Решение № 125 от 14.05.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Варна , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Желева при участието на секретаря Силвия С. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно наказателно дело № 20213110201283 по описа за 2021 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 1283 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е. Е.

Н., ЕГН:**********, с адрес :гр. Варна, ул. „Царевец" №7, вх. В, ап.55 против Наказателно постановление № 433а-496/12.11.2020г. на Директор ОД на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

С жалбата се иска отмяна на НП. Твърди се , че изложеното в АУАН серия Д №0290095 от 26.10.2020г. не отговаря на действителната фактическа обстановка, тъй като жалбоподателят бил покрил устата и носа си, поставяйки пред тях друго средство, различно от маска, но в съответствие с разпоредбата на Заповед №РД-01609/21.10.2020г. на МЗ. Сочи се, че в момента на проверката, в книжарница „Ciela" нямало посетители. В тази връзка, се излагат аргументи за приложение на чл.28 от 1

ЗАНН. Сочат се и съществени процесуални нарушения допуснати в хода на АНП. От така квалифицираното деяние, въобще не ставало ясно кой точно законов текст е нарушен и какво е нарушението. Посочването на правната квалификация на нарушението било от съществено значение, като следва между описанието на нарушението и неговата правна квалификация да е налице пълно единство, тъй като това влияело върху правото на защита на нарушителя, а именно върху възможността му да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.Н.а, която поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото процесуалния представител моли за отмяна на НП, като акцентира върху аргументите посочени в жалбата.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.10.2020г. св.И.М. / с предишна фамилия Д./ и св.А.В. били на работа, като изпълнявали задълженията си на полицаи в униформено облекло към Първо РУ при ОД на МВР-Варна. При извършване на обход на обслужвания от тях район, около 15.20ч. те влезли в книжарница „Сиела“, намираща се във Фестивален и конгресен център – Варна. Щом влезли в книжарницата, те забелязали, че в близост до касите се намира възз.Е.Н., който бил без поставена предпазна маска, покриваща устата и носа.

Същият нямал поставено друго предпазно средство покриващо устата и носа му. По това време в книжарницата се намирали както служители на същата, така и клиенти, които имали поставени предпазни средства. Щом видял служителите на реда, възз. се притеснил и се отправил навътре в книжарницата, за да се прикрие. Служителите на реда го последвали и го видели как се опитва да увие тениска около лицето си. Възз. бил изведен от служителите на реда от книжарницата, като още същия ден св.М. издала срещу възз.АУАН бл.№0290095/26.10.2020г. В него св.М. посочила, че съставя АУАН срещу възз. „за това, че на 26.10.2020г., около 15.20ч, в гр.Варна, на ул.Сливница №2 нарушава т.7 от

Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, като в закрито обществено място, а именно в книжарница„Ciela" във ФКЦ-Варна не поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал, шлем . Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.63, ал.1 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подпише с 2 отбелязване, че възразява, понеже имал маска. Допълнителни възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на 26.10.2020г., около 15.20ч, в гр.Варна, на ул.Сливница №2 нарушава т.7 от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, като в закрито обществено място, а именно в книжарница„Ciela" във ФКЦ-Варна не поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал, шлем, с което не изпълнил въведените със Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ. Прието било, че е допуснато нарушение на чл.209, ал.1 от ЗЗ, като бил цитиран като нарушен следният текст от ЗЗ : „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.. АНО изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г.на Министъра на здравеопазването / последните две публикувани и налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/ и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Ив.М. и Ал.В., които са очевидци на нарушението. Същите с необходимата конкретика посочиха фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото.

Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му 3 задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай в Първо РУ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св. М. / с предишна фамилия Д./, същата е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като старши полицай в ОД на МВР-Варна.

Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.

Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено административното обвинение, че възз. не носи на закрито обществено място предпазни средства, покриващи носа и устата, с което не е изпълнил 4 противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра. В АУАН е посочено цифрово, че възз. е нарушил и чл.63, ал.1 от ЗЗ, който текст предвижда задължения за министъра на здравеопазването. Но безспорно тази неточност е отстранена в НП.

Твърдението, че в НП била посочена неразбираема правна квалификация-чл.209, ал.1 от ЗЗ не се възприема от настоящия състав. Да действително, в НП е посочено, че е нарушен чл.209, ал.1 от към цифрова квалификация, но безспорно от изписаната словесна квалификация е видно, че се касае за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на каквото основание е посочено, че е наложена и санкцията. В теорията и съдебната практика се е наложило разбирането, че обвиненият се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхното цифрово изражение. А фактите, както в АУАН, така и в НП са ясно и недвусмислено изложени, което не налага никакво съмнение за какво е наложена санкцията спрямо възз. Очевидно е, че възз. е разбрал в какво е обвинен, което личи и от депозираните в АУАН възражения.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията посочени в АУАН за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, впоследствие отменена със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г.на Министъра на здравеопазването. В т. 7 от посочената заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. за определен период – от 22.10.2020 г. до 5