Решение № 5781 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5781 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100513479 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 07.05.2021 г., постановено по гр.дело № 73670/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 32 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, искове срещу П. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****, К. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****, Е. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****, И. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****, установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 51899/2018 г. на СРС, 32 състав, а именно: сумата от 723,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, бул.“****, с код на платеца: Т345463, ведно със законна лихва от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 186,16 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., сумата от 4,00 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., ведно със законна лихва от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер 1 на 1,26 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в условията на разделна отговорност, при следните квоти: И. А. С.- 2/15, а именно сума в общ размер на 89,48 лв., от които 70,76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния период, мораторна лихва в размер на 18,20 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., сумата от 0,40 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., мораторна лихва в размер на 0,12 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането; П. К. С.9/15, а именно сума в общ размер на 402,66 лв., от които 318,42 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния период, мораторна лихва в размер на 81,90 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., сумата от 1,80 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., мораторна лихва в размер на 0,54 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането; Е. Н. С.- 2/15, а именно сума в общ размер на 122,01 лв., от които 96,49 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния период, мораторна лихва в размер на 24,82 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., сумата от 0,54 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., мораторна лихва в размер на 0,16 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането; К. П.

С.-2/15, а именно сума в общ размер на 122,01 лв., от които 96,49 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния период, мораторна лихва в размер на 24,82 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., сумата от 0,54 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., мораторна лихва в размер на 0,16 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането; С решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати на П. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****, сумата от 800 лв. разноски по делото. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати на К. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****, сумата от 800 лв.- разноски по делото. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати на И. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****, сумата от 800 лв.- разноски по делото. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със 2 седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати на Е. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****, сумата от 300 лв.разноски по заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице- подпомагаща страна на ищеца-„Б.“ ООД и трето лице- подпомагаща страна на ответниците „П. БГ“ ООД, с ЕИК ****.

Срещу решението на СРС, 32 с-в е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.М.К., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените установителни искове. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение н а материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемите страни- ответници И. А. С., К. П. С., П. К. С. и Е. Н. С., чрез пълномощниците си адв.В. Й. и адв.Б. К., оспорват подадената въззивна жалба, като неоснователна по съображения изложени в депозираните по делото писмени отговори по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендират присъждане на направени разноски по делото. В хода на производството по делото е починала ответницата Е. Н. С./ на 21.08.2022 г./. С определение на съда от 21.03.2024 г., постановено в публично съдебно заседание е конституирана на основание чл.227 от ГПК, като страна по делото- ответник, наследника на Е. Н. С. – неин син и единствен наследник по закон К. П. С., който е страна по делото и на собствено основание - ответник по делото.

Третото лице - помагач „Б.“ ООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

Третото лице- помагач „П. БГ“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.С. Т. оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна по съображения изложени в депозирани по делото писмени бележки. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по 3 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 4 от ЗЗД, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти.

В настоящия случай, първоинстанционния съд е прецизирал предпоставките, при които би било налице неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗЗД, а от друга страна е съобразена доказателствената тежест в процеса по така заявеното спорно право.

С разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.