Определение № 51 от 24.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 24.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.ина Й. Лазарова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600058 по описа за 2026 година

, при произнасянето взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.440, ал.2 от НПК.

С частна жалба от защитника на осъдения А. Н. се обжалва определение на Окръжен съд-Варна, постановено по ЧНД №143/2026 година, с което първоинстанционният съд е отказал условно предсрочно освобождаване на Н. от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено с определение по ЧНД №2724/2025 година по описа на Районен съд-Варна.

Недоволството е породено от оценката на данните за цялостното поведение на лишения от свобода, при която оценка, по мнение на частния жалбоподател, са подценени ниският риск от рецидив, успешната реализация на групова програма, награждаването на лишения от свобода и изчерпването на прогресивната система при изпълнение на наказанието. С тези аргументи, адв.Д. поддържа преждевременно поправяне на доверителя си, отправяйки искане за предсрочното му освобождаване.

Преценката на въззивния състав, основана на внимателно обмисляне на доводите в частната жалба и на данните по делото е, че първоинстанционното определение е законосъобразно.

Към настоящия момент е изпълнена само формалната предпоставка на чл.70, ал.1 от НК, т.к. осъденият Н. е изтърпял повече от половината от определеното му общо наказание по ЧНД №2724/2025 година на Районен съд – Варна. Що се касае до процеса на поправяне, той е текущ, който извод обосновано е изведен с проверяваното определение на базата на всестранна и пълна оценка на относимите доказателства.

В резюме, след оценка на риска от рецидив и риска от вреди, за осъдения е бил изготвен първоначален доклад за личността, криминалния профил и специфичните му потребности. В този доклад са отбелязани неумения на Н. в зоните за начин на живот и обкръжение, начин на мислене, и на база на диагностиката е проведено индивидуалното планиране на изпълнението на наказанието. Известно е, че планът на присъдата е същностният инструмент за поправително въздействие, който интегрира в себе си конкретни дейности и програми, ориентирани към факторите, които са способствали за поява и ръст на рисковете от рецидив и вреди. И така, по отношение на осъдения е проведено планиране, в рамките на което – 1)той е бил извеждан на работа в различни външни обекти, 2)завършил е успешно курс в групова програма „Шофирали след употреба на алкохол“, 3)участвал е в индивидуални корекционни срещи за постигане на качествен анализ на досегашния модел на 1 живот и развиване на уменията за мислене и планиране в насока на законосъобразно поведение в общността.

От текущ доклад по чл.156, ал.4 от ЗИНЗС, който е в основата на актуалния план на присъдата, става ясно, че осъденият проявява известен напредък в процеса на поправяне, но той е крайно недостатъчен, за да се говори убедително за преждевременно постигане на целта на наказанието. И това е така, защото – 1)в оценката на риска от рецидив се забелязва незначително завишение, а не снижение, 2)все още Н. не разпознава и не решава релевантните проблеми спрямо извършеното престъпление, 3)лесно се влияе от криминално обкръжение, 4)не разпознава значението на правилата, за което свидетелстват две дисциплинарни наказания, наложени със заповеди №№41/12.05.2025г. и 472/12.08.2025г.

Вярно е, че на осъдения е наложена писмена похвала със заповед №29/08.04.2025 година, но същата правилно е ценена от окръжния съд за принадлежаща към прогресивната система за изпълнение на наказанието.

Не е прав частният жалбоподател, че понастоящем прогресивната система е изчерпила ресурса си – тя е в ход, с оглед текущата промяна на А. Н. по отношение на уменията и нагласите за законосъобразен начин на живот, като в рамките на чл.66, ал.1 от НК има все още неизползвани възможности – прогресия към по-лек режим и разширяване на правата на осъдения.

При горните фактически положения, окръжният съд изобщо не може да бъде упрекнат, че е подценил положителните за сметка на отрицателните данни около личността на осъдения, напротив – контролираната инстанция правилно е приложила закона при разбирането, че в доказателствата за поправяне на осъдения не трябва да има никакво колебание, за да не се поставя под въпрос необратимостта на корекционния процес.

С тези съображения частната жалба следва да се остави без уважение, поради което и на основание чл.345, ал.1 НПК, съставът на Апелативен съд-Варна ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 11.02.2026 година, постановено по ЧНД №143/2026 година, по описа на Окръжен съд-Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2