Решение № 557 от 21.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Плевен, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430105166 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“, ЕИК 207172780, срещу Л. А. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2000 лв. главница, 516,40 лв. договорна лихва за периода от 25.03.2023 г. до 04.05.2024 г., 277,84 лв. мораторна лихва от 26.03.2023 г. до датата на заявлението, ведно със законната лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. г. д.№ 2671/2025 г. по описа на РС Плевен.

В исковата молба се твърди, че е подадено заявление по чл. 410 ГПК, като е образувано ч.гр.д.№2671/2025 г. по описа на РС Плевен по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 ГПК. Вследствие дадени указание на ищеца, същият твърди, че има правен интерес да предяви исковата молба, като уточнява, че паричните вземания произтичат от договор за заем №5909714/11.03.2023 г., сключен между ответника и „Вива Кредит“ ООД като заемодател. С подписване на договора ответникът удостоверил, че е получил заемната сума. Въз основа на рамков договор от 01.12.2016 г. ищецът счита, че на осн. чл. 99 ЗЗД и приложение №1 от 07.05.2024 г., сключен между „Вива Кредит“ и него, е придобил правото да претендира паричните вземания срещу ответника по горепосочения договор за кредит. Ищецът бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. На 10.05.2024 г. било изпратено уведомление, което е получено от длъжника, а той изпаднал в забава по процесния договор за кредит. Размерът на ГПР по договора бил фиксиран в съответствие с чл.

19,ал.2 ЗПК и приложение №1 към ЗПК. С процесния договор за кредит, било постигнато съгласие за рефинансиране на текущ заем № 5844345/10.08.2022 г. в размер на 1594,41 лв. По процесния договор за заем обаче потребителят не извършил плащания и към момента дължи главница в размер на 2000 лв. Освен главница 1 дължал и договорна лихва в размер на 516,40 лв. за периода от 25.03.2023 г. до 04.05.2024 г. датата на падежа на договора. Ответникът обаче виновно не изпълнявал задълженията си, поради което изпаднал в забава и за лихва в размер на 277,84 лв. от 26.03.2023 г. до 25.03.2025 г. Отправя се искане за постановяване на неприсъствено решение, както и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Моли предявените искове да бъдат уважени и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131,ал.1 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. За процесния договор намирали приложение нормите на ЗПК и ЗЗП, в т.ч. чл. 21,ал.1 ЗПК, чл. 143 ЗЗП, с които се регламентира нищожност на договори за кредит или отделни клаузи поради противоречие със закона, или неравноправност.

Ответникът формулира довод за нищожност на договор за заем №5909714/11.3.2023 г., поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което рефлектира и върху съдържанието на договора. Според чл. 11, ал.1,т.7-1 договорът съдържа общия размер на кредита, условията за неговото усвояване и методика за изчисляване на лихвен процент съгласно чл.33а ЗПК. В случая договорът съдържал невярна информация относно лихвения процент по кредита, както и относно ГПР и общата дължима сума по него от потребителя. По договора били взети предвид допускания, въз основа на които тези параметри на договора са изчислени към датата на неговото сключване. Това нарушение обуславяло и приложението на чл. 22 ЗПК за недействителност на целия договор и дължимост само на чистата стойност на кредита.

Погасителния план в нарушение на чл. 11,ал.1,т.12 ЗПК не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска. На следващо място, ответникът сочи, че ГЛП е 40,32 % т.е. над допустимия размер и липса на ясна методика за изчисления на годишния процент и ГПР, който е посочен, че е 49,37 %. Разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК целяла да предостави точна информация на потребителя за разходите по кредита за да направи икономически обоснован извод. Допуснатите обаче нарушения не позволявали на потребителя да извърши тази преценка. Ответникът формулира довод и за това, че по договора е начислено възнаграждение за допълнителна услуга в размер на 1257,90 лв., която не е включена в ГПР и с която клауза се нарушава принципа на добросъвестност, справедливост и равнопоставеност. В случая срещу правото да получи заем от 2000 лв., потребителят получава приоритетно разглеждане на искането му срещу допълнително възнаграждение от 1257,90лв. При това възнаграждението се дължало само за възможност да бъде предоставена допълнителна услуга. Няма данни тази услуга да е предоставена на потребителя. Този разход бил известен на кредитора и следвало да е част от ГПР, а невключването му съставлявало нарушение на чл.

11,ал.1,т.9 и 10 ЗПК. Моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна.

В с. з. ищецът не се явява, но с писмено становище от 06.04.2026 г. счита предявените искове за основателни, като излага подробни доводи по същество в които се акцентира на това, че възнаградителната лихва и ГПР не са прекомерни, нито пък са допуснати нарушения на чл. 11,ал.1,т.9 ЗПК. Нормата на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК не предвиждала в договора изрично и изчерпателно да се изброят всички разходи, включени в ГПР. Таксата за експресно разглеждане представлявала услуга свързана с неговото сключване, а не усвоява и управление и нямала пряко отношение към съществените престации.

