Решение № 620 от 21.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

С. Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от С. Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100500740 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от К. Г.

Т. въззивна жалба против Решение № 1041/11.07.2024 г. по гр.д. № 3299/2023 г. на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Т. субективно съединени искове по чл.

45 ЗЗД за солидарно осъждане на В. К., Д. К., И. Б., Н. И., В. С. и С. Д. за сума в размер от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от ответниците неимуществени вреди, претърпени в резултат на взетото от тях решение, обективирано в т. 4 от дневния ред на проведено на 04.10.2023 г. заседание на АС при ВТАК, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба /06.11.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е невалидно, недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост.

Жалбоподателят счита, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е обсъдил всичките му доводи и представените в тази връзка доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като счита, че посоченото нарушение се приравнява на липса на мотиви. Навежда доводи за нищожност на обжалвания 1 съдебен акт поради липса на мотиви, като цитира съдебна практика в тази насока. Счита, че решението е неправилно, тъй като не е уважено искането му за отвод на съдебния състав по делото и същото е постановено в нарушение на чл. 22 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата Д. К. е подала отговор на въззивната жалба. Заема становище за необоснованост на подадената жалба, като счита, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно. Твърди, че ищецът не е доказал твърденията си за претърпени неимуществени вреди поради удължаване на срока за произнасяне по образувана срещу него дисциплинарна преписка. Посочва, че в случая не са доказани предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност на ответниците, поради което моли и обжалваното решение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е подаден отговор от В. К., в който се сочи, че подадената жалба не съдържа конкретни указания в какво се състои порочността на първоинстанционното решение и е изцяло неоснователна. Посочва, че обжалваният съдебен акт е валиден, тъй като е постановен от компетентен съд, в писмена форма, надлежно подписан, като волята на съда е ясна и разбираема. Излагат се съображения за допустимост на постановеното съдебно решение. Счита, че решението е правилно доколкото не е било налице основание за отвод на първоинстанционния съдебен състав, като във въззивната жалба липсват други доводи в тази насока. Изложени са подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение, като се посочва, че ответниците, в рамките на правомощията им по чл. 137, ал. 2 ЗА, са взели решение за удължаване на срока за извършване на проверка, поради което не е налице противоправно и виновно извършено деяние. Счита, че ищецът не е доказал да е претърпял неимуществени вреди във връзка с решението на Адвокатски съвет от 04.10.2023 г., нито причинна връзка между твърдяното противоправно поведение и вредите. Поддържа направеното възражение пред първоинстанционния съд, че ответниците не са пасивно легитимирани по предявения иск. Моли съда да потвърди обжалваното решение изцяло.

В срок е подаден отговор на въззивна жалба от И. Б., в който се заема становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Счита, че в жалбата са наведени бланкетни оплаквания, свързани с липсата на мотиви, като намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен и мотивиран извод за неоснователност на иска. Посочва, че ищецът носи тежестта на доказване относно предпоставките за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД, но не е представил годни доказателства относно твърденията си за противоправност на действията на ответниците. Счита, че правилно първоинстанционният съд не е уважил искането на ищеца за отвод, доколкото липсват обстоятелства, които да породят съмнение в безпристрастността на състава. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното решение.

2

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е подаден отговор от В. С., според който подадената въззивна жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като съдът потвърди първоинстанционното решение. Посочва, че въз основа събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до верни и точни правни изводи и е приложил правилно материалния и процесуалния закон. Твърди, че от изложеното във въззивната жалба не става ясно кои факти и доказателства според жалбоподателя не са обсъдени, респективно не са интерпретирани правилно. Намира, че възражението за наличие на основание за отвод е неоснователно, като липсва съмнение в безпристрастността на съдебния състав.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. И. и С. Д..

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на мотиви. На първо място, според настоящия съдебен състав изложените от първоинстанционния съд мотиви в пълна степен кореспондират с неговата воля, отразена в диспозитива на съдебното решение и не могат да бъдат приравнени на липса на мотиви, както твърди жалбоподателят. На следващо място, следва да бъде посочено, че мотивите към решението не са част от него, като нарушаването на изискването за мотвираност на съдебния акт не означава липса на решение. Освен това, такова нарушение може да обуслови отмяна на съдебното решение като неправилно, но не и неговото обезсилване /в този смисъл - Решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 572/2011 г., IV г. о., ГК/. В случая, доколкото волята на първоинстанционния съд е мотивирана и съдът е изложил както фактически констатации, така и правни изводи за постановяване на своя съдебен акт, то в случая не е налице и неправилност на решението на соченото от въззивника основание.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в 3 предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от К. Г. Т. субективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 53, във вр. чл. 52 ЗЗД против В. И. К., Д. Д. К., И. Б. Б., Н. К.

И., В. П. С. и С. Д. Д.. В исковата молба ищецът твърди, че упражнява свободна професия като адвокат, като след постъпил срещу него сигнал във ВТАК, е била образувана дисциплинарна преписка № 6/2023 г. Посочва, че с решение на Адвокатския съвет при колегията, обективирано в протокол № 13/04.10.2023 г., е било прието срокът на проверката да бъде удължен с един месец по съображения, изложени от докладчика по преписката ответника адв.

Н. И.. Изтъква, че в резултат на това удължаване е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 6000 лв. /съгласно протоколно определение от 30.05.2024 г., с което е допуснато изменение в размера на иска/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на взетото от тях решение, обективирано в т. 4 от дневния ред на проведено на 04.10.2023 г. заседание на АС при ВТАК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. К. И., който оспорва предявения иск и моли за неговото отхвърляне като неоснователен. Не оспорва, че е определен за докладчик по образуваната дисциплинарна преписка № 6/2023 г., както и че срокът на проверката е бил удължен. Оспорва твърдението, че са налице виновни и противоправни действия от негова страна, които да обуславят търсенето на деликтна отговорност и че ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди.

В депозирания от В. И. К. отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че ответниците са председател и членове на Адвокатски съвет при ВТАК, в правомощията на който е разглеждането на сигнали и жалби за извършени от членове на колегията нарушения. Твърди, че процесното решение е било взето с единодушие от Съвета, в рамките на правомощията му по чл. 137, ал. 5, изр. 2 ЗА. Поддържа, че физическите лица, членове на АС, не са пасивно легитимирани да отговарят по иск за вреди в резултат на решения, взети от колективен орган. Освен това, допълва, че от страна на ответниците не е извършено противоправно виновно деяние, че ищецът не е претърпял твърдените неимуществени вреди и че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно деяние и вредите.

В депозирания отговор, ответникът В. П. С. заема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излага подробни съображения, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявената претенция в качеството си на член на колективен орган. Счита, че ако в 4 резултат на дадено решение на колективен орган са възникнали вредни последици в нечия правна сфера, то засегналият би могъл да претендира ангажиране на отговорността на самото юридическо лице, чийто орган е взел решението. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. Д. К., която заема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че членовете на колективния органи на юридически лица не отговарят лично за вреди, причинени на трети лица. Поддържа, че с вземането на решение за удължаване на срока за произнасяне по образуваната дисциплинарна преписка по никакъв начин не е нарушено правото на ищеца да упражнява адвокатска професия, както и че действията на АС са били в рамките на компетентността му. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност.

В законоустановения срок е постъпил и писмен отговор от ответника И.

Б. Б., който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. Твърди, че процесното удължаване на срока за извършване на дисциплинарната проверка е осъществено в рамките на компетентността на АС, поради което и липсва противоправно деяние като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.

В депозирания отговор ответникът С. Д. Д. оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Сочи, че не е гласувала по процесната точка от дневния ред на събранието. Независимо от това, счита, че удължаването на срока на дисциплинарната проверка е законосъобразно действие, осъществено в рамките на правомощията на органа.