Акт № 6760 от 06.11.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 5298/2026
- Подписан
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1, т. 8 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 6760 гр. София, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Ст. Адова при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20261100505298 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 47/05.01.2026 г., постановено по гр. д. 20576/2025 г. по описа на СРС, 81 състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. С. Х., извършено със заповед № 431/19.02.2025 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. Х. е възстановена на заеманата пред уволнението длъжност „Главен стюард стюардеса Инструктор“ при ответника „Електра Еъруейс“ ООД. С решението ответникът е бил осъден да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ сумата от 16 470 лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода 20.02.2025 г. - 20.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.04.2025 г. до изплащането.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Електра Еъруейс“ ООД, в която се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, тъй като дисциплинарното нарушение на служителката Д. Х. се изразявало не в неустановеното от съда нейно лично участие в нерегламентираните продажба на продукти на борда на самолета, а в бездействието й да осъществи контрол същите нарушения да не бъдат допускани от другите служители при изпълнение на полетите на Еър Арабия. Уронването на доброто име и репутация на работодателя било породено именно от това нейно бездействие 1 да изпълни възложените й трудови задължения, посочено и в заповедта за уволнение, което като отрицателен факт било установено по косвен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В действителност разпитаният по делото свидетел нямал преки наблюдения върху всяко отделно действие на ищцата, но в същото време разполагал със служебна информация под формата на отчети, рапорти и обяснения, които пряко отразявали работата на уволнения служител и на ръководения от него екип. Тези доказателства били допустими и достатъчни при дисциплинарни производства срещу служители на ръководни длъжности. Спецификата на авиационната дейност и отдалечеността при изпълнение на трудовите задължения на кабинния екипаж и на отговарящия за дейността му старши стюард, предполагала предварително утвърдени процедури за контрол и наблюдение, чрез изготвяне на анонимни доклади с фокус върху дейността по идентифициране и управление на риска, а не на доказване на конкретна дисциплинарна вина.
Моли въззивния съд да приеме като доказателства своевременно представените, но изключени от първата инстанция, сведения и обяснения от членовете на кабинния състав, изпълняващ полети за „Еър Арабия“ в процесния период, доказващи извършването на дисциплинарното нарушение.
Съдът допуснал процесуални нарушения като не задължил ищцата да представи намиращите се в нея отчетни форми за изпълнение на задълженията на екипажа по съхранение, продажба и отчитане на паричните постъпления от предадените от доставчика на кетъринг услуги храни и напитки. Ищцата била длъжна да следи за правилното попълване и предаване на тези отчетни форми, като един екземпляр оставал при нея. В нарушение на процесуалните правила съдът не извършил съвкупна оценка на доказателствата по делото като отхвърлил свидетелските показания на прекия ръководител на ищцата без да ги съпостави с данните за полученото срещу нея оплакване. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение, да отхвърли исковете и да му присъди разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. Х., в който жалбата се оспорва като неоснователна, тъй като ответникът не е успял ангажира надлежни доказателства за поведение на ищцата, под формата на действие или бездействие, което да е нарушило трудовите й задължения и да е довело до негативни последици за работодателя й. Свидетелските показания на заинтересовано от изхода на спора лице, инициирало дисциплинарното производство, не почивали на преки наблюдения върху работата на ищцата и поверения й кабинен екипаж.
Показанията се базирали на анонимни доноси, а не на сведения на очевидци на твърдените нарушения. Ищцата е ръководила екипажи в база Казабланка, където не е имало оплаквания по отношение на полетите. Ответникът бил доволен от представянето на служителката си, като уволнението нямало нищо общо с изпълнение на трудовите й задължения. Съдът правилно посочил, че свидетелските показания не почивали на лични впечатления, а на преразказ на анонимни свидетелства без доказателствена стойност. Посочва, че през есента 2 на 2025 г. въззивникът възобновил полетите си за Еър Арабия, двете дружества продължили съвместната си дейност без да има намаление на обема на работа, поради което твърденията за уронване на доброто име на работодателя и злоупотреба с доверието му били неоснователни.
Работодателят сам решил да извърши дисциплинарното уволнение само на базата на посочените анонимни доноси. Оспорва да е допуснато процесуално нарушение от СРС във връзка със задължаването й да представи по делото отчетни форми за извършените продажби на борда на самолетите. Ищцата не е имала задължение да съхранява процесните отчетни форми или да ги предаде на работодателя и не следвало да носи негативни последици от липсата на организация при последния. От свидетелските показания се установявало, че подобни отчети представлявали изключение и за тях не отговарял старшият стюард. Първоинстанционният съд направил задълбочен и аргументиран анализ на събраните по делото доказателства и формирал правните си изводи при правилно разпределение на доказателствената тежест.
