Решение № 1334 от 09.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. Бургас, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20212120102229 по описа за 2021 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът В. Г. ХР., с настоящ и постоянен адрес в гр. Бургас, дължи на ищеца следните суми: 1000 лева – главница по Договор за кредит № ===/23.11.2016 год., и 197,52 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 23.11.2018-02.11.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 05.11.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 260704/06.11.2020 год. по ч. гр. д. № 7019/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД и чл. 6 и сл., ЗПФУР.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете като неоснователни; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от представените писмени данни, между „4финанс“ ЕООД и ответника В.Х., по реда на чл. 6 и сл. ЗПФУР, е бил сключен Договор за кредит № 3.11.2016 год., за сумата от 1000 лева, с 30-дневен срок за връщането й. Според представената разписка, предаването на сумата по кредита е извършено чрез система за електронни плащания на ePay.bg, на 24.11.2016 год.

1

Ищецът твърди, че е придобил вземанията по процесния договор за кредит на основание писмен договор за цесия от 23.11.2018 год. и приложение към него; изпратеното до длъжника уведомление по чл. 99, ЗЗД е върнато с отбелязване, че пратката е непотърсена от адресата.

Ищецът твърди, че и до настоящия момент ответникът не е погасил задължението си за главница от 1000 лева, а забавата си дължи и обезщетение по чл. 84 и чл. 86, ЗЗД. За заплащане на процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 260704/06.11.2020 год. по ч. гр. д. № 7019/2020 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените обективно съединени осъдителни искове за основателни. Процесният договор за кредит е действителен, той отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, ЗПК и съдържа лимитативно изброените реквизити по т. 7-12 и т. 20. Делото не съдържа данни, от които да се направи извод за наличие на неравноправни клаузи в договора, по см. на чл. 143-148, ЗЗП, поради което твърдението на ответника в тази насока е необосновано.

Възражението на ответника за липса на валидно сключен договор за кредит съдът намира за неоснователно. Процесното съглашение е породило действие за контрахентите при условията на ЗПФУР, като обвързването на потребителя с договора възниква след като доставчикът му предостави своевременно информация за доставчика, за финансовата услуга, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и друга информация – чл. 8, ЗПФУР. Представените в настоящото дело доказателства мотивират съда да приеме, че кредиторът е изпълнил изискванията на закона и е предоставил на ответника нужната преддоговорна информация, а длъжникът е формирал воля, чрез електронно средство за комуникация от разстояние, за приемане на предложените му условия и за съгласие да сключи договора за кредит. Това се установява от ясната последователност на автоматизираната система за сключване на договори – след регистрация в Интернетсистемата на „Вивус“ (на сайта www.vivus.bg), при следване на електронно зададени последователни стъпки. По делото не е проведено насрещно доказване, за опровергаване твърденията на ищеца и ангажираните от него доказателства, поради което не може да се приеме, че ответникът В.Х. не е автор на изразената в електронна форма воля за сключване на договора, вкл. чрез електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 1, ЗЕДЕУУ. В подкрепа на този извод на съда е и фактът, че сумата по кредита е изплатена в брой и получена от длъжника на 24.11.2016 год., съгласно представената от третото задължено лице разписка – л. 88 по описа на делото. Тази разписка съдържа подпис на ответника, чиято автентичност не е оспорена, поради което документът обвързва правната сфера на кредитополучателя с факта на предадената му сума от 1000 лева. В графата за основание на паричния превод ясно е изписан номерът на процесния договор, а този факт е индиция за постигнатото съгласие за сключване на съглашението по реда на ЗПФУР.

Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или пълно плащане на главницата в срока до падежа – 23.12.2016 год., или до приключване на устните състезания в настоящото дело (чл. 235, ал. 3, ГПК), поради което процесната главница 2 представлява изискуемо и ликвидно парично вземане.

На следващо място, съдът счита, че цесията, съгл. приложението към договора от 23.11.2018 год., е надлежно съобщена на ответника, поради което възражението в писмения му отговор е неоснователно. По делото не се спори, че писменото уведомление до В.Х. не е получено от нея, но за такова надлежно уведомяване следва да бъде счетено връчването на исковата молба и приложенията към него по настоящото дело, в т. ч. и пълномощното в полза на ищеца за уведомяване на длъжника по чл. 99, ЗЗД (така и Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., I ТО на ВКС; Определение № 802/28.10.2015 год. по т. д. № 186/2015 год. на І ТО на ВКС и Решение № 198/18.01.2019 год. по т. д. № 193/2018 год., I ТО на ВКС). Правно ирелевантен е фактът, че ответникът е представляван в процеса по реда на чл. 47, ал. 6, ГПК, в която хипотеза всички процесуални действия се считат за редовно извършени, без значение от вида на представителството. На следващо място, фактът, че ответникът не пребивава на заявените свои настоящ и постоянен адрес не може да влече неблагоприятни последици за кредитора-изправна страна по договора, като изключва възможността му да съобщи на контрахента си с неизвестно местонахождение сключената цесия или друг вид изменение на договора между страните.

Като доказан по основание следва да бъде приет и акцесорният иск за мораторна лихва. Забавата на длъжника е настъпила на 24.12.2016 год., след изтичане на 30-дневния срок за договора, поради което към началната дата на въведения от ищеца процесен период ответникът дължи обезщетение по чл. 84, ал. 1, ЗЗД. При съобразяване с императива на чл.

6, ЗМДВИПОРНСПП съдът намира, че дължимостта на мораторната лихва следва да бъде отречена за периода 13.03.-14.07.2021 год. Размера на обезщетението съдът изчислява служебно, на основание чл. 162, ГПК, и констатира, че той възлиза на 163,05 лева, т. е. искът следва да бъде частично уважен, а отхвърлен за горницата до 197,52 лева, както и за присъждането му за периода 13.03.-14.07.2020 год.

Основателността на исковете налага осъждане на ответника да заплати на ищеца деловодни разноски, направени в настоящия процес – общо 275 лева, която сума е сбор от доплатената в предвидените от закона минимални размери на държавна такса от 75 лева, юрисконсултско възнаграждение от 50 лева, и депозит за представител на ответника – 150 лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).

В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, при съобразяване с основателността на исковете, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени в заповедното производство – общо 75 лева, която сума е сбор от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът В. Г. ХР., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, ж. к. ..... дължи на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните суми:

1000 лева – главница по Договор за кредит № ...../23.11.2016 год., и 163,05 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периодите 23.11.2018-12.03.2020 год. и 15.07.02.11.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1000 лева, начиная от 05.11.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 260704/06.11.2020 год. по ч. гр. д. № 7019/2020 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за мораторна лихва – в частите му за горницата над 163,05 лева до 197,52 лева, както и за присъждане на обезщетението за периода 13.03-14.07.2020 год.

ОСЪЖДА В. Г. ХР., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, ж. к.

....., да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 7019/2020 год. на БсРС.

ОСЪЖДА В. Г. ХР., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. Бургас, ж. к.

....., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, деловодни разноски в размер от 275 лева, направени по гр. д. № 2229/2021 год. на БсРС.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт. вярно с оригинала: ЕХ

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4