Решение № 382 от 10.11.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. *, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20215440100610 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на * ЕООД гр.* против * , в която се твърди от ищеца,че на основание чл. 59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД) между страните е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № */23.05.2018г, който е сключен за срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2018г. и е в сила до приемането на нов или при промяна на действащия НРД, съгласно чл.62 от цитирания по-горе договор. В §2 от Преходни и заключителни разпоредби на цитирания договор е записано, че в съответствие с §4 от НРД за медицинските дейности за 2018г. договорът влиза в сила от 1 април 2018г. По силата на договора и подписаните към него споразумения ищеца- лечебно заведение за болнична помощ, в качеството си на изпълнител по договора се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, на здравнонеосигурените лица по §2, ал.1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБ*) за 2018г, (за акушерска помощ по чл.82, ал.1, т.2 от Закона за здравето) и на лицата по §9, ал.1 от ЗБ* за 2018 г., да оказва медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 9 към член 1 на Наредба № 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на * (обн.ДВ бр.29 от 30.03.2018г) и посочени съответно в приложение №17а „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за 2018г. Съгласно чл.46 от договора ответника-* от своя страна е поела задължението да заплаща осъществените и отчетени от болничното заведение дейности по конкретно договорени цени чрез * до 25-то число на месеца, следващ отчетния.

Твърди се от ищеца, че като изправна страна по посочения договор през месец април 2018г е оказвал на пациенти болнична помощ по клинични пътеки, осигурявал е чрез медицинския си персонал 24-часово непрекъснато изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния и координация с лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, извършени били медицински дейности по амбулаторни процедури, при съответната координация между лекарите - специалисти, като е спазвал изцяло правата на здравно осигурените лица (ЗОЛ) и на пациентите (чл. 5, т. 14 от договора, осигурявайки условия, които да гарантират правата им на такива чл. 5, т.15 от същия). Извършената през месец април 2018г. „надлимитна“ медицинска дейност (болнична помощ по КП, вкл. медицински изделия, извършени амбулаторни и клинични процедури) е на обща стойност - 8530.00 лева . В изпълнение на цитирания договор и в указаните в тях срокове били издадени 1 съответните първични медицински и финансово отчетни документи, които били ежедневно отчитани в Персоналзираната информационна система (ПИС). За месец април 2018г е изготвена и представена на ответника Фактура №* от 25.05.2018г и спецификация към нея за болнична медицинска помощ по договора.

При извършените проверки от страна на * — * на отчетената дейност за месец април 2018г. по клинични пътеки (КП), не били констатирани нарушения на 330, НРД за медицинските дейности между * и БЛС за 2018 г. В месечното известие за месец април 2018г от * - * от система ПИС е изпратена до * * месечна справка за над месечните стойности по клинични пътеки, в които е посочена сумата 8530,00 лева, която сума * отказва да заплати на * *. Като основание за отказ за плащане на сумата е посочено, че стойностите на финансовоотчетните документи не следва да надвишават размера на определените месечни стойности по Приложение № 2 на индивидуалните договори, както и са дадени указания от * да се извършат корекции във финансовоотчетните документи за месец април 2018г. При извършената годишна инвентаризация на разчетите в дружеството за 2018г. било констатирано, че ищцовото дружество има вземане от *, чрез * - * в размер на 8530.00 лева, която сума представлява неразплатена надлимитна дейност за месец април 2018г. Тази сума се води в баланса на * * като вземане от * и е посочена от * * на * * с писмо с изх. №38 от 30.01.2019г относно потвърждение на салдо към 31.12.2018г. Становището на * по повод на искането им за заплащане на извършената и приета надлимитна дейност е, че липсва правно основание за заплащане от страна на * на недоговорени в приложение №2 към договора стойности. В становището си * се позовава на чл.12 от НРД за медицинските дейности 2018г, според който финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно чл.1, ал,2 от Закона за бюджета на * за 2018г и определя средствата с които ще се закупуват извършените медицински дейности по чл.45, ал. 1 от ЗЗО.

Към датата на депозиране на исковата молба съществува непогасено задължение на * чрез * - * към * "*" ЕООД за сумата от 8530.00 лв., представляваща стойността на оказаната на здравно осигурени пациенти през месец април 2018г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на законната лихва за забава върху претендиралата главница за периода от 01.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 2573,22 лева.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата сума по Фактура №*/25.05.2018г. в размер на 8530,00лв. за извършена болнична медицинска помощ по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №*/23.05.2018г., представляваща неразплатена извършена болнична помощ през месец април 2018г., , както и сумата от 2 573,22лв.-лихва за забава върху главницата за периода 01.06.2018г. до датата на предявяване на иска-21.05.2021г. ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-21.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че съгласно нормативната уредба, действаща по време на процесния период липсва правно основание за заплащане от страна на ответника на недоговорени в приложение №2 към договора годишни стойности. Процесният договор е сключен между равнопоставени гражданскоправни субекти при спазването на принципа на свобода на договаряне по чл.9 от ЗЗД, който признава на договарящите свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду си и същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави, като граница, до която е допустимо разпростирането на автономията на волите. Сключените вече договори обвързват страните със силата на закон съгласно чл.20а ЗЗД. Аналогична обвързаност произтича и от измененията на договора, за които страните са постигнали общо съгласие в съответствие с разпоредбата на чл.20а. ал.2 от ЗЗД. Както първоначално сключените договори, така и измененията към тях изискват всяка от страните да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл.63 ал.1 от ЗЗД — точно и добросъвестно. Освен това никъде в относимата нормативна уредба не съществува 2 задължение за лечебните заведения за извънболнична болнична медицинска и дентална помощ да сключват договори с *. Всяко едно от тях, като самостоятелно търговско дружество, има право на избор. Има много лечебни заведения за болнична медицинска помощ, които работят без договор с *. Но веднъж сключен, такъв договор поражда права и задължения и за двете страни и те следва да съобразяват своята дейност с предвиденото в него.

По обща воля на страните, обективирана в процесният договор, задължението на * да заплаща осъществената от болничното лечебно заведение медицинска дейност е ограничено по обем, определен на месечна база, конкретизирана по клинични пътеки в Приложение №2 към договора, което означава, че при действителност на тези клаузи (съответствие с императивни правни норми, включително и конституционни) извършването на медицинска болнична помощ от лечебно заведение, която надхвърля договорените стойности не поражда договорно задължение за * за заплащането й. В чл.52 ал.1 от Конституцията на Република България са прокламирани като основни права на гражданите правото на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и правото на гражданите на безплатно ползване на медицинско обслужване. Тази конституционна разпоредба не е пряко приложима - приложението й предполага приемането на законов нормативен акт. Действащият здравноосигурителен модел, чрез който се реализира и конституционното право по чл.52 ал.1 от КРБ, е базиран на разпределението по нива на ограничения ресурс, който обществото може да отдели за този вид социални услуги. В рамките на този модел се реализира и правото на гражданите за достъпна медицинска помощ - така чл.4 ал.З от ЗЗО и чл.81 от Закона за здравето и издадената въз основа на него Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ ( ДВ. бр. 45/2.06.2006 г.). Следва да се има предвид, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване държавата финансира и редица медицински услуги, изброени в чл.82 от 33, част от които и медицинската помощ при спешни състояния. Извън спешната медицинска дейност, правото на достъп до болнична медицинска помощ се осъществява по реда на т.нар. планов прием по чл.22 и сл. от Наредбата. Лимитирането на обема и стойността на медицинската дейност в индивидуалните договори с изпълнителите не противоречи на правото на достъп, а напротив - осигурява го за всички ЗОЛ съобразно ограничения държавен ресурс, което изисква неговото целесъобразно разпределение между изпълнителите в цялата страна, така че да стигне за максимален брой нуждаещи се в рамките на цялата бюджетна година, а не само за част от тях или за част от годината. Следователно, лимитирането на дейността е средство, чрез което правото на достъп до медицинска помощ се гарантира за всеки ЗОЛ в обема, който обществото (държавата) може да си го позволи на съответния етап от икономическото си развитие. Съгласно Закона за здравното осигуряване в относимите към процесния период редакции здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане/закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане/закупуване на стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) (чл.1, ал.2). Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане/закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (*) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (*). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на *. (Чл. 2. ал.1). Националната здравноосигурителна каса заплаща/закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон (чл. 2, ал. 3) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципа на договарянето на взаимоотношенията между * и изпълнителите на медицинска помощ (чл. 5., т. 8). Бюджетът на * е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от *, са неразделна част от бюджета на * за съответната година /чл. 22, ал.1 и ал.2/. Задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в 3 обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на * (чл.35, ал.1, т.1).

Аналитичният прочит на посочените разпоредби сочи на извода, че стойностите на разходите за видовете медицинска дейност, залегнали в разходната част на бюджета на *, гарантират заплащането на медицинската помощ, която се реализира чрез механизма на договаряне, предвиден в НРД. и съобразно рамките на бюджета на * - респективно в договорите с изпълнителите. В този смисъл установените правила между страните договор за заплащане на извършената болнична помощ в рамките на суми, за които изпълнителятищец е дал изричното си съгласие да бъдат в определените в Приложение №2 обеми, не са нищожни, тъй като не противоречат на повелителни правни норми, а са израз на съобразяване на страните с такива именно норми. Самият ЗЗО в чл.58-чл.62 очертава предметните рамки на индивидуалния договор, сключен между */* и съответният изпълнител на болнична помощ. По силата на чл.45 330 * дължи да закупи договорената и оказана медицинска дейност на осигурените лица, но разпоредбата на чл.51 330 уточнява, че медицинската помощ извън обхвата на чл.45 и договорена то в НРД. не се закупува от *, което още веднъж установява принципа на допустими ограничения при закупуване на медицинската помощ и изключва разбирането, че * дължи безусловното й заплащане. В тази връзка следва да се тълкуват и ограничаващите обема на задължението на * разпоредби в индивидуалния договор, които не са нищожни и не водят до ограничаване правата на здравноосигурените лица.