Решение № 570 от 13.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110118446 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 107002/01.04.2024 г., уточнена с последваща писмена молба вх. № 187580/07.06.2024 г. на Т. И. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. № , вх., ет., срещу [ фирма ] ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ул. № , с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания за сумата от 2 910,16 лева – главница за потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със законната лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане, и сумата от 28,00 лева – лихва за периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г., представляващи неизплатена част от вземания по изпълнителен лист от 01.07.2010. г., издаден по ч. гр. д. № 14105/2009 г. по описа на СРС, ГО, 92 състав, срещу наследодателя на ищеца – П. Т. М, ЕГН **********, починала на 27.05.2019 г.

В исковата молба, уточнена с писмена молба от 07.06.2024 г., се твърди, че ищецът е наследник по закон на П. Т. М, ЕГН **********, срещу която е бил издаден изпълнителен лист от 01.07.2010. г. по ч. гр. д. № 14105/2009 г. на СРС, ГО, 92 състав, с който последната е била осъдена да заплати в полза на [ фирма ] ЕАД следните суми: 3 971,35 лева – главница за потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със законната лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане, и сумата от 1 482,60 лева – лихва за периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г. Излага се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано ИД № 20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № , в хода на което са били извършени изпълнителни действия до дата 01.01.2019 г., в резултат на които принудително са събрани част от сумите по издадения изпълнителен лист. Поддържа се, че след посочената дата – 01.01.2019 г., по ИД не са били извършвани изпълнителни действия, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК то е прекратено по силата на закона на 1

01.01.2021 г., макар последното формално да е прекратено с нарочен акт на съдебния изпълнител едва на 13.03.2024 г. Твърди се, че непогасената чрез предприетите в хода на ИД № 20108380404549 изпълнителни действия част от вземанията по процесния изпълнителен лист – предмет на предявения отрицателен установителен иск, са погасени с изтичане на петгодишна давност. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което да се установи недължимост на горепосочените суми.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с което искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Навеждат се доводи, че ищецът не е активно легитимиран да предяви процесния иск, доколкото не е заявил изрично дали приема наследството на починалия длъжник по изпълнителен лист от 01.07.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 14105/2009 г. по описа на СРС, ГО, 92 състав. В тази връзка се прави искане за определяне на срок на ищеца, в рамките на който да заяви и/или представи доказателства дали приема наследството на П. Т. М.а или се отказва от него и това изявление, на основание чл. 51, ал. 3 ЗН, да се впише в книгата, предвидена в чл. 49, ал.

1 ЗН. Евентуално развива съображения за неоснователност на исковата претенция, като твърди, че по воденото ИД са извършвани регулярно валидни изпълнителни действия, които са възпрепятствали изтичането на приложимата петгодишна погасителна давност. Счита, че при преценката на последното обстоятелство следва да се съобрази и периода на извънредно положение в страната. Моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо, евентуално за постановяване на съдебно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

С оглед на възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална легитимация по същия на Т. И. М., с проекта на доклад, обективиран в определение от 18.09.2024 г., съдът е указал на ищеца в едномесечен срок от получаване на препис от посоченото определение да заяви дали приема наследството на починалата П. Т. М.а или се отказва от него, като същияте предупреден, че ако не заяви изрично волята си за приемане или отказ от наследството, губи правото да приеме наследството съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗН.

С молба вх. № 346964/30.10.2024 г. Т. И. М. е заявил изрично, че приема наследството на П. Т. М, ЕГН **********, починала на 27.05.2019 г.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е изискано и приложено ч. гр. д. № 14105/2009 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 92 състав, от което се установява, че на 01.12.2009 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Т. М, ЕГН **********, за следните суми: 1./ 3 971,35 лева – главница за потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със законната лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане; 2./ 1 482,60 лева – лихва за забава за периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г., 3./ 412,70 лева – разноски по делото.

С разпореждане от 11.12.2009 г. заповедният съд е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение.

С разпореждане от 01.07.2010 г. /л. 20 – гръб от ч. гр. д. № 14105/2009 г./ заповедният съд е констатирал, че заповедта за изпълнение е влязла в сила сила на 21.06.2010 г. и е разпоредил издаване на изпълнителен лист. По делото не се твърди и не се установява разпореждането от 01.07.2010 г. да е било обжалвано в срока по чл. 407, ал. 2 ГПК, поради което съдът приема, че същото е влязло в сила като необжалвано на посочената от заповедния съд дата.

2

Видно от отбелязване върху заповедта по чл. 410 ГПК, на 01.07.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист за сумите по нея, както следва: 1./ 3 971,35 лева – главница за потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със законната лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане; 2./ 1 482,60 лева – лихва за забава за периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г., 3./ 412,70 лева – разноски по делото.

