Присъда № 142 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към присъда № 142 от 18.05.2026 г. по НОХД № 3999 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХIIІ състав

Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Р. Л. И. за това, че в периода 05.05.2023 г. до 05.07.2025 г. в с.

Езерово, обл. Варна, след като бил осъден с решение №796/09.03.2023г. по гр.дело № 1399/2022г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 07.04.2023 г. да издържа своя низходяща - Е. Р. Л., родена на * г., чрез нейната майка и законен представител М. Б. О., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно 20 месечни вноски по 200лв. в общ размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/ - престъпление по чл.

183, ал. 1 НК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същият се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че на основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Варна поддържа обвинението срещу подсъдимия И., като счита, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства. С оглед изявлението на св. Османова за цялостно изпълнение на задължението счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, но да не бъде наказан.

В хода на съдебните прения защитникът адв. Вълчева заявява, че подсъдимият е изплатил изцяло дължимата сума и моли за по-смекчена присъда.

Подсъдимият дава обяснения в хода на съдебното следствие, съгласно които е изплатил всички дължими вноски. Изразява съжаление и намерение за поправяне. В хода на съдебните прения моли да не му бъде налагано наказание и отново изразява съжаление. В последната си дума за трети път изразява съжаление за случилото се

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. Л. И. е роден на * г. в гр. Плевен. Същият е българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, неженен, не работи.

Свид. М. О. през 2020 г. живяла на семейни начала с подс. Р.

Л. И. в неговото жилище в гр. Разград. По това време от съвместното им съжителство на 04.03.2021 г. се родила дъщеря им - Елейса Р. Л. През 2022 г. свид.Османова се разделила с подс.

И. и се върнала да живее в с. Езерово, обл.Варна и предявила пред PC Варна граждански искове относно предоставяне на родителски права, режим на лични контакти и издръжка за дъщеря си. Било образувано в PC - Варна гражданско дело №20223110111399, като с решение №796 от 09.03.2023г. родителските права над детето били предоставени на свид. Османова. На подс.

И. със съдебното решение били определени режим на лични контакти, като той бил осъден да плаща издръжка на дъщеря си в размер на 200 лв. с 1 падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката. Решението влязло в сила на 07.04.2023г. Още преди влизане на решението в сила свид. Османова уведомила за задължението подс. И., който по това време изтърпявал наказание лишаване от свобода. След освобождаването му на 07.04.2023г. от Затвора - Белене, той от 08.06.2023г. до 29.06.2023 г. и от 04.08.2023 г. до 01.12.2023 г. извършвал трудова дейност към две отделни дружества, но въпреки получаване на трудов доход не започнал да изпълнява задължението си за плащане на издръжка на дъщеря си.

На 25.03.2024 г. подс. И. отново бил осъден по внесено в PC Разград споразумение за деяние, извършено на 07.03.2024 г. в гр. Разград по чл.343б, ал. 3 от НК, като по разгледаното НОХД №160/2024 г. му било наложено наказание на лишаване от свобода за срок от 7 месеца, търпяно при строг режим в затвор и глоба в размер на 450 лв. Автомобилът, с който подс.

И. извършил престъплението и бил негов собствен бил отнет в полза на държавата. Наказанието лишаване от свобода било преведено на 04.04.2024 г. и изтърпяно фактически от него до 03.10.2024 г., когато бил освободен.

Предвид неизпълнение на задължението си към детето чрез неговата майка и законна представителка - свид. Османова се сдобила с изпълнителен лист № 553 от 11.03.2024 г., като въз основа на него било образувано изпълнително производство пред ЧСИ Л.Станев с район на действие ОС Варна. Същият извършил действия по делегация, като в последствие изпълнителното производство било изпратено в гр.Разград и се разглежда от ЧСИ Георги Стоянов с район на действие ОС - Разград.

На 14.05.2024 г. ЧСИ Георги Стоянов изготвил покана за доброволно изпълнение, която била връчена на 18.05.2024 г. на Мая Иванова - майка на подс. И. По това време той изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора - Белене, но бил уведомен по телефона от майка си за поканата.

След изтърпяване на наказанието си обаче подс. И. продължил да не заплаща издръжка на детето си чрез свид. Османова, поради което за нея възникнало законно основание и тя сезирала Прокуратурата на Р.България, като след проверка било образувано настоящото наказателно производство.

Впоследствие и преди постановяване на присъда изплатил всички дължими вноски за издръжка на дъщеря си.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото доказателства: гласните доказателствени средства – показанията на св. Мелин Бейханова Османова и св. Мая Методиева Иванова, както и писмени доказателства – 2 бр. решения на РС – Варна, удостоверение за раждане, молба до ЧСИ Людмил Станев с вх. № 07173/21.03.2024 г., изпълнителен лист № 553/11.03.2024 г. по описа на РС – Варна, справка за съдимост на подс. И., писмо от Затвора – Варна, писмо от КЧСИ, писмо от ТД на НАП – Варна, писмо от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Варна – 2 бр., писмо от ТД на НАП – Варна, офис Разград – 2 бр. , писмо от АВ, писмо от ТР, справка за собственост от АИС КАТ.

Този доказателствен материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

От правна страна:

При тези факти от правна страна съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Р. Л. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна: в периода 05.05.2023 г. до 05.07.2025 г. в с.

Езерово, обл. Варна, след като бил осъден с решение №796/09.03.2023 г. по гр.дело №1399/2022 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 07.04.2023г.

2 да издържа своя низходяща - Е. Р. Л., родена на

04.03.2021 г., чрез нейната майка и законен представител Мелин Бейханова Османова, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно 20 месечни вноски по 200лв. в общ размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като И. е съзнавал, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт да плаща издръжка за детето си Е. Р. Л. чрез неговата майка Мелин Бейханова Османова, разбирал е, че с бездействието си да изпълни това свое задължение накърнява правата на детето си и целенасочено е искал да настъпят тези общественоопасни последици.

По тези съображения съдът призна Р. Л. И. за виновен по повдигнатото му обвинение.

Доколкото обаче от доказателствата по делото се установи, че подсъдимият Р. Л. И. е заплатил всички дължими от него според обвинителния акт месечни вноски преди постановяване на присъдата от настоящата съдебна инстанция на своята дъщеря и за детето не са настъпили други вредни последици, съдът намери, че е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Поради това и не наложи на подс. И. наказание, като взе предвид и факта, че тази разпоредба се прилага спрямо него за първи път.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 142 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова и прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от М. Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20253110203999 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия ПОДСЪДИМИЯТ Р. Л. И. - роден на * г. в гр.

Плевен, адрес гр. Разград, ж.к. * №4, ет.15, ап.73, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че

В периода 05.05.2023г. до 05.07.2025г. в с.Езерово, обл.Варна, след като бил осъден с решение №796/09.03.2023г. по гр.дело №1399/2022г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 07.04.2023г. да издържа своя низходяща - Е. Р.

Л., родена на 04.03.2021г., чрез нейната майка и законен представител М. Б.

О., съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно 20 месечни вноски по 200лв. в общ размер на 4000лв. /четири хиляди лева/, като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили вредни последици за пострадалата, поради което и на основание чл. 183, ал. 3 вр. ал. 1 от НК НЕ ГО НАКАЗВА.

Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд - Варна.

1

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2