Моли съда да потвърди обжалваното решение и да му присъди разноските.
С протоколно определение от 13.10.2026 г. въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо. По наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Д. С. Х. срещу „Електра Еъруейс“ ООД обективно съединени искове, както следва: по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 431/19.02.2025 г. и на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „Главен стюард стюардеса Инструктор“ при ответника „Електра Еъруейс“ ООД; както по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 и ал. 2 КТ за сумата от 16 470 лв., представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода 20.02.2025 г. - 20.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.04.2025 г. до изплащането.
С обжалваното решение съдът е приел от фактическа и правна страна, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор от 22.12.2021г., съгласно който ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „Главен стюард стюардеса - Инструктор“, като правоотношението е било прекратено с обжалваната заповед № 3
431/19.02.2025 г. При уволнението са били спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ – изготвено е било искане за обяснения и в него са описани конкретните вменени на работника нарушения на трудовата дисциплина, а ищцата се е възползвала от правото си на защита като е депозирала писмени обяснения, с които е оспорила извършването на сочените от работодателя дисциплинарни нарушения. Съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение било конкретно и ясно, и покривало изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност и за детайлно описание на вменените нарушения от субективна и обективна страна.
В заповедта били изложени твърдения за осъществена в периода 12.12.2024 г. - 13.01.2025 г. злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име, чрез неизпълнение на задълженията на ищцата да организира и следи продажбите на храна и стоки на борда на отдавания под наем самолет. Поради силно занижените продажби на борда на самолета било проведено разследване, което установило, че в действителност на борда са се продавали стоки, които не са били представени от клиента „Еър Арабия“, в противоречие на постигнатите със същия договорености.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г.М.-Б., работеща на длъжност „Мениджър кабинен състав“, се установявало че в края на 2025 г. били получени оплаквания от „Еър Арабия“ относно извършени неправомерни действия от кабинния екипаж на полети, осъществени от базата в гр. Танжер, Мароко, довели до констатирания спад на продажбите от кетъринг. Свидетелката изискала информация от колегите си в Танжер и Казабланка. В получените обяснения, в по-голямата си част анонимни, се съдържала информация за създадена организация за продажба на незаконни артикули на борда на самолета, както и за други нарушения при предлагането и заплащането на продуктите, като в част от обясненията ищцата била посочена като организатор на посочените действия. При разпита си в съдебно заседание свидетелката е посочила, че в процесния период 12.12.2024г. – 13.01.2025г. не е била в базите в гр. Танжер и гр. Казабланка, както и че не е присъствала на нито един полет, на който е била ищцата. Съдът е приел, че преценени по реда на чл. 172 ГПК свидетелските показания не били от естество да установят твърдените нарушения на трудовата дисциплина, тъй като представлявали преразказ на анонимни показания, а не непосредствени възприятия на свидетеля. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание била инициирана въз основа на съставената от същата свидетелка докладна записка от 06.02.2025 г., която като изходящ от ответника документ с изгодни за издателя си твърдения нямала материална доказателствена сила.
При липсата на други доказателства за нарушение на трудовата дисциплина, искът за отмяна на уволнението се явявал основателен, като предвид безсрочния характер на трудовото правоотношение, основателен се явявал и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. При извод за незаконност на уволнението на ищцата се следвало и обезщетение за оставане без работа за претендирания период, като последното брутно трудово възнаграждение възлизало на 2745 4 лв., а дължимото за периода 20.02.2025 г. - 20.08.2025 г. обезщетение - на 16 470 лв.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 195 от 22.12.2021г., по силата на което ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „Главен стюард стюардеса - Инструктор“, с код по НКПД 51113002 и код по КИД 5110 Пътнически въздушен транспорт, както и че същото е прекратено чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата със Заповед № 431 от 19.02.2025г. на управителя на „Електра Еъруейс“ ООД. Отговорността на ищцата Д. С. Х. е ангажирана за извършени нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – за злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. В процесния случай се твърди осъществено от ищцата в периода 12.12.2024г. до 13.01.2025г. злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на неговото добро име, осъществени чрез неизпълнение на трудовите задължения на служителя по време на полетите, които е изпълнявала за „Еър Арабия“, а именно – да сътрудничи с договорните партньори за извършването на полета; да напътства другите членове на състава, ако открие че има отклонение от стандартните процедури.
Разпечатката съдържа 33 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1abb5f2-32e6-4fcc-bddb-654fcfe22ceb