Решение № 13048 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13048 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110171345 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 10.05.2024 г., подадена от Е. Д. М. против ************ – град, с която е предявен осъдитЕ. иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащането на вземането, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в периода от 01.10.2018 г. до 18.12.2023 г., изразяващи в негативни емоционални преживявания, вследствие от неразглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № ******/2018 г. по описа на ********.

С опредЕ.ие № ******/14.04.2025 г. съдът е прекратил, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, като недопустимо производството по делото, в частта по подадената от ищеца искова молба за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди в периода 01.10.2018 г. – 12.10.2023 г.

Производството по делото е останало висящо в частта по иска за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 13.10.2023 г. до 18.12.2023 г., за обезщетяването на които от ответника се претендира обезщетение в размер на 20 000 лв.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който се изразява подробно становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Оспорва твърденията, че е налице „бавене” при разглеждането на адм. д. № ******/2018г. по описа на ********. Твърди, че в един продължитЕ. период от време ищецът не е предприел действия по отстраняване на нередовностите в исковата си молба, а в друг период производството е било спряно до постановяване на решение по т. д. № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС, които обстоятелства са обективни извън неговите правомощия. Описва, че съдебното заседание от 10.10.2023г. било отложено за събиране на доказателства, а това от 05.12.2023г.– по искане на ищеца с доводи, че процесуалният му представител не присъства. Възразява срещу твърденията, че в хода на процесното дело е било нарушено правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен 1 процес. Оспорва размера на претендираните суми като силно завишени. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

В съдебно заседание, проведено по реда на чл. 135а от ГПК, ищецът Е. Д. М., редовно призован, се явява, като се представлява и от процесуален представител адвокат Я., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът ********** - град, редовно призован, не изпраща представител.

Контролиращата страна – **************, редовно призована, се представлява от прокурор *******, който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

От приетия по делото доказателствен материал – ОпредЕ.ие № ****** от 15.03.2023г., постановено по адм.дело № ******/2018г. по описа на ********* – град, Първо отдЕ.ие, 66 ти състав, се установява, че адм.дело № ******/2018г. е образувано по жалба с вх. № ******/02.02.2018г. на ищеца до ******** против ГД „*******“, с която е предявен иск за неимуществени вреди за сумата в размер на 50 000 лева, причинени чрез изтезание, за периода от 27.11.2013г. до 17.01.2018г., както и поради превозване на затворници в бус без седалки и предпазен колан. С жалбата е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството. С опредЕ.ие от 08.03.2018г. съдът е оставил производството без движение, като е дал конкретни указания на ищеца за остраняване нередовностите на жалбата. С молба с вх. № ******/19.03.2018г. ищецът е представил данни относими към искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството. С опредЕ.ие № ********/17.05.2018г. ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на същия е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, като с опредЕ.ието на ищеца е даден нов срок за отстраняване нередовностите на жалбата. С опредЕ.ие № ****/15.11.2018г. съдът е назначил особен представител, който да защитава интересите на Е. М. в производството. С молба от 11.12.2018г. са направени уточнения на молбата, като е посочено, че са налице нарушения по ДЕС по чл. 4, ал.4, пар.3 и чл. 67 от ДФЕС, както и на чл. 3 от ЕКПЧ. Поради уточненията и налично висящо тълкувателно дело № 2/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, съдът с опредЕ.ие № ******/23.04.2019г. е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС.

С опредЕ.ие от 25.03.2021г. ОС на ГК и на ТК при ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС е отклонено искането за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. Следва постановяване на опредЕ.ие по адм.дело № ******/2018г. № ****** от 15.03.2023г., с което е възобновено производството и с опредЕ.ието отново са дадени указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата претенция. На 30.03.2023 г. ищецът е депозирал молба, с която изпълнява указанията на съда, като впоследствие с опредЕ.ие от 20.06.2023 г. съдът е изпратил препис от уточняващата молба на ответника и едновременно с това е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2023 г. В проведеното на 10.10.2023 г. ищецът се е явил лично, заедно с процесуалния си представил, отстранил е констатирани нередовности и е релевирал доказателствени искания, част от които са допуснати от съда, което е довело до отлагане на делото, като последното е отложено за 05.12.2023 г. В това съдебно заседание съдът не е дал ход на делото поради неявяването на процесуалния представител на ищеца, съобразявайки и изричната воля на ищеца Е. М., който е присъствал лично, да не се дава ход на делото поради липсата на процесуалния му представител.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 2б, ал.1от ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже, че е бил страна по адм.д. № ******/2018 г. по описа ********, че разглеждането и решаването на делото е продължило извън разумния срок по смисъла на чл.

6 от КЗПЧОС, вида и настъпването на описаните в исковата молба претърпени от него неимуществени вреди и наличието на причинната връзка между тях и продължителността на разглеждане на производството.

От установените по делото обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че след образуване на адм. дело № ******/2018г. на 12.12.2014г., съдът е извършил своевременно действия по обследване на исковата молба, даване на указания за отстраняване нередовностите й, предоставяне на правна помощ на ищеца, както и освобождаването му от заплащане на държавна такса в производството. Всички тези действия са извършени в рамките на девет месеца от подаване на жалбата на 02.02.2018г. Впоследствие делото е спряно с опредЕ.ие от 23.04.2019г., като изцяло в прерогатив на съда е да спре производството при наличие на предпоставките за това, поради което до постановяване на опредЕ.ието на ОС на ГК и на ТК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС на 25.03.2021г. съдът не отчита ******** да е забавил производството по делото. Делото е възобновено с опредЕ.ието на съда от 15.03.2023г., след като е отклонено искането за постановяване на тълкувателно решение с опредЕ.ие от 25.03.2021г., с което са дадени още указания за отстраняване на нередовности. На 30.03.2023 г. ищецът е депозирал молба, с която изпълнява указанията на съда, като впоследствие с опредЕ.ие от 20.06.2023 г. съдът е изпратил препис от уточняващата молба на ответника и едновременно с това е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2023 г. В проведеното на 10.10.2023 г. ищецът се е явил лично, заедно с процесуалния си представил, отстранил е констатирани нередовности и е релевирал доказателствени искания, част от които са допуснати от съда, което е довело до отлагане на делото, като последното е отложено за 05.12.2023 г. В това съдебно заседание съдът не е дал ход на делото поради неявяването на процесуалния представител на ищеца, съобразявайки и изричната воля на ищеца Е. М., който е присъствал лично, да не се дава ход на делото поради липсата на процесуалния му представител.

Действително при преценка за разумността на срока, не могат да се правят изводи във вреда на ищеца от това, че не е сътрудничил активно за ускоряване на производство, защото принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение № 72 от 18.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3619/2016 г., III г. о., ГК. Когато обаче преценява поведението на компетентните органи с оглед и на усилията им за ускоряване на производството, съдът следва да съобрази че в случая обаче са се оказвали безрезултатни и поради препятстването им от действия на страните, или техни процесуални пропуски и бездействие. Затова при наличието на обективни данни за това, съдът счита че следва да се приеме за установено полагането на усърдие от страна на съда активно да съдейства на ищеца за упражняване своевременно на процесуалните му права.

В разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ. Отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ /, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие.

Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок" при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е 3 разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отдЕ. случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е: първо се установява продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на страната /и поведението на другите страни/, 3. поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето.

С оглед установените по делото факти, както бе посочено по-горе продължителността на делото пред ******** до момента на предявяване на иска и с оглед посочения от ищеца период е от 13.10.2023г. до 18.12.2023г., тоест с 67 дена. Отчита се че делото към настоящия момент е приключило. Съдът не отчете продължителността от образуването на делото на 02.02.2018г. до спирането му на 23.04.2019г. да се дължи на бавни и несвоевременни действия на съда. В посочения от ищеца срок съдът не констатира наличие на забава от страна на ответника, а напротив – извършвани са навременни действия, като делото е отлагано поради релевирани от ищеца и уважени от съда (макар и частично) доказателствени искания, като делото е било отлагано в разумни и недълги периоди от време, като проведеното на 05.12.2023 г. открито съдебно заседание е било отложено по причина, която не може да бъде вменена в съда. По делото не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че делото е гледано в неразумен срок и през който срок съдът да е нарушил чл. 2б от ЗОДОВ.