НП.

За да се оформи обвинението по административното нарушение, което се твърди в АУАН и НП, че е извършил жалбоподателя, е следвало да се проведе пълно и всестранно разследване на релевантните обстоятелства по административната преписка за да се мотивира и изготви конкретно и съответстващо на доказателствата обвинение за извършено нарушение, от кого е извършено, и виновно ли е извършено, като очевидно в случая и при събраните на първоинстанционното производство, и пред въззивната инстанция доказателства, не може да се формира извода за доказано по безспорен и категоричен начин административното нарушение в което е обвинен, да е извършено жалбоподателя.

Въз основа на гореизложените мотиви, Съдът намира, че са налице съществени основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Поради гореизложените мотиви, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1085-001856/09.06.2020г., издадено от Началник сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Русе, против М. С. С., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лв., на основание чл.183, ал.4, т.9, пр.2 от ЗДвП.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от получаване на известието, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3