Протокол № 641 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 641 гр. П., 20.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500720 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподател М. Х. С., редовно уведомена чрез процесуалния си представител адв. М. надлежно упълномощен да я представлява, не се явява.

На второ повикване в 10.20 часа не се явява жалбоподателката, нито процесуалният й представител.

За ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, редовно призована се явява юрк.В. Д., надлежно упълномощен.

Юрк.Д.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд №896 от 08.07.2024г. постановено по гр.д.№20235220100589 по описа на същия съд за 2023г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата М. Х. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Г.Б." 65, дължи на ищеца "Първа инвестиционна банка" АД - гр.

С., ЕИК 831094393, с адрес на управление: С., бул. "Цариградско шосе" № 1

111П, сумите по заповед за изпълнение № 1299/01.08.2022 г., издадена по ч.гр.д. 2395/2022 г., както следва: 5000 (пет хиляди) лв. главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 46РКО-А-0970/26.08.2007 г., 2740 (две хиляди седемстотин и четиридесет) лв. непогасена договорна лихва за периода от 27.07.2019 г. до 27.07.2022 г., 454,17 лева (четиристотин петдесет и четири лева и 17 стотинки) законна лихва за период от 03.09.2021 г. до 26.07.2022 г. включително, и законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2022 г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен иска за договорната лихва за периода от 20.08.2018 г. до 26.07.2019 г. и за размера над 2740 лв. до пълния претендиран размер от 2 953,97 лв. Със същото решение е осъдена М. Х. С. да заплати на "Първа инвестиционна банка" АД - гр. С. разноски по исковото производство в размер 584,70 лв. Осъдена е М. Х. С. да заплати на "Първа инвестиционна банка" АД - гр. С. разноски по заповедното производство в размер 213,08 лв.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба подадена от ответницата

М. Х. С., ЕГН-********** от гр.П. чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-Пловдив, с искане да бъде отменено изцяло. Оспорват се изводите на съда , че договорът за кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 26.08.2007г. отговаря на изискванията на ЗПК/отм/ както и че автоматичното му продължаване при липса на противопоставяне от страна на потребителя не е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, имащо отношение към погасителната давност. Цитира се чл.10 от ЗПК /отм/ като счита, че е приложима за договор за кредит, свързан с ползването на кредитната карта, изисква минимално необходимо съдържание на договора, включващ всички условия по договора/т.2/ и разходите приложими към момента на сключване на договора.

Допълва, че от договора за кредит е предоставена на потребителя типова бланка препращаща към ОУ на търговеца, а за разходите към Тарифата на банката. Навежда се извода, ме в договора не са включени всички условия по договорното отношение и всички разходи по него, съгласно чл.10 от отм.

ЗПК. Счита, че чл.11 от договора е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.17 и т.19 от ЗПК, защото му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право това трябва да е за сметка на другата страна по договора и не му позволява да прецени икономическите условия от сключването на 2 договора. Счита, че волята на законодателя в чл.10 от ЗПК отм, е в самия договор да се съдържат всички условия и всички преки и косвени разходи за потребителя, който да може да прецени икономическите последици от сключването на договора, а не същите да препращат към ОУ и Тарифа, за които потребителят е декларирал, че е запознат и че това е декларирано с цел доказване и промяна в тежестта на доказване. Затова и в ОУ на банката с решение на УС от 2022г. било записана всяка страница да се подпише от потребителя. По делото липсвало представена Тарифа за таксите и комисионните и нямало информация за нея и в договора. Липсвало и вписани условия за промяна на лихвения процент и разходите по кредита, а такива липсвали и в ОУ от 17.04.2007г. В следващите ОУ от 15.08.2022г. също липсвали условия за промяна на ГЛП, дори и без да е посочен референтния лихвен процент визиран в чл.8.1.2 от ОУ. Поддържа довод за недействителност на договора поради липса на съществени реквизити по чл.10 от ЗПКотм. Като неправилни се квалифицират мотивите на съда, че автоматичното подновяване на договора при липса на уведомяване на потребителя в определен срок преди изтичането на срока не съставлявало неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 т.9. от ЗЗП. Счита ,че разпоредбата за автоматично продължаване на срока на договора без регламентирането на никакво друго условие за настъпване на това обстоятелство е неравноправна, защото не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика съгласно чл.143 ЗЗП в редакция към сключването на договора. Допълва, че клаузата предвиждаща прекратяване на договора само с изявление неопределено отдалечено във времето преди фактическото изтичане на срока, не позволявало на длъжника да прецени икономическите условия от своето поведение. Допълва, че така уговорената клауза позволява безконтролно продължаване на правоотношението във времето и превръщала договора в безсрочен защото реално освобождавал кредитора от задължението му да следи за изпълнението му и позволяващо натрупване и начисляване на вземания за банката като задължения за лихви, неустойки, като такава уговорка противоречала на императивни изисквания на чл.430 ал.1 от ТЗ. С автоматичното подновяване на договора се целяло отнемането на правната възможност на потребителя да се позове на изтекла погасителна давност, представляващо неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП защото отнемала 3 правото на потребителя за позоваване на погасителна давност.

