Решение № 348 от 13.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Велико Търново, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500326 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Предмет на подадената от името на Община Г.О., въззивна жалба е Решение № 151/15.03.2023 г. по гр.д. № 1407/2022 г. на ГОРС , с което е осъдена да заплати на Д. Й. И. от с.град сумата от 2000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, вследствие на ухапване от безстопанствено куче на 13.08.2022 г., сумата от 113,29 лева , представляваща обезщетение за претърпени от същия факт имуществени вреди , изразени в разходи за лечение и издадено съдебно- медицинско удостоверение, с молба за отмяната му и отхвърляне на предявените искове , а евентуално – определяне на по- нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост / чл.52 ЗЗД/ и присъждане на направените по производството разноски.

Изложени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното решение поради неточна преценка и незачитане на установените със събраните доказателства, обстоятелства, явяващи се показател за предприемане на всички предвидени в ЗЗЖ мерки за безопасност , свързани с овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивното им поведение в общественото пространство / чл.40 , ал.3, чл.50, т.2 /, поради което не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за осъществяване на търсената от нея деликтна имуществена отговорност .

В с.з. не се представлява . Писмено поддържа жалбата.

В срока по чл.263 ГПК ответникът по жалбата/ ищец по делото / чрез пълномощника си адвокат М. П. от ВТАК е подал отговор , съдържащ подробни доводи за съответствие на решението със събраните и доказателства и точното прилагане на 1 материалния закон.

В с.з. не се явява и представлява.

Съдът след като разгледа жалбата , обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени са искове , имащи за предмет претендирано право на обезщетение за неимуществени вреди и право на обезщетение за поправяне на имуществени вреди, чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл.49, вр. с 51, ал.1 , чл.52 от ЗЗД.

Ищецът твърди , че на 13.08.2022 г. рано сутринта около 06.30 часа заедно със съпругата си тръгва от къщи към автобусната спирка на улица „В.Г.“ в гр.Г.О.. Около денонощния магазин на същата улица се появява глутница безстопанствени кучета / около 7-8 на брой / , които започват да лаят. Едно от тях/ бяло- рижаво и голямо/ го захапва отзад за крака и побягва . Поради силната болка, по- късно през деня посещава Центъра за спешна медицинска помощ , където раната му е обработена и му е поставена нижекция против тетанус. След като се е посъветвал с лекар инфекционист се е наложило да му поставят 5 инжекции против бяс и му е предписан антибиотик , който пие. В резултат на ухапването е получил травматична увреда, представляваща наранявания на лявата подбедрица- на долна трета по две рани , медиални и латерално, с насложена инфекция и частична некроза/ констатации и заключение на издадено му медицинско свидетелство /. Похарчил и средства за лечение и издаване на медицинско свидетелство в общ размер на 113,29 лева. Освен болките е започнал да изпитва страх от кучета и когато чуе кучешки лай се стресира.

Причинените му вреди са поради неизпълнение на задължението на общинските власти да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето , кастрирането , обезпаразитяването , ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в приюти, вменено им с нормата на чл.47, ал.1 от ЗЗЖ.

Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение с което да осъди Община Г.О. да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразени в телесни болки и душевни страдания в размер на 2000 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 113,29 лева , заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и сторените по производството разноски.

Ответната страна оспорва търсената й на основание чл.49 ЗЗД имуществена отговорност с възражения, че е предприела всички задължителни мерки за безопасност, свързани с овладяване на популацията, надзора и справянето с агресивното поведение на безстопанствените кучета на територията й, основани на фактите , че за целта с решение от 25.03.2021 г. Общинският съвет е приел на основание чл. 40, ал.3 от ЗЗЖ съответна програма и на 05.05.2022 г. е сключила/ общината/ с ЕТ „И.М.“- гр.Долна Оряховица, договор , включващ в предмета си необходимите за изпълнението й действия . Дори да се приеме, че ухапалото ищеца куче е било безстопанствено, това обстоятелство не е дотолкова значимо за конкретния правен спор, тъй-като движението му на свобода не е забранено от закона , а напротив – чл. 47, ал.3, изр.1-во, пр.2-ро от ЗЗЖ.

Твърдяният по време , начин и място на настъпване случай на агресивно поведение/ нападение/ върху ищеца от свободно движещо се из градското улично пространство куче/ в група с още няколко индивида от този вид животни/ , завършило с ухапване, от което е получил травматичното увреждане , посочено в исковата молба, е предмет на достатъчно убедителна установеност по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК , събитие чрез събраните доказателства/ свидетелските показания на съпругата му; медицинско свидетелство за

2 пред съда № 955/17.08.2022 г. на лекар при ДКЦ I- ЕООД Г.О. ; амбулаторен лист ; фиш за спешна медицинска помощ; заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза /. Установени са и разходите , свързани с лечението на полученото травматично увреждане и издаването на медицинското свидетелство/ фискални бонове, фактури/ . Въззивният съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към безспорните /с оглед съдържанието на жалбата / фактически констатации в мотивите на обжалваното решение, без да е нужно да бъдат преповтаряни.

Материалноправният спор повдига въпроса : може ли да бъде вменена на Община Г.О. юридическа / обективна, гаранционна обезпечителна /отговорност от деликтен характер заради настъпилите в личната и имуществената правна сфера на пострадалия ищец вредни последици от събитието / злополуката/ , т.е. фактите съвместяват ли хипотезата на чл.49 ЗЗД ?

Отговорът е положителен.

Общината в качеството си на юридическо лице / чл.14 от ЗМСМА/ е правен субект, комуто е възложено по силата на закона чрез нейните органи –Общинския съвет и кмета да приема програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, да организира изпълнението на програмите, да настанява тези животни в изградени и стопанисвани приюти, регистрирани по чл.137, ал.1 от ЗВМД- чл.40, ал.1, ал.2 , чл.41, ал.1, ал.2 от Закона за защита на животните. Безстопанствено куче е такова , което е родено на „свобода” / т.е. от друго безстопанствено куче , без собственик/, загубено или изоставено от своя собственик, което не обитава дом, ферма или специално за него място/ определение , изведено от текста на чл.70 от ЗВМД/отм./. Според нормативно въведеното определение за безстопанствено животно/ вж. пар.1, т.6а от ДР на ЗВМД- в сила от 14.02.2020 г./ , това е онова, което няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице , което е отговорно за него.

Настаняването на безстопанствените кучета в изградени от органите на местната власт приюти е дейност в защита на обществения интерес, за чието осъществяване съобразно законоустановените изисквания отговарят кметовете на населените места- чл.41, ал.3, вр. с чл. 40, ал.4 от ЗЗЖ. От значение е наличие на краен обективиран резултат, произтичащ от изпълнение на тези задължения, желан от обществото - да няма бродещи безстопанствени кучета в цивилизованото социално пространство, защото тяхното свободно присъствие в него създава заплаха както за живота и здравето, така и от увреждане на имуществото на хората/ отделен е въпросът доколко изпълнението им реално може да донесе този резултат в пълна мяра /.

Обективният факт на присъствие в социалното пространство на кучето/ в група с други кучета /, проявило агресия към ищеца, доколкото по делото не се твърди и доказва да е било преди това настанено във временен приют , кастрирано , обезпаразитено, ваксинирано срещу бяс, маркирано и върнато на обичайното му място, от което е взето / хипотезата на чл.47, ал.3, изр.1-во, пр.2-ро от ЗЗЖ/ разкрива явлението противоправностнесъответствие между повеленото от нормите на чл.41, ал.1, ал.2 от Закона за защита на животните положение на нещата/ каквото трябва да бъде/ и действителното им положение / каквото е , но не трябва да бъде/. Този факт „говори” сам по себе си , че ако са били предприети необходимите мерки за безопасност в изпълнение на задължението на Община Г.О. , тази глутница кучета нямаше да се намира на посоченото обществено място по времето , когато ищецът се е намирал там и едно тях нямаше да извърши вредоносното нападение. Нещо повече – дори и да би се приело , че е налице хипотезата на чл. 47, ал.3, изр.1-во, пр.2-ро от ЗЗЖ , отговорността на общината не може да отпадне , тъйкато в нейна тежест дори и тогава законът възлага задължението да упражнява надзор и 3 полага грижи за тези кучета – чл.47, ал.3, изр.2-ро от ЗЗЖ, включително и мерки за предотвратяване на агресивното им поведение към хора и животни – чл. 50, т.2, вр. с чл.49 от ЗЗЖ. Законът не се интересува как и по какъв начин общината чрез своите органи и административни служби ще изпълнява това задължение и доколкото няма предвидени специални основания за освобождаването й от отговорност , рискът от причиняване на вреди , произлезли от агресивно и всякакво друго поведение на тези животни не би могъл да остане за увредените лица. Ако не бе така, нямаше да има практически смисъл от въвеждането на задължението, тъй-като неизпълнението му много лесно би могло да се оправдава с нещастни непредвидими случайности извън волевия контрол на длъжностни лица от структурата на общината.

Без правна стойност за защитната й кауза по делото е фактът на сключения с трето лице договор за възлагане на обществена поръчка за услуги , включващ в предмета си необходимите дейности по изпълнението на приетата на основание чл. 40, ал.3 от ЗЗЖ програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, щом посоченият по-горе обективиран резултат от изпълнението на задължението по чл. 41, ал.1, ал.2 от ЗЗЖ / или на това но чл. 47, ал.3, изр.2-ро от ЗЗЖ/ не е факт .

Последиците от неосъществяването му са в нейна тежест, по причина , че задълженията произтичащи от закона са нейни, а не на изпълнителя по договора , който би отговарял само във вътрешните им отношения за вредите от неизпълнението, които общината би понесла / чл. 82, вр. с чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД/.

Дори и да са били предприети някакви мерки по изпълнението на вменените й по силата на закона задължения , то същите са били очевидно недостатъчни, поради което съдът няма друга възможност освен да обяви вредоносния факт / нападението завършило с ухапване / за свидетелство / доказателство/ за противоправно бездействие на натоварените да действат в тази предметна връзка органи на местната власт, или иначе казано неполагане на абстрактно моделираната грижа на добрия стопанин, което неполагане / наречено вина/ се предполага- чл.45, ал.2 от ЗЗД, т.е предположението не е оборено.

С други думи осъществени са всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД , породили на 13.08.2022 г. обективна/ гаранционно- обезпечителна/ отговорност на Община Г.О. към пострадалия ищец , т.е. възникнало е задължението й да му изплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди , без да е нужно да се установява вина на конкретни длъжностни лица от административната й структура. Това е така, защото появата/ присъствието на безстопанствени кучета е на нейна територия и законът изрично посочва кои органи на местната власт/ чл.40, ал.3, ал.4 от ЗЗЖ/ са натоварени с вземане и предприемане на програмни и организационни/ обезпечителни решения и действия за изпълнение на задълженията по чл. чл.41, ал.1, ал.2 и чл.47, ал.3, изр.2-ро от Закона за защита на животните.