Решение № 308 от 09.07.2026, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Ловеч, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20254310101231 по описа за 2025 година

Негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС.

РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от С. И. П. от ****, чрез пълномощника си адв.Т. Г. от АК-**** срещу В. В. М. от ** в която посочва, че е собственик на незастроен поземлен имот, находящ се в ** ***, представляващ УПИ I-184, кв.4 по регулационния план на населеното място, с площ от 960 кв.м., при съседи : улица, УПИ XVII-183, УПИ XV-184, УПИ II-185, а по КККР на село Л., *** - имот с кад.ид.№***, с площ от 1 247 кв.м., при граници : имот с кад.ид.№ *** - улица, имот с кад. ид.№***, имот с кад.ид.№*** и имот с кад.ид.№***.

Пояснява, че придобила имота на основание наследствено приемство по закон от покойния си баща - И. Ц. В., починал на **** год., който пък го е придобил на основание Договор за доброволна делба.

Ответницата В. В. М. е собственик на имот с кад.ид.№***, а по регулационния план - УПИ XVII-183.

Въпреки, че не е отбелязан на кадастрална карта поради грешка, достъп до имота си осъществява от южната му страна, от път, който започва като пресечка на улица „****" (кад. ид.№***) в посока север, като западната му част тангира източната граница на имот с кад. ид.№*** и западната на имот с кад. ид.№***, след което продължава на север, като отново западната му част тангира източната граница на имот с кад. ид.№***, преминавайки през западната част на имота на ответницата В. В.

М.. Този път, неправилно заснет в КККР като част от имот с кад. ид. №*** (собственост на ответницата), е бил отреден за такъв и съществуващ още от първия 1 регулационен план на ***, одобрен през 1928 год.

Навежда твърдения, че решила да построи жилищна сграда в имота си, като за целта първо предприела мерки за почистването и ограждането му /същият не бил ограден/, както и за почистване на пътя до него. За целта наела работници, които да извършат тези дейности.

На 15.04.2025 год. сутринта същите, започвайки да ограждат имота й и очистването на пътя от храсти, са били прогонени от Д. Д. П., който е заявил, че е разговарял по телефона с П. Н. Ц. (зет на ответницата В. В.) и че В. В. М. забранявала преминаването през имота й.

От нейно име е заявил, че ответницата считала, че път не съществувал, а само проект на такъв, който поради непроведена отчуждителна процедура все още бил част от нейния имот.

Ищцата се консултирала спешно с адвокат. Обадила се и в Община Ловеч. Установила, че претенциите на ответницата са неоснователни, поради което и помолила сина си да накара работниците да възстановят работата си.

През следващите два дни, при всеки опит на работниците да влязат в имота й през процесния път, същите са били прогонвани със скандали от Д. П., който заявил, че В. В. М. не позволява да се минава през имота й. Също така той /П./ забранил на работниците и да ограждат имота й, като сам премахнал направената ограда. Ищцата била уведомена и че ответницата е депозирала срещу нея сигнали в Община Ловеч и Прокуратурата (за самоуправство), поради което и по съвет на адвокат прекратила дейностите по имота си до решаването на спора по съдебен ред.

От правна страна ищцата, чрез процесуалния си представител счита, че претенциите на ответницата не намират опора в закона. Действително, процесният път е заснет в КККР на село Лисец като част от нейния имот - имот с кад. ид.№***. Известно е, обаче, че кадастралната карта няма вещноотчуждително действие, тя следва да отразява действителните предели на правото на собственост, но не може да го изменя/погасява.

Площта, по която следва да достъпва имота си е отредена за път още с първия регулационен план на ***, одобрен през 1928 год., като от него се вижда, че още с този регулационен план процесната площ е била отредена за път - кв. 64, между имоти II-общ и I-85 в северната му част.

Съгласно отменените благоустройствени закони до 1956 год. (Закон за благоустройството от 1897 год., Закон за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 год., Закон за благоустройството на населените места от 1941 год. и Закона за плановото изграждане на населените места от 1949 год., но в редакцията си до 1956 год. - ДВ от 06.07.1956 год.) регулацията има отчуждително действие по отношение на два вида имоти :

- недвижими имоти, отредени съгласно уличнорегулационния план за мероприятия на общината, държавата и обществените учреждения;

- недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно регулационния план.

Тези имоти се считат за отчуждени по силата на самия регулационен план, без да е 2 извършено заплащане на обезщетение на собственика.

Това е изложено и в константната съдебна практика на Върховните съдилища както ВС на Царство България, на ВС на НРБ, а така също и ВКС - по всички регулационни планове до 1956 год. (ЗБ, ЗБНМ, както и ЗПИНМ до изменението му с ДВ от 06.07.1956 год.) уличната регулация има непосредствено (пряко) отчуждително действие и имотът се счита отчужден от влизането в сила на самия план (с отреждането на частта от имота за улица), независимо дали собственикът му е обезщетен за него или не. Едва с горепосоченото изменение на Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ) от 1956 год. на обезщетяването на собственика за отнетата площ се придава качеството на условие за отчуждителното действие.

Ищцовата страна посочва примери от съдебната практика на върховните съдилища от различните времеви периоди : „Правото на собственост върху терен, предвиден за обществено мероприятие се счита изгубено от момента на влизане в сила на плана (Решение №18 от 1918 год. на Общото събрание на Върховния административен съд на Царство България).

