Решение № 955 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20231100509613 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 10292 от 15.06.2023 г., постановено по гр. д. № 33405/2021 г. , по описа на Софийски районен съд, ГО, 42-и състав, е уважен предявения иск от ищеца ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, срещу ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с правно основание чл. 411, изр. 1 във вр. чл. 45 ЗЗД.

За плащане на сума в размер на 2589,86 лева, представляващо застрахователно обезщетение по щета № 0300-19-77750572, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане. Искът е оттхвърлен до пълния претендиран размер от 2589,87 лева. С решението ответникът ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на на ЗАД „Алианц България“ АД сумата от 927,14 лева на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Срещу решението е подаден въззивна жалба от ответника в която се навеждат правни доводи за неправилност и необоснованост напостановения съдебен акт, в частта в която СРС е уважил предявения от ищеца иск. Поддържа се, че съдът е достигнал до грешен извод относно механизма на процесното ПТП и по отношение на виновността от страна на водача на застрахованото в ищцовото дружество МПС.

Твърди се, че СРС не се мотивирал защо дава вяра на показанията на водача на застрахованото при ищеца МПС и са игнорирани свидетелските показания на водача на лекия автомобил, който бил с валидна „Гражданска отговорност“ в ответното 1 дружество. Показанията на св. Р.Д.Р. били логични, последователни, подробни и непротиворечиви. Свидетелят се е бил постарал максимално и достоверно и обективно да изложи личните си възприятия относно процесния инцидент. Поради което съдът е следвало да ги кредитира и е стигнал до грешен извод относно механизма на процесното ПТП. Оспорва решението и в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата, както в частта, в която са присъдени разноските.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в която се поддържа становище за нейната неоснователност. Излага твърдения за правилност на първоинстанционното решение. Излага, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което доказателствената тежест пада върху ответника да обори презумпцията и да доказаже, че водачът на лекия автомобил марка „Хонда“ модел „Сивик“, с рег. № ******** – Р.Р. не е причинил виновно процесното ПТП от 31.07.2019 г. Поддържа че по делото са събрани всички необходими доказателства за доказване на основателността на иска. Твърди че противоправното поведение на водача на процесния лек автомобил се изразява в обстоятелството, че същият е предприел забранена маневра за обратен завой без да допусне движещите се с предимство по бул. Съединение в гр. Хасково автомобил.

Поради което според ищеца противоправното поведение на водача Р.Р. е станало първопричина за настъпване на процесното ПТП. Изведените в свидетелските показания на св. Р. обстоятелства са били категорично оборени от представения по делото частен документ – Двустранен констативен протокол за ПТП от 31.07.2019 г., свидетелските показания на св. Петя Стоянова, включително и заключение по САТЕ, което е прието като неоспорено от страните. Моли се да се повърди постановеното решение в цялост. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По отношение на иска с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право, 2 като застрахователят, при настъпване на застрахователното събитие, изплащайки застрахователно обезщетение, по застраховка „Каско“, по силата на чл. 411 КЗ, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД /, и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".

Доказателствената тежест за установяване на посочените по-горе предпоставки е за ищеца.

По делото не е спорно, че по отношение на л.а. “Пежо“, модел „Експерт Травалър“, с рег. CB ******** КМ към датата на ПТП е сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060. От събраните по делото доказателства се установява, че като застраховател по имуществената застраховка „Каско“ ищецът изплатил застрахователно обезщетение, по договор за имуществено застраховане „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № 19-0300/303/5002285 в размер на 2574,86 лева.

По делото е прието неоспорено заключение на САТЕ. Вещото лице съобразно специалните знания за които е назначено, анализирало и съпоставило доказателствата по делото и приело категорично от техническа гледна точка следния механизъм на ПТП: На 31.07.2019 г. св. П.С., водач на МПС „Пежо“, модел „ Експерт Травалър“ с рег. № ********, се е движил по посока от гр. Хасково за Свиленград. На изхода на града, от бензиностанцията Лукойл излиза водачът на МПС „Хонда“ модел „Сивик“ с рег. № ********, св. Р.Р., който предприема маневра за обратен завой, при която не пропуска преминаването на МПС „Пежо“ и реализира ПТП със същия. При оценката си по реда на чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав напълно кредитира заключението, същото кореспондира с приетото по делото писмени доказателства, в които се съдържа опис на причинените от ПТП вреди на двата участвали автомобила.

Изводите на вещото лице не се разколебават от показанията на св. Р.Р., който признава, че е извършвал обратен завой.

3

Съгласно нормата на чл. 25 от ЗДВП (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Алинея (2) изисква - При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Разпоредбата на чл. 5. (1), т. 1 Задължава Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

В конкретния случай св. Р. не е съобразил поведението си с пътната обстановка с положението, посоката и скоростта на движение на останалите участници и поконкретно не пропуснал преминаването на управлявания от св. С. на л.а. „Пежо“, като бил длъжен да стори това и при този механизъм причинил вреди на застрахованото МПС „Пежо“, с рег. № СВ ********. Ето защо, поведението му е противоправно и виновно, а възраженията в жалбата са неоснователни.

По делото не е спорно – ответникът изрично признава с отговора на исковата молба, че към датата на ПТП бил застраховател на гражданската отговорност на виновния водач Р..

С разпоредбата на чл. 411 КЗ е уредена възможността за встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" от застрахователя по имуществената застраховка. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно 4 превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Изплатеното от застрахователя обезщетение и обичайните разноски, съобразно заключението съответстват на действителната стойност на вредата, като изводите на СРС в тази връзка са правилни и обосновани.

Поради гореизложените съображения решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД ДаллБогг :

Живот и здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 ЕАД сторените от последната инстанция разноски, в размер на 672 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 10292 от 15.06.2023 г., постановено по гр. д.

№ 33405/2021 г. , по описа на Софийски районен съд, ГО, 42-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 сумата в размер на 343,59 евро /672 лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6