Определение № 209 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20261000600287 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 270, ал.4 от НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Н. Я. Я. от ПлАК, защитник на подс. Й. Ф. С., срещу протоколно определение от 12.02.2026г., постановено по НОХД № 2601/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е била оставена без уважение молбата на защитника за изменение на взетата по отношение на подсъдимия мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е необосновано и неправилно, както и че към настоящия момент, изпълнението спрямо подс.

С. на посочената мярка за неотклонение, се явява неоправдано и ненужно. Не били налице кумулативните предпоставки на чл.63 ал.1 от НПК, тъй като по делото липсвали данни, че подсъдимият може да се укрие или да извърши друго престъпление. Същият до момента бил показал безупречно процесуално поведение, не правил никакви опити да се укрива и е съдействал за изясняване на обективната истина.

Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека-“Домашен арест“, която да се изпълнява на посочения адрес в представения и приет като писмено доказателство Договор за наем.

Съдът, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и прецени всички материали събрани по делото, намери за установено следното:

Подс. Й. Ф. С. е предаден на съд по обвинение за извършенr шест престъпление с правна квалификация както следва: две престъпления по чл.152, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, две престъпления по чл.150, ал.3 от НК, едно престъпление по чл.131, ал.1, т.5 във вр. с чл.129, ал.2 от НК и едно престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. С присъда от 22.10.2025г. подсъдимият С. е признат за виновен в извършаване на три престъпления- по чл. 152, ал. 1, 1 т. 2, пр. 1 от НК, за което му е наложено наказание в размер на осем години лишаване от свобода, престъпление по чл. 150, ал. 3 от НК, за което му е наложено наказание в размер на девет години лишаване от свобода и престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5, вр. чл. 129, ал. 2, пр.

2 от НК, за което му е отмерено наказание в размер на осем години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо, най - тежко наказание в размер на девет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение №1117 от 24.11.2025г.по ВЧНДІ1447/25г. по описа на САС на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, вр. чл.

309, ал. 6 от НПК е потвърдено определение от 22.10.2025г. постановено по НОХД №2601/2020г. по описа на СГС, с което при условията на чл. 309, ал. 1 от НПК е била потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража” взета по отношение на подсъдимия. С обжалваното в настоящото производство определение от 12.02.2026г., постановено по НОХД № 2601/2020 г. по описа на Софийски градски съд, е била оставена без уважение поредната молбата на защитника за изменение на взетата по отношение на подсъдимия мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че липсва основание за изменение на мярката за неотклонение на подс. С.. С постановената и невлязла в сила присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на три тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК престъпления. Неоснователно е твърдението на защитника, че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража" по отношение на подсъдимия е прекалено тежка за извършеното от него деяние. Въпреки, че въпросът за мярката за неотклонение се обсъжда в съдебната фаза от наказателното производство, характерът на повдигнатото обвинение не може да бъде игнориран напълно. Вярно е, че деянието, както и начинът му на извършване са въпроси по съществото на делото, но изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения, макар и подлежащи на доказване в хода на съдебното производство, могат наред с другите относими обстоятелства да послужат за формулиране на изводите на съда относно вида на мярка за неотклонение, която би постигнала визираните в чл.57 от НПК цели.Нещо повече, по отношение на подсъдимия вече е постановена осъдителна присъда за част от обвиненията, която не е влязла в сила. С оглед на това въззивният съд приема, че в случая изводът на първоинтстанционния такъв, че е налице реална опасност от извършване на престъпление е правилен. Действително от първоначалното задържане е изтекъл не кратък срок, но по делото ритмично са провеждани съдебни заседания и вече е постановена осъдителна присъда по част от обвиненията, поради което само въз основа на продължителността на задържането не следва да се определя по-лека мярка за неотклонение. Тежестта на престъпленията за които е признат за виновен с невлязлата в сила присъда и наличието на предходно осъждане в Нидерландия, определят подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, което от своя страна е достатъчно, за да се приеме, че макар интензитетът на опасността от извършване на престъпление да е намалял през периода на задържане, тя продължава да съществува. В тази връзка именно за нуждите на производството по чл.270 от НПК следва да се отчете тази по-висока степен на обществена опасност на дееца, чиито личностни характеристики са обективирани в предприетите 2 конкретни действия за извършване на престъпленията, очертани от прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт за които първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда и наложил наказания лишаване от свобода.

Въззивният съд приема, че продължава да бъде налична с нужния за това производство интензитет и опасност от укриване. НОХД № 2601/2020 г. по описа на Софийски градски съд не е единственото наказателно производство, водено спрямо подсъдимия. С решение от 13.03.2024г. по НЧД №608/2024г. на СГС е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 12.01.2024г. от съдебните власти на Република Малта. Издирването на подсъдимия от компетентни органи на чужди държави и високият размер на отмереното на подсъдимия ефективно наказание позволяват да се приеме, че при промяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека такава е налице реална опасност той да се укрие.

Първоинстанционният съд е обсъдил наведените от защитника твърдения за наличие на основание за изменение на мярката за неотклонение, свързани със здравословното състояние на подсъдимия и обосновано е приел, че такива всъщност няма.

Здравословното състояние на подсъдимия многократно е било предмет на обсъжданев хода на наказателното производство, като са извършвани ред прегледи, включително и СМЕ, които не са установили несъвместимост между него и условията при които се изпълнява мярката за неотклонение задържане под стража. Няма основание да се приеме, че към настоящия момент такова несъответствие е възникнало. Позовавайки се на наличните по делото данни, обосновано съдът е приел, че изпълнението на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия не би го лишило от възможността, както и до сега, да получи при необходимост медицинска помощ, за каквато многократно е доказано, че същият симулативно е декларирал нужда.

Въззивният съд намира, че срока на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ не е неразумен, наказателното производство се е водило сравнително ритмично, вече е постановена осъдителна не влязла в сила присъда и не може да се приеме, че подсъдимият търпи необосновано дълго време ограничения, с оглед на което мярката за неотклонение отговаря и на критериите за разумност на ЕСЗПЧ.

При положение, че по делото не се установява промяна в обстоятелствата, обоснован и законосъобразен е извода на градския съд, че не са налице основания за изменение на взетата спрямо подсъдимия С. мярка за неотклонение от "задържане под стража" в по-лека такава. В разглеждания случай именно тази мярка за процесуална принуда е съответна на целите по чл. 57 НПК. Не са установени каквито и да било обстоятелства, които да изключват възможността за изпълнение на взетата мярка за неотклонение. Последната е насочена към обезпечаване целите по чл.57 от НПК и е напълно адекватната на данните за личността на подсъдимия и характера на престъпленията за които вече е осъден с невлязлата в сила присъда.

С оглед на изложеното съдът приема, че постановеното определение от 12.02.2026г., по 3

НОХД № 2601/2020 г. по описа на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.02.2026г., постановено по НОХД № 2601/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия Й. Ф. С. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение "задържане под стража" в по-лека.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4