Неравноправността на клаузата за автоматично подновяване на договора имала отношение и относно погасителната давност, започваща да тече от прекратяването на договора, като всички задължения на потребителя са станали изискуеми съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД. Коментира периода през който картата е била активна и договора действащ и периода след 26.08.

2015г. когато по картата няма движение и осъществявани транзакции, поради което счита, че погасителната давност на вземането е започнала да тече на 26.08.2016г. и е изтекла на 26.08.2021г.Съдът не обсъдил възражението на потребителя за изтекла погасителна давност за вземанията за главница и лихва съгласно уговорените падежни вноски предвид и на това, че кредита от 5000лв е усвоен за периода от 31.08.2007г. до 19.07.2015г., при уговорен в полза на потребителя 45 дневен гратисен период от всяко усвояване като след този период вземането на кредита става изискуемо с право да се блокира картата и се прекрати договора съгласно ОУ. Счита, че предвид разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК вземането за главница в размер на 5000лв и вземането за възнаградителна лихва са погасени по давност. Цитира съдебна практика на ВКС /решение №90 от 31.03.2014г. по гр.д.№6629/2013г Четвърто г.о., решение 045 от 7.06.2020г. по т.д.№237/2019г. второ т.о., решение №50076 от 14.11.2022г. по т.д.№1730/2019г. първо т.о./, относно началния момент от който започва давностния срок за вземанията за главница по погасителни вноски по договор за кредит. Исковият съд не обсъдил възражението за надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, като порочното връчване на обявление на основание чл.47 от ГПК, последното страдащо от пороци, водещи до неговата ненадлежност и извод за липса на обявена предсрочна изискуемост, а именно поради намирането на лице от домашните на ответницата, което е можело да приеме поканата и без отразен от връчителя отказ на това лице да приеме поканата, като липсвало удостоверяване на пускането или не на уведомлението в пощенската кутия. Твърди се за липса на връчване на уведомление до потребителя по месторабота поради липса на удостоверяване за получаването му от адресата, а от трето лице без изявление да е предадено на адресата. Предсрочната изискуемост не била настъпила пир условията на разпоредбата на чл.13т.1 от ОУ, приети от 15.08.2022г., на които се позовавал кредитора доколкото за дата на връчване била записана 15.01.2021г. към която 4 дата тези ОУ не са били в сила и не са били приети от банката, като се счита ,че такива би могло да бъдат предходните ОУ -чл.28 б. “а“, която изисква предизвестие и покана на потребителя да изпълни конкретно посочени по размери и основание суми, като при липса на изпълнение банката да счита кредита за предсрочно изискуем. В изявлението за предсрочна изискуемост била посочена сума неотговаряща на действителния размер на задължението без яснота за конкретните задължения, като в него били включени и суми, като не се претендират от ищеца-неустойки. Съдът не се произнесъл и по възражението на ответника за прихващане при условията на евентуалност.

Счита, че е поискана ССчЕ по въпроси, както и допълнителни въпроси която е била допусната, но отговори за тях не били постъпили, по причина, че вещото лице нямало софтуер, и вместо това съдът приел за достоверни подадени от ищеца данни под формата на справки. Направени са искания с въззивната жалба - за отмяна на решението и отхвърляне на исковете по чл.422 от ГПК, а при условията на евентуалност да се извърши съдебно прихващане на вземанията на С. срещу банката в размер на 5000лв платени без основание суми за времето 26.08.2007г. до 01.08.2022г. заплащане на задължения за недействителна и нищожна неустойка по чл.8 от договора за издаване на револвираща международна кредитна карта ДИРМКК с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, и 2000лв платени без основание суми за периода от 26.08.2007г. до 01.08.2022г. за плащане на такси и комисионни съгласно Тарифата за таксите и комисионните на ПИБ АД. Направено искане да допускане на ССчЕ.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна. Жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Отговаря се на всички доводи изложени в жалбата. Коментира се подробно съдържанието на договора за кредитна карта като ползвана главница, договорени годишни лихви, размер на наказателната лихва и условията за начисляването й, дължимата годишна такса за ползване на кредитна карта, определена съгласно Тарифата, с която клиентът се е запознал при сключването на договора.

Акцентира се, че промяна на лихвения процент не е имало през време на действие на договора за кредитна карта. Коментира се предвиденото автоматично подновяване на договора за кредитна карта, целта му, правните възможности на потребителя да прекрати договора ако не желае повече да ползва картата. Цитират се разпоредби от ОУ на ПИБ АД за издаване и 5 ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, неразделна част от договора за кредит, актуални към 26.08.2009г. Оспорва се твърдението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, като се акцентира, че същата започва да тече от момента в който вземанията по договора за кредитна карта са били направени изцяло и предсрочно изискуем, като банката го е обявила на 03.09.2021г. и подала заявление по чл.417 от ГПК на 27.07.2022г., като се поддържа, че погасителната давност би изтекла на 03.09.2026г. Счита, че връчването на поканата за предсрочна изискуемост, е станало чрез ЧСИ Добромир Даскалов при условията на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление на дата 15.01.2021г. и на 15.05.2021г. по месторабота чрез работодателя на потребителя „Бон Марше“ ЕООД. Моли да се остави без уважение въззивната жалба, както и направените доказателствени искания. Ответника не сочи доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.