Определение № 2961 от 10.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2961 гр. София, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502697 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК и е образувано по повод подадена частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 250004 от 02.06.2025г., постановено по гр.№91/2020г. по описа на ОСКюстендил, с което КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд сумата от 24 279,80 лв. държавна такса за производството.

Изтъква се обстоятелството, че атакуваното определение е постановено след като решението по делото е влязло в сила, а държавната такса и разноските е следвало да бъдат присъдени именно с него.

Излагат се и доводи по същество, като се поддържа че КОНПИ не дължи заплащане на държавна такса за такъв род дела.

Насрещната страна в производството не е подала отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд намира, че доколкото се атакува определение, което представлява самостоятелен съдебен акт /обжалването на решението е приключило/ и че спорният въпрос е не размерът на разноските , а самата допустимост на произнасянето, както и дали въобще се дължи държавна такса по делото, то частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.153 от ЗОНПИ за отнемане от лицата Р. Е. С. и И. В. С. на незаконно придобито имущество на стойност 606 994,88 лева.

Исковете са отхвърлени с решение № 260033/16.08.2022 г. по гр.д.№ 91/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 88/2023 г. на Апелативен съд София, недопуснато до касационно обжалване с определение по гр.д. № 437/2025 г. на ВКС, ІV г.о.

След влизане в сила на решението ОС-Кюстендил е постановил обжалваното определение, с което е осъдил КОНПИ да заплати държавна такса за първата инстанция.

По подадената искова молба ищцовата страна не е внесла държавна такса с оглед разпоредбата на чл.154,ал.3 от ЗОНПИ . Такава следва да бъде присъдена с решението по делото с оглед нормата на чл. 157,ал.2 от ЗОНПИ и съобразно изхода от спора, което не е 1 сторено.

След влизане в сила на решението, с обжалваното определение по реда на чл.77 от ГПК , първоинстанционният съд е осъдил ищцовата страна да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 24 279,80 лв.

Както вече беше посочено, с жалбата се излагат доводи, на първо място, че е недопустимо месец и половина след влизане в сила на решението съдът да присъжда държавната такса и на следващо- че такава не се дължи по конкретния иск.

В тази връзка въззивният съд намира следното:

Обстоятелството , че първоинстанционният съд е пропуснал да събере с решението си дължимата се по делото държавна , не води до погасяване на възникналото за страната задължение за заплащането й. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл.77 от ГПК съдът следва да постанови определение за принудително събиране на дължимата държавна такса.

Аргумент за това задължение е предвидената в разпоредбата на чл.129, ал.6 от ГПК във връзка с чл.6 от ЗДТ отговорност за длъжностното лице, което е дало ход на молбата, без да е внесена държавната такса, за личното заплащане на същата. След като няма данни такава лична отговорност да е била реализирана, то няма пречка да бъде постановено принудително събиране на сумата по реда на чл.77 от ГПК от действително задълженото за нея лице.

С оглед на тези съображения определението е допустимо.

Същото е и правилно.

Съгласно чл.71, ал.1, изр.1 от ГПК по водене на делото се събират държавни такси и разноски за производството. В случая ищцовата комисия е сезирала съда с искова молба, по която е било образувано дело и предявената от него претенция е била разгледана.

Разпоредбата на чл.154, ал.3 ЗОНПИ освобождава Комисията от внасяне на държавна такса само при завеждане на иска, без това да означава, че такава не е дължима в случай на неговото отхвърляне. По аргумент от чл.157, ал.2 ЗОНПИ съдът е длъжен да събере дължимата за производството държавна такса, съобразно постановения по делото резултат.

Касае се за изрична разпоредба на специалния закон, която изключва приложението на общите правила по ГПК. След като в случая искът е бил отхвърлен, то именно ищцовата страна следва да заплати таксата.

Размерът на същата е изчислен правилно съобразно стойността на имуществото , което е било предмет на иска.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №

№91/2020г. по описа на ОС-Кюстендил.

250004 от 02.06.2025г., постановено по гр.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3