„Съгласно Закона за благоустройството от 1905 год. и Закона за благоустройството на населените места от 1941 год., отреждането на имотите води и до отчуждаването им за мероприятието, за което са отредени. Отчуждаването настъпва по силата на регулацията с влизане в сила на плана. По Закона за плановото изграждане на населените места от 1949 год. /ЗПИНМ/ съществуват два режима. До изменението на чл.39 съгласно публикацията в Изв., бр. 54 от 06.07.1956 год., имотите се считат отчуждени в полза на държавата по силата на улично-регулационния план. След това изменение непосредствено отчуждително действие има само дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците.

С чл.74а от ПР на ЗПИНМ Нов, Изв., бр.54 от 06.07.1956 год., е уреден преходен режим, съгласно който разпоредбите на чл.39, ал.I се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по законовия ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено." (Решение №570 от 27.07.2010 год. по гр.д.№895/2009 год. на ВКС, I г.о.).

„Според настоящия съдебен състав правилна е практиката, обективирана в цитираното решение на ВС на РБ. До 09.07.1956 год. улично регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на дворните места, които по силата на плана са отредени за мероприятия по уличната регулация (чл.35, ал.1 от ЗПИНМ- отм.).

Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.74а от ЗПИНМ (отм.) - ако регулацията е влязла в сила до 09.07.1956 год., но недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия. В тези случаи законодателят заличава с обратна сила непосредственият й отчуждителен ефект и постановява, че този ефект ще настъпи при новите условия по чл.39, ал.1 от ЗПИНМ (отм.) - т.е. след обезщетяване на собственика. По отношение обаче на улично-регулационни планове, влезли в сила след 09.07.1956 год., правилото на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ (отм.) се прилага без изключения - недвижимите имоти 3 на частни лица, отредени за мероприятия по плана се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика по реда на ППЗИПНМ (отм.). Ако такова обезщетяване не е извършено, то имотът е завзет без законно основание от държавата" (Решение №300 от 28.06.2011 год. по гр.д.№3248/2008 год. на ВКС, IV г.о.).

"Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е по Закона за благоустройство на населените места от 1905 год. предвиждането за дворищната регулация и за обществено мероприятие имало ли е вещно правно отчуждително действие и какво е ставало, ако не бъдат изпълнени изискванията за заемане на имота в определения законов срок, както и следва ли да се счита регулацията приложена, ако не са изпълнени условията за заемане на имота и той се владее от собственика по предишния план. С чл.24 от Закона за благоустройството на населените места в Царство България /ДВ бр.67/1905 год., изм. и доп.

ДВ бр.39/1907 год., ДВ бр.23/1908 год., ДВ бр.60/1911 год., ДВ бр.104/1912 год., бр.306/1919 год., бр.86/1920 год., бр.181/1922 год., бр.156/1928 год...., при действието на който е одобрен първия регулационен план на селото, местата, предвидени по регулационния план за улици, булеварди, площади и т.н. са от обществена полза и се оценяват и отчуждават заедно с находящите се върху тях здания по реда на чл.30-34 от същия закон. Тези текстове уреждат само процедурата по оценяване на местата и сградите и възможността за обжалване на оценката по съдебен ред. С чл.46 от същия закон отчуждаването „de fakto" е определено като заплащане на местото. Не спазването на двугодишния срок за изготвяне на проект за реализиране на общественото мероприятие има за последица определяне на нова оценка, съгласно този текст. Съдебната практика по него също е приемала, че правото на собственост върху терен, предвиден за обществено мероприятие се счита изгубено от момента на влизане в сила на плана. /Решение №18/1918 на Общото събрание на Върховния административен съд./.

Следователно макар да не е конкретизирал правната норма, въз основа на която приема, че предвижданията на регулационния план за обществено мероприятие има отчуждително действие, въззивният съд правилно е изложил съображение в този смисъл, позовавайки се на Закона за благоустройството на населените места в Царство България от 1905 год.“ (Решение №866 от 09.12.2009 год. по гр.д.№3572/2008 год. на ВКС, I г.о.).

Същото становище се приема безусловно и в утвърдената правна доктрина :

"Характерно и за двата плана (уличнорегулационен и дворищнорегулационен) беше това, че с отреждането на имот за дадено мероприятие по уличнорегулационния план, този имот се считаше отчужден..." („Поземлени имоти. Правна уредба при градоустройствени и технически изисквания", Асен Запрянов, стр.19). И пак там, на стр.124 : „По-горе вече споменахме, че до 09.07.1956 год. (във връзка с изменението на чл.39, ал.1 ЗПИНМ - отм.) всяко отреждане по плана уличнорегулационен или дворищнорегулационен, означаваше отчуждаване. За имотите, предмет на урегулиране с уличнорегулационен план, след 09.07.1956 год. отреждането не означаваше вече отчуждаване...".

Така, изцяло незаконосъобразно е твърдението на ответницата, че регулацията не била приложена, тъй като не й било заплатено за отнетата от имота й площ. Още с 4 отреждането й за път с регулационния план от 1928 год. на тази площ от частта на имота на праводателите на ответницата, е настъпил отчуждителният ефект. Позоваването на §8 и §6 от ПЗР на ЗУТ в жалбата на ответницата е погрешно - тези разпоредби уреждат прилагането на ДВОРИЩНА РЕГУЛАЦИЯ (вътрешните регулационни линии към съседни имоти), А НЕ НА УЛИЧНА (ОБЩЕСТВЕНО МЕРОПРИЯТИЕ). Това изрично е посочено в §8, ал.7 от ПЗР на ЗУТ "Алинеи 1 и 2 не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост“.

Тъй като с действията си ответницата й пречи да упражнява правото си на собственост върху имота си в пълен обем – да го достъпва по предопределения за това път, то за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.