По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по изпълнително дело /ИД/ № 20108380404549 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № . на КЧСИ.

От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:

Въз основа на процесния изпълнителен лист от 01.07.2010 г., с молба от 02.09.2010 г.

[ фирма ] ЕАД е поискала образуването на изпълнително производство срещу П. Т. М.а пред ЧСИ М. Б., с рег. № . на КЧСИ. С молбата е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на изпълнението.

От приложения към молбата за образуване на ИД изпълнителен лист от 01.07.2010 г. се установява, че той е издаден в полза на [ фирма ] ЕАД и с него лицето П. Т. М.а се осъжда да заплати на посоченото дружество следните суми: 1./ 3 971,35 лева – главница за потребена топлинна енергия през периода м.12.2003. – м. 04.2009 г., ведно със законната лихва от 01.12.2009 г. до окончателното плащане; 2./ 1 482,60 лева – лихва за забава за периода 01.02.2004 г. – 05.11.2009 г., 3./ 412,70 лева – разноски по делото.

С разпореждане от 14.09.2010 г. ЧСИ М. Б. е образувал изпълнително дело срещу П.

Т. М.а – ИД № 4549/2010 г., разпоредил е изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника; разпоредил е да се извършат справки за имущественото състояние на длъжника; наложил е запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в страната и върху трудовото му възнаграждение.

До длъжника П. Т. М.а е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 49797/14.09.2010 г. /л. 67 ИД/, връчена лично на длъжника 30.09.2010 г. Със същата, на основание чл. 428, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е поканил длъжника в двуседмичен срок от получаването на поканата да изпълни доброволно задължението си по подлежащия на изпълнение акт, приложен към поканата.

С разпореждане от 14.09.2010 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор върху вземанията на П. Т. М.а по банкови сметки в различни търговски банки /запорни съобщения на л. 9 – л.

33 ИД и л. 36 – л. 47/.

С разпореждане от 14.09.2010 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на П. Т. М.а, получавано при работодателя ЕТ „Т. М.“ /запорно съобщение на л. 34/.

С разпореждане от 02.08.2013 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор върху пенсията на П.

Т. М.а.

Видно от отбелязвания, извършени на гърба на приложения в процесното ИД изпълнителен лист, кореспондиращи с данните, предоставени от ТП на НОИ – гр. София, Дирекция „Пенсия“, в писмата на л. 77 – л. 89 от изпълнителното дело, в периода от 24.10.2013 г. – 11.12.2018 г. регулярно са правени удръжки от пенсията на П. Т. М, сумите от които са постъпвали по ИД и са служели за удовлетворяване на вземанията на взискателя по него.

С писмо вх. № 01537/11.01.2019 г. ТП на НОИ – гр. София, Дирекция „Пенсия“, е уведомило ЧСИ М. Б., че във връзка с ПМС № 320/20.12.2018 г. и съгласно чл. 446 ГПК преустановява месечната удръжка от пенсията на П. Т. М.а по процесното ИД, считано от 01.01.2019 г.

С молба вх. № 24564/14.05.2019 г. взискателят [ фирма ] ЕАД е отправил искане към 3 съдебния изпълнител за налагане на запор вземанията на длъжника по банкови сметки и върху вземането му за трудово възнаграждение или пенсия.

Страните не спорят, че след 14.05.2019 г. по процесното ИД не са били поискани от взискателя или служебно предприемани от ЧСИ други изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.

Видно от Препис – Извлечение от Акт за смърт № 0716/29.05.2019 г. и Удостоверение за наследници изх. № РКС24-УФ01-138, издадено от Ст.чна община – район Красно село /л. 92 и 93 ИД/, П. Т. М.а е починала на 27.05.2019 г., като е оставила за свой единствен наследник по закон Т. И. М. – син.

С Постановление № 13.03.2024 г. ЧСИ М. Б. е прекратил производството по ИД № 20108380404549, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 01.07.2010 г. по ч. гр. д. № 14105/2009 г. по описа на СРС, ГО, 92 състав, срещу П. Т. М, починала на 27.05.2019 г., чийто единствен наследник по закон е ищецът по настоящото дело Т. И. М., поради погасяването им по давност.

По доводите за недопустимост на иска, релевирани в писмения отговор, съдът намира същите за неоснователни, респ. съдът счита предявеният иск за допустим при следните съображения:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно посочените норми уреждат защита на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание (а дори и да не предприел такива, тъй като разполага с възможността за това по всяко време въз основа на субективната си преценка), като тази защита може да се основава само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно със защитата, регламентирана в чл.