Определение № 1655 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1655 гр. София, 22.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501658 по описа за 2023 година

Съдебното производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПЛ вр. с чл.

129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на община Ситово, действаща чрез процесуалния си представител, срещу разпореждане № 1994/22.03.2023 г., постановено по т. д. № 846/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI-4 състав, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба на Община „Ситово“ в частта, с която е предявен иск за сумата от 35 465,19 лв. - заплатена по цени над средната пазарна цена за извършени работи, които са извън предмета на договор от 08.02.2017 г.

В жалбата се излагат подробни съображения, че така постановеното разпореждане е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че с подадената молба от 17.03.2023 г. ищецът е изпълнил дадените указания на СГС, така както ги е разбрал и затова не са били налице условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Изтъква се също така, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че след като плащането на 03.07.2017 г. в размер на 54 233,57 лв. по фактура № 493/30.06.2017 г. участва при формиране на общия размер на платената по договора сума от 242 591,33 лв., е недопустимо с плащането по тази фактура ищецът да обосновава и претенцията за работи, които са извън предмета на договора. Твърди се в тази насока, че липсата или наличието на надплатена сума в резултат на завишени и в размер на 35465,19 лв. с ДДС, касае основателността на исковите претенции и не може да води до нередовност на исковата молба, респективно до недопустимост в тази част на предявените искове. Моли се разпореждането да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна 1 страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Производството по делото пред СГС е образувано по искова молба на от община Ситово, с която са предявени срещу „Т И Т Инженеринг“ ООД, „В.Л.М. - Енерджи“ ООД и О. С. П. искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД според първоинстанционния съд. Заявява се, че на основание чл. 194, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 20 , ал. 3 , т. 1 ЗОП след проведена обява за избор на изпълнител на обществена поръчка по реда на чл. 187 ЗОП с предмет: „ Строителство основен ремонт и реконструкция на Целодневна детска градина „Щастливо детство“, село Любен, община Ситово и на Целодневна детска градина „Щастливо детство“, село Ситово, община Ситово“ № 9059830/12.12.2016 г. и Протокол № -2/28.12.2016 г. на община Ситово е определен за изпълнител дружество „Т и Т инженеринг“ ООД и с него е сключен договор за възлагане на обществена поръчка за строителство № 38 от 08.02.2017 г. (договор).

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора цената по него се определя в размер на 202 185,40 лв. без ДДС или 242 622,48 лв. с включен ДДС. Посочва се, че във връзка с изпълнение на договор № 38/08.02.2017г. за ЦДГ в с. Любен и с.

Ситово е извършено съответното актуване и плащане, като са съставени са следните протоколи: 1. приемо - предавателен протокол (обр.19) от 23.03.2017г. за извършени СМР в ЦДГ е. Любен, подлежащи па изплащане съгласно договор № 38/08.02.2017г. на ст-ст 26 274,19 лв. без ДДС; 2. приемопредавателен протокол (обр.19) от 08.06.2017г. за извършени СМР в ЦДГ с.

Любен, подлежащи на изплащане съгл. договор №38/08.02.2017г. на ст- ст 130 690,61 лв. без ДДС; 3. приемо-предавателен протокол(обр.19) от 30.06.2017г. за извършени СМР в ЦДГ с. Ситово, подлежащи на изплащане съгл. договор № 38/08.02.2017г. на ст- ст 45 194,64 лв. без ДДС. Общо актувани СМР за ЦДГ с. Любен са на стойност 156 964,80 лв. без ДДС, 188 357,76 лв. с ДДС, а за ЦДГ с. Ситово актувани СМР на стойност 45 194,64 лв. без ДДС, 54 233,57 лв. с ДДС. Общо по договор №38/08.02.2017г. актувани СМР на стойност 202 159,44 лв. без ДДС или 242 591,33 лв. с ДДС. Впоследствие след извършените от община Ситово плащания по издадените фактури - фактура № 0000 000 488/ 24.03.2017 г. на ст-ст 31 529,03. с ДДС; фактура № 0000 000 492/ 09.06.2017г. на ст-ст 156 828,73 лв. с ДДС и фактура № 0000 000 493/ 30.06.2017г, на ст-ст 54 233,57 лв. с ДДС, са установени неизпълнени количества работи, които са актувани, фактурирани и платени. Тези неизпълнени количества работи, които обаче са заплатени, се оценяват от ищеца на. Ищецът поддържа, че са установени и завишени цени на СМР, които също формират вреда за публичните средства. Тези завишени спрямо пазарните цени според ищецът възлизат на сумата от 35 465,19 лева с ДДС.

Иска се от съда да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 149 588,83 лева с ДДС, от която 114 123,61 лева с ДДС като платена сума за строителни работи, които не са извършени и 35 465,19 лева с ДДС като 2 надплатена сума по завишени цени на строителните работи над пазарните.

Въззивният съд констатира, че исковата молба многократно напълно законосъобразно е била оставяна без движение с указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, по които са постъпвали съответно молби-уточнения от ищеца. С уточнителна молба от 06.02.2023 г. община Ситово е завила, че претендираната сума от 35 465,19 лева с ДДС е формирана на база актувани и заплатени работи, които са извън офертата/договора и за които са установени завишени стойности спрямо нормалните цени на извършените СМР.

Действително последното твърдение съдържа противоречие, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се заявява, че общата сума от 149 588,83 лева с ДДС е платена в резултат на сключения договор № 38/08.02.2017г. за ЦДГ в с. Любен и с. Ситово, а пък едновременно с това се изтъква в молбата от 06.02.2023 г., че част от тази сума в размер на 35 465,19 лева с ДДС е платена извън предмета на договора.

В тази насока основателно с разпореждане от 06.03.2023 г. първоинстанционният съд е дал на ищеца указания да уточни общия размер на сумата, която е платил за работи, които са извън предмета на договора, както и да посочи кога е платена въпросната сума, от която претендира сумата от 35 465,19 лв. като завишена. Съдът е дал изрично възможност на ищеца в едноседмичен срок от връчването: 1. да посочи общия размер на сумата, която е платил за работи, които са извън предмета на договора, както и да посочи кога е платена въпросната сума, от която претендира сумата от 35 465,19 лв. като завишена; 2. да посочи на колко според него възлиза „нормалната“ цена за работите, които са извън предмета на договора, но за които е платил на завишени цени. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната в частта, с която се претендира сумата от 35 465,19 лв.

С уточнителна молба от 17.03.2023 г. ищецът е посочил, че сумата от 35 465,19 лв. е надплатена стойност за извършени извън договора работи и е платена с платежно нареждане от 03.07.2017 г. - по фактура № 493/30.06.2017 г. В молба са посочени платените завишени цени за работите извън договора, както и средната пазарна цена на тези работи.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 22.03.2023 г. исковата молба е върната като нередовна относно претенцията за сумата от 35 465,19 лв. и производството по делото е прекратено в тази част.

Първоинстанционният съд е приел, че след като плащането на 03.07.2017 г. в размер на 54 233,57 лв. по фактура № 493/30.06.2017 г. участва при формиране на общия размер на платената по договора сума от 242 591,33 лв., недопустимо е с плащането по тази фактура ищецът да обосновава и претенцията за работи, които са извън предмета на договора. В тази насока според СГС исковата молба следва да се върне в частта, с която ищецът претендира сумата от 35 465,19 лв., защото в тази част не е отстранена указаната нередовността.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно СГС е поискал от ищеца да изложи конкретни обстоятелства относно претендирата сумата от 3

35 465,19 лв. В направените уточнения от ищеца обаче се съдържа противоречие. Безспорно е, че процесните СМР са извършени по повод на сключения договор № 38/08.02.2017 г. Също така ясно се заявява от ищеца, че е заплатил общо сумата от 242 591,33 лв. по договора. В тази насока обаче е оставала неизяснено от ищеца какъв смисъл влага в използваните понятия „извършени извън договора работи“, за които е надплатена сумата от 35 465,19 лв. Поради това въззивният съд намира, че следва да бъде дадена последна възможност на ищеца да посочи конкретно защо твърди, че строителните работи, за които е заплатена и сумата от 35 465,19 лв. са извършени извън договора, при положение, че исковата молба се основава на твърдения за извършени плащания в резултат на сключения договор № 38/08.02.2017 г. Ако отново това противоречие не бъде отстранено и ищецът не обясни причините за него, то действително в тази част исковата молба следва бъде върната и производството прекратено. Ако плащането на сумата от 35 465,19 лв. няма връзка с процесния договор, това ще означава, че не е ясно основанието, на което тази сума се претендира в настоящото съдебно производство.

Предвид посочените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, а обжалваното разпореждане за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

Воден от изложеното, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1994/22.03.2023 г., постановено по т. д. № 846/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI-4 състав.

ВРЪЩА т. д. № 846/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI-4 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия – даване на последна възможност на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да отстрани противоречието, констатираното в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4