В с. з. ответникът чрез назначения му особен представител моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като се върне единствено само чистата стойност на кредита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, 2 преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 27.03.2025г. на ищцовото дружество е образувано ч. гр. д. №18060/2025 г. по описа на СРС, като заявлението е изпратено по подсъдност на РС Плевен, където е образувано ч.гр.д.№2671/2025 г. и е издадена Заповед за изпълнение №1419/30.04.2025 г. по силата на която длъжникът Л. А. А. е осъден да плати на заявителя следните суми: 2000 лв. главница, 516,40 лв. договорна лихва за периода от 25.03.2023 г. до 04.05.2024 г., лихва за забава в размер на 277,84 лв. за периода от 26.03.2023 г. до 25.03.2025 г., дължими по договор за потребителски кредит №5909714/11.03.2023 г., сключен с "Вива Кредит", и прехвърлени на ищеца.

С Разпореждане №10773/11.08.2025 г. по ч.гр.д.№2671/2025 г. по описа на РС Плевен на осн. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК са дадени указания на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 13.08.2025 г., а на 04.09.2025 г. заявителят е представил доказателства за предявена искова молба на 04.09.2025г. за парични вземания, съвпадащи с тези по издадената заповед за изпълнение.

По предложение /л.11 от делото/ на ответника, е сключен договор за паричен заем №5909714/11.03.2023 г. между "Вива Кредит" ООД и ответника Л. А. А., в качеството на заемател, от който се установява, че заемодателят предоставя заем в размер на 2000лв. на заемателя, при следните параметри: ГПР 49,37%, брой вноски 30, ГЛП 40,32% и лихвен процент на ден – 0,11%, дата на първо плащане 25.03.2023 г. и дата на последно плащане 04.05.2024 г. при обща дължима сума от 3774,30 лв. Съгласно чл.

1,ал.3, за извършена от кредитора допълнителна услуга експресно разглеждане, заемателят дължи такса в размер на 1257,90 лв. Съгласно чл. 3, ал.9 и 10, паричният заем се усвоява в брой, а договорът служи за разписка относно факта, че заемът е усвоен от потребителя. Съгласно чл.5,ал.1 и 2 от договора, заемодателя следва да представи обезпечение в тридневен срок от сключване на договора чрез поръчителство или банкова гаранция, а ако неизпълнени това задължение дължи неустойка в размер на 838,80 лв., в който случай общата дължима сума по заема е в размер на 4613,10 лв.

От договор за продажба и прехвърляния на вземания, сключен между ищцовото дружество и „Вива Кредит“ ООД на 01.12.2016 г. се установява, че цедентът "Вива Кредит“ ООД е прехвърлил вземания на ищцовото дружество съгласно приложение №1. От приложени № 1/07.05.2024 е видно още, че паричните вземания по процесния и описан по-горе договор за заем в общ размер на 4823,10 лв. са прехвърлени на ищеца. Съгласно чл.4.3 от договора купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжници след датата на приложение №1.

От потвърждение за сключване на цесия на осн. чл. 99,а.3 ЗЗД се установява, че "Вива Кредит" ООД потвърждава извършената цесия на всички вземания съгласно гореописания рамков договор и приложение №1. Потвърждението е неразделна част от рамковия договор. То се издава за да послужи пред длъжниците и държавни и местни органи на власт.

От известие за доставяне на л.31 по делото се установява, че е адресирано до ответника и съдържа уведомление за цесия, предсрочна изискуемост и декларация по кредит №5909714, и същото е получено от Емилия Благоева А.а на 17.05.2024 г., съпруга на ответника, член от домакинството. Известието е изпратено от ищеца, за когото е представено пълномощно на л.32 по делото от което се установява, че има право да уведоми всички длъжници на Вива Кредит по всички прехвърлени вземания във връзка с изпълнение на задължения по чл. 99,ал.3 ЗЗД, както и изпълнение на задължения по чл. 20 от ЗЗЛД.

От заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че в 3 погасителния план на процесния договор е включена главница, лихва, неустойка и такса експресно разглеждане, като главницата е в общ размер на 2000 лв., договорната лихва в размер на 516,40 лв., неустойката в размер на 838,80 лв. и таксата за експресно разглеждане в размер на 1257,90 лв. или общо дължима е сумата от 4823,08 лв. заради включени разходи по събиране на вземането в размер на 209,98 лв. По договора не са извършени плащания. В посочения в договора ГПР 49,37% е включена единствено главница и договорна лихва, но не и останалите разходи. При включване на начислената неустойка и такса за експресно разглеждане ГПР възлиза в размер на 169,54%. Допустимият праг на ГПР към датата на договора е 57,10%.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са последователни и в съответствие със заключението на вещото лице, установило след проверка в счетоводството на дружеството "Вива Кредит", че е сключен процесния договор за заем на съответната дата, сумата е усвоена.

Съдът дава пълна вяра на заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79,ал.1, вр. чл. 240,ал.1 и 2 вр. чл. 86 ЗЗД. В законовия едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството.

Паричните вземания, които ищцовото дружество-цесионер претендира, произтича от разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установи, че ищецът е активноматериалноправно легитимиран по предявените искове с оглед фактa, че е сключен договор за прехвърляне на вземания с „Вива Кредит“ ООД на 01.12.2016 г., в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. Този извод следва от заключението на вещото лице и анализираните писмени доказателствени средства. Ответникът е уведомен за договора за цесия на 17.05.2024 г. с оглед представеното известие за